Решение № 7297 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2893/2014 г.

Решение № 7297 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2893/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Николай Стоянов Димитров от гр. София, против Заповед на министъра на икономиката и енергетиката (МЗ) № ЧР-П-08/06.02.2014 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ министърът на икономиката и енергетиката (министъра/ът), на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във вр. с ПМС № 286/14.12.2013 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник (УП) на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), приет с ПМС № 197/2013 г. и съгласно утвърдено длъжностно разписание (ДР) на МИЕ в сила от 10.02.2014 г., е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя Димитров от длъжност "старши експерт" с IV младши ранг, Отдел "Подбор на проекти и договаряне" (О ППД), Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" (ГД ЕФК) в МИЕ, поради съкращаване на длъжността, считано от 10.02.2014 г. Разпоредено е също на Димитров да бъде изплатено обезщетение по чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Недоволен от заповедта, Димитров я обжалва. Счита същата за нищожна като издадена от некомпетентен орган и неправилна като противоречаща на материалния закон. Твърди, че реално съкращаване на длъжността му не е извършено. Моли отмяната й. В същото време твърди, че липсата на мотивирана сравнителна преценка между служителите, които следва да бъдат съкратени, води до незаконосъобразност на заповедта. Моли отмяната й. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е бил държавен служител и е заемал длъжността "старши експерт" с IV младши ранг, О ППД, ГД ЕФК в МИЕ. С обжалваната заповед министърът е прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 286/14.12.2013 г. за изменение и допълнение на УП на министерството и утвърдено ДР, в сила от 10.02.2014 г. Видно от текста на цитираното ПМС, е намалена числеността на ГД ЕФК от 238 бр. на 228 бр., като няма промяна в бройките, предвидени за сътрудници по управление на европейските проекти и програми и за служители в териториалните звена. С доклад от 23.01.2014 г. главният секретар на министерството е предложил промени в ДР като за ГД ЕФК е посочено, че щатните бройки се намаляват с 10 бр. съобразно приложение № 2 към доклада. Видно от последното е, че предложени за съкращаване са общо 13 бр. служители, от които 3 бр. от О ППД, от тях - 2 на длъжност "старши експерт" и 1 - "главен експерт". С приложеното по делото ДР, в сила от 01.01.2014 г., се установява, че О ППД е бил с 33 щатни бройки, от които 7 бр. за длъжността "старши експерт". С ДР в сила от 10.02.2014 г. числеността на О ППД е намалена на 30 бр., като бройките на длъжност "старши експерт" са намалени на 5 бр. С оглед на така установеното ВАС прави следните изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Доводът за нищожността й, с оглед издаване от некомпетентен орган е неоснователен. Съгласно чл. 3, ал. 2 от УП на МИЕ, "Министърът ръководи и представлява министерството", а съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, "Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация". Видно от представените копия на ДР в сила от 01.02.2014 г. и 10.02.2014 г., и двете са утвърдени от министъра, а не от главния секретар на МИЕ. Т. е. орган по назначаването в МИЕ е министърът. Вероятно същият е делегирал правата си по назначаване на държавните служители в министерството на главния секретар на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДСл, поради което приложените заповеди за назначаване и преназначаване на Димитров в МИЕ са подписани от последния, но това не води до загуба на законово уредените правомощия на министъра. В този смисъл са мотивите на т. 1 от ТР № 4/2004 г. на ОСС на ВАС. Неоснователен се явява и доводът в жалбата за липса на действително съкращаване на длъжността, заемана от Димитров. Безспорно е, че съобразно ПМС № 286/2013 г., броят служители в ГД ЕФК е намален с общо 10 бройки. Съгласно ДР в сила от 10.02.2014 г. броят служители в О ППД е намален с 3 щатни бройки, 2 от които за "старши експерт". Т. е. въпреки запазването на функциите и задълженията, изпълнявани от Димитров, е намалена бройката служители на които те са възложени за изпълнение. Това, според постоянната практика на ВАС, е една от формите на "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователен е и доводът за необходимост от "мотивирана сравнителна преценка", т. е. подбор на служителите, част от бройките на които подлежат на съкращаване. Както многократно се е произнасял ВАС, в ЗДСл не съществува разпоредба, аналогична на чл. 329 от Кодекса на труда. Цитираната практика на ВАС е поднесена некоректно, без връзка със смисъла на ТР № 2/2012 г. като цяло и се отнася за конкретното положение към определен времеви момент в Агенция Митници, където е съществувала заповед на директора, разпореждаща да се извършва подбор при съкращение на длъжности. В същото ТР, ВАС се е произнесъл изрично, че "...В този смисъл в съдебната практика, в това число и на ВАС, се приема безпротиворечиво, че при прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол". От изложеното следва, че обжалваната МЗ е правилна и законосъобразна. При извършената цялостна служебна проверка на МЗ, ВАС констатира, че липсват допуснати нарушения при издаването й, поради което жалбата на Димитров се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. По делото е направено искане на процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на съда то се явява основателно и доказано, поради което следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и във вр. с чл. 8, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден Димитров да заплати на МИЕ сумата 200,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС