Решение № 7398 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2018 г.

Решение № 7398 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адвокат Р. Николова – пълномощник на Общински съвет Варна, против решение № 1064/17.05.2018 г., постановено по адм. д. № 448/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, IV състав. В касационната жалба са релевирани доводи, че решението е незаконосъобразно – постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, както и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения моли същото да бъде отменено. По делото е постъпила и частна жалба от З. Николова, от [населено място], срещу определение № 1791/6.06.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. д. № 448/2018 г., IV състав, с което е оставено без разглеждане искането за спиране на изпълнението на Решение № 2143-7/41/13.05.2015 г. на Общински съвет – Варна. Излага доводи за незаконосъобразност на определението, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Прави искане за отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен и връщане на делото по направеното искане за спиране на неоснователни действия по чл. 250, ал. 1 от АК за ново разглеждане. Ответната страна - З. Николова, от [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната и частна жалби като подадени от надлежни страни в законоустановения срок, са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционното производство е било образувано по жалба на З. Николова от [населено място], срещу решение № 2143-7/41/13.05.2015 г. на Общински съвет гр. Варна, с което е открита процедура за приватизация на общински нежилищен имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 24, по акт за общинска собственост № 7236/08.01.2013 г., чрез публичен търг с явно наддаване. С обжалваното понастоящем решение съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), при спазване на изискванията за форма по чл. 59 от АПК, във вр. с чл. 6 от Наредба за търговете и конкурсите (НТК), поради което не е налице нищожност. Съдът е приел за неоснователно твърдението, че продажбата не е включена в стратегията за управление на общинска собственост, тъй като предмет на разпореждането е имот в обхват на Закон за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), а Закона за общинската собственост (ЗОС) в случая е неприложим. На следващо място е преценено, че решението е взето при спазване на процедурата по глава шеста от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Варна, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация. Съдът е установил, че е изготвен анализ на правното състояние на обекта за приватизация – доклад от 24.03.2015 г., възложен с решение, както и приватизационна оценка, за които съдът е приел, че такива не са изискуеми съобразно чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗПСК. А съобразно приложимата на основание чл. 26, ал. 5 от ЗПСК – Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители са регламентирани методите, обхватът, условията за извършване на приватизационни оценки /Наредбата/, както и съдържанието на анализите на правното състояние на обектите на приватизация. Съдът е приел, че имотът е индивидуализиран, съобразно акта за общинска собственост, а съобразно сочените несъответствия е установено, че същите не водят до неяснота на волята на органа. За неоснователно е прието възражението, че административния акт е изгубил значението си, т. к. мандатът на общинския съвет е изтекъл. На следващо място административния съд е установил, че първоначалната пазарна цена е определена на база на изготвената приватизационна оценка. Като методите на извършване на приватизационната оценка са регламентирани в чл. 9 от Наредбата. В настоящия случай решаващия орган е определил първоначалната цена позовавайки се на приватизационната оценка, изработена през 2015 г., с избран сравнителен метод. Но при този метод стойността на оценявания обект се получава след сравняването му с подобни или близки до неговите характеристики. Оценката е извършена след съпоставяне на офертни цени, а не на реално извършени сделки, въз основа на което съдът е достигнал до извода, че е налице несъобразяване и с изискванията на наредбата, отделно от това е прието, че същата не и актуална. В заключение съдът е обобщил, че изработването на такава оценка не е задължително, но след като органът я е възложил е имал задължението да съобрази изготвянето и с нормативните изисквания. Предвид което административния съд е отменил обжалваното решение на Общински съвет гр. Варна. Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалвания административен акт. Възраженията на жалбоподателя по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив – изводите на съда по съществото на спора са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на приватизационната процедура и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. Релевирания довод, че административния съд неправилно е отменил оспореното решение, като се е мотивирал единствено с пропуски при изготвянето на пазарната оценка на имота, които нямат правно значение, изхождайки от нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗПСК следва да се приеме за неоснователен. Изложените съждения отнасящи се до приватизационната оценка, че същата не представлява част от конкурсната документация, нито част от задължителната информация, която се предоставя на участниците в процедурата, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗПСК, с която се третират тази оценка като възможност да бъде изготвена по преценка на възложителя от една страна и позоваването на решение № 9555 от 29.10.2002 г. на Върховния административния съд по адм. д. № 7487/2002 в относимата част от друга страна се споделя от настоящия състав, но същите не са в противоречие с изводите на административния съд, тъй като видно от обжалваното решение е направено позоваване на разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗПСК и е прието че приватизационната оценка не е изискуема. Но следва да се приеме за правилен извода на първоинстанционния съд, че щом същата е възложена, органът е имал задължението да съобрази същата с изискванията на Наредбата и при несъответствие, като констатираното да възложи нова такава, като при неизпълнение на това си задължение, административния орган е определил несъобразена с изискванията на Наредбата първоначална цена. Правилно административния съд е приел, че така определените цени не отговарят на изискванията на Наредбата, която определя начините, по които се определят приватизационните оценки. Посочените начини са - чиста стойност на активите; ликвидационна стойност; капитализиране на дохода чрез осъвременяване (дисконтиране) на очакваните чисти парични приходи; използване на пазарни множители или оценяване по аналог; други методи, прилагани в световната практика; използване на комбинация от методите по т. 1 - 5. Довода на касатора, че така определената цена за продажба на обекта не е окончателна, и същата подлежи на промяна в хода на провеждането на тръжната процедура не може да обоснове правилно определени методи, които са задължителни. Правилен е и извода на административния съд, че оценката не е актуална. Решението, с което е открита процедура за приватизация на общински нежилищен имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 24, е от 13.05.2015 година на Общински съвет гр. Варна. Решението е обявено в Държавен вестник на 9.01.2018 година, почти четири години по - късно. Посоченото, че решението не е било обявено поради водене на съдебни процеси, не е основание за актуалност. Няма как тези определени цени с оглед на инфлационните процеси да са актуални към момента, в който решението е обявено през 2018 г., а още повече, че и в самата приватизационна оценка за определяне на стойност на имота, на стр. 4, в т. 5 "Ефективна дата на оценката", експертът е посочил, че приет предполагаем период от време след датата на оценка за пазарна реализация на оценяваните единици – шест месеца, при отсъствие на резки колебания в равнището на цените на недвижими имоти. Предвид представените доказателства в конкретния случай, първоинстанционният съд правилно е достигнал до обосновани изводи, Решение № 2143-7/41/13.05.2015 година на Общински съвет гр. Варна, с което е открита процедура за приватизация на общински нежилищен имот е незаконосъобразен. Неоснователен е релевирания довод за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда, изразяващо се в това, че същия се е произнесъл по просрочена жалба. Съгласно Чл. 140, ал. 1 от АПК, предвижда, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Видно от съдържанието на процесният административен акт – решение на Общински съвет- гр. Варна, органа не е посочил пред кого и какъв е срока за оспорване на акта, поради което в настоящият случай срокът за оспорване е два месеца от съобщаването на акта. Видно от приложените по делото доказателства, решение № 2143-7 от 13 май 2015 г. на Общински съвет – Варна е обнародвано в "Държавен вестник" брой № 4 от 09 януари 2018 г., поради което жалбата на З. Николова, подадена на 24.01.2018 г. /в двумесечния срок съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК/, правилно и законосъобразно е била разгледана по същество от първоинстанционния съд. Въз основа на гореизложеното не се установи наличието на касационни основания за отмяна. Решението е правилно и следва да остане в сила. Не са налице и отменителни основания и по отношение определение № 1791/6.06.2018 г. по адм. д. № 448/2018 г. по описа на Административен съд - Варна относно липсата на предпоставки за спиране на административния акт на визираното основание. Изводите на съда са правилни и в съответствие с приложимото право, поради което не се налага промяната им. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната и частна жалби доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че решението и определението като правилни, валидни и допустими следва да бъдат оставени в сила. Не се претендират разноски.