Решение № 3290 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция "Митници" (АМ), чрез юрк. В. Стамова-Стойкова против решение 6516 от 18.07.2024 г., постановено по адм. д. 483/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на С. Х. К. е отменено решение 32-725593 от 05.02.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас при АМ. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществено процесуално нарушение, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно липсата на заповед за възлагане и твърди, че по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) за този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Релевира доводи, че обосновано митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения предвид получената официална информация от канадските митнически власти. Счита, че са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоката по тези методи. Намира за законосъобразно приетото прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът - С. Х. К., чрез адв. Т. Тодоров оспорва касационната жалба в представена по делото писмена защита. Излага подробни аргументи. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е било Решение с рег. 32-725593 от 05.02.2024 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. С оспореното решение, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 ("Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447") е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 20BG001008029228R1 от 30.12.2020 г. употребяван пътнически автомобил- катастрофирал, марка: BMW мод: Х5 първа регистрация 01.01.2018 г., цвят 0, работен обем 3000, двигател няма данни, шаси 5UXKR0C55JL070744, държава на износ Канада, условие на доставка CFR Стойност и навло, в размер на 32852,32 лв., като на декларатора С. Х. К. са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 7762,22 лева. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че С. Х. К. с митническа декларация с MRN 20BG001008029228R1 от 30.12.2020 г. е декларирал при режим допускане за свободно обращение посочения по-горе употребяван катастрофирал пътнически автомобил с митническа стойност в размер на 8595,38 лв., определена по метода на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 при цена на стоката от 6818 CAD съгласно фактура издадена от A-E20102901/29.10.2020 г. 9396-9053 Quebec Inc. 7405 rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада. Към декларацията дружеството е представило опаковъчен лист и морска товарителница. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което са определени нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и съответно, допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канадските митнически власти. В АМ по електронната поща е постъпило писмо с рег. 32-441111/06.12.2022 г. с приложен файл съдържащ данни за изнесени от Канада автомобили с направление ЕС. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията предоставена от канадските митнически власти е констатирано несъответствие на декларираната при износа 6818 CAD и вноса 26059 CAD цена относно гореописаният автомобил. Във връзка с така получения отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 32852,32 лева на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 букви от а) до г) от Регламента е изключено от митническия орган, поради липсата на "идентични стоки" /по буква а)/, данни за техническото състояние на автомобила /по буква б)/ база данни за единична цена /по буква в)/, както и на информация, предоставена от вносителя за себестойността на автомобила от производителя /по буква г)/. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалния закон, предвид незидаването на заповед за възлагане съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 84в от ЗМ. Посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приел, че митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Административният съд формирал извод, че в оспореното решение основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация. Доколкото съдът приел, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Видно от решение 32-725593 от 05.02.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас при АМ, последващият контрол на дружеството е извършен на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. При контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка. Съдът не е извършил необходимото в случая разграничение между двете процедури - проверка на декларацията и последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ, като по изложените съображения погрешно е приел, че се касае за втория вид процедура, за който е относима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗМ. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. (виж решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.) По дефиниция на чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Цената трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент /ЕС/2015/2447. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката, са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на международното сътрудничество. От канадските митнически власти е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. Съгласно представените документи от вносителя, а именно: фактура, издадена от Quebec Inc. 7405 rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист, свидетелство за регистрация и морска товарителница, митническия орган е констатирал, че липсват договори и др., както и че в приложената фактура не се волеизявление на две страни, начин и срок на плащане, къде е осъществена сделката и др. Поради това и предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Действително полученият отговор от канадските митнически власти е официален документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с електронната информация за износа, която безспорно съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобилите. Цената, декларирана в декларацията за експорт, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. При издаването на оспорения акт е приложен методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност на процесната стока по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от посочения регламент е направена справка с системата МИСЗА, като липсва информация за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане, а единствено чрез прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно Регламент (ЕС) 952/2013 г. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било "налични данни" за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74 § 2 и е приет за приложим субсидиарният метод по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, за правилни и законосъобразни изводите на АС - Пловдив, че митническите органи неправилно са пристъпили към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса, което обуславя незаконосъобразност на издадения административен акт. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1000 лв. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерността на този размер на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид осъществената от страната процесуална защита. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение