Решение № 456 от 27.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 422/2009 г.

Решение № 456 от 27.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 422/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. Д. Г. срещу въззивно решение № 191 от 18.05.2009 г. по внохд № 157/09 г. по описа на Софийския апелативен съд,1-ви състав нак.отделение. В жалбата се поддържа единствено основание-съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 2, т. 3 НПК, изразяващо се в постановяване на въззивното решение от незаконен състав. Съдебното заседание е проведено с участието на съдиите Д., И. и Р., в решението са вписани съдиите Д., Цонева и Р., а като докладчик по делото - съдията С. И. В допълнение към касационната жалба депозирано пред ВКС на 23.09.2009 г., се посочва, че направената собственоръчно от докладчика по делото корекция на състава постановил решението е след обявяване на решението, видно от приложения към допълнението заверен препис. Жалбата се поддържа в съдебно заседание пред касационната инстанция от подсъдимия лично и чрез защитника му адв. Д. Прави се искане решението да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане. Гражданският ищец и частен обвинител С. И. Б. намира жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 17/28.03.2008 г. по нохд № 309/2007 г. Софийският окръжен съд е признал подсъдимия С. Д. Г. за виновен в извършено престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 изр.2, като при условията на чл. 58 б. "а" вр.с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25 вр.с чл. 23 НК съдът е определил ОБЩО наказание в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по тази присъда и по определение от 17.10.2007 г. по нохд № 13009/2006т. на Софийския районен съд. ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на пострадалия С. И. Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 35 000 лева. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до предявеният размер от 100 000 лева. С горното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата, като е НАМАЛИЛ наказанието на подсъдимия от седем на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и общото наказание по чл. 25 вр.с чл. 23 НК от седем на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: Доводът намира опора в материалите по делото. Съдебното заседание от 14 май 2009 г. пред въззивния съд е проведено с участието на съдиите Сн. Д. Сп. И. и В. Р., което е удостоверено с подписа на председателстващия състава съдия Д. В обжалваното решение обаче съдията С. И. не е вписан като член на състава. Същевременно той е съдията-докладчик, изготвил мотивите на решението. За член на състава на мястото на съдията С. И. участвал в съдебното заседание, е вписана съдията М. Ц. Съгласно чл. 28, ал. 2 НПК при разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии. Съгласно чл. 34 НПК всеки акт на съда трябва да съдържа имената на членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар, както и подписите на членовете на състава. В случая очевидно е допусната неправилност при изписване състава на съда в съдебното решение. На мястото на докладчика С. И. и вписано името на съдия М. Ц., която не е участвала при разглеждане на жалбата на подсъдимия в съдебно заседание на 14 май 2009 г. При тези обстоятелства се поддържа, че решението е постановено от незаконен състав, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Касационният състав споделя съображенията в жалбата и също намира, че с оглед изложените факти, хипотезата на постановен от незаконен състав съдебен акт е налице. Съдът приема, че в случая става въпрос за техническа грешка, тъй като съдията -докладчик е участвал в съдебното заседание по въззивната жалба и той е обозначен като изготвил мотивите. Разпоредбите на НПК обаче не предвиждат правна възможност за отстраняване/чрез поправка, забележка и пр./ на неправилното вписване на състава на съда, поради което единственият процесуален способ за възстановяване на законосъобразността на решението се явява отменяването му по реда на инстанционното обжалване. В този смисъл се налага изводът, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, което съставлява основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. К. съобрази гореизложеното, Върховният касационен съд трето наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 вр.с чл. 348, ал. 3, т. 3 вр.с ал.1, т. 2 НПК