Решение № 5122 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 951/2010 г.

Решение № 5122 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 951/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите са обжалвали решението от 24.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1527/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив, ХI състав, с което е отменена заповед № ДК-10-42/31.07.2009 г. на началника на РДНСК гр. Пловдив и преписката е върната на органа за произнасяне по същество. Наведени са оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът Иван Чолаков чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за законосъобразност на същото. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че част от процесния строеж, извършен от Димитър Георгиев и посочен в акта за узаконяване № 1/01.06.2009 г. за обект "Второстепенни постройки" в ПИ 851, кв. 18 по кадастралния план на гр. Хисаря навлиза в ПИ - 852, собственост на Иван Чолаков - факт изяснен и от заключението на в. л. по изслушаната съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обосновано, поради което законосъобразно е прието, че в конкретния случай е налице свързано ниско застрояване на имотната граница между двата имота, при което е необходимо съгласие на съсобствениците на съседните е имоти. Ето защо собствениците на тези имоти в случая Иван Чолаков и Мито Вълчева са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и притежават правото на оспорване на акта за узаконяване на строежа. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата на Чолаков на това основание административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, както правилно е приел съда. Освен това указанията на съда за изследване на въпроса за продължаване на производството са правилни с оглед на разликата в наименованията и описанията на процесните обекти в посочени в акта. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Данните сочат, че в хода на производството не са ангажирани други доказателства доказващи твърденията им, не е оспорено заключението на в. л., поради което, съдът е постановил решението въз основа на събраните такива. Неупражняването на процесуални права относно правно значимите факти не може да наведе на извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Страните са правилно конституирани в производството по делото. Такива по делото са оспорващия, органът, издал административния акт, както и всички заинтересувани лица акт - чл. 153, ал. 1 АПК. доколкото не са участвали други заинтересувани лица оплакването е неоснователно, тъй като е недопустимо претендиране на чужди права в производството по делото. Възприемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което е обосновано. Постановено е в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК решението следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховния административен съд, второ отделение