Решение № 9094 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14130/2011 г.

Решение № 9094 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14130/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция Митници против Решение № 4148/01.09.2011 г. на Административен съд София - Град, (АДмС София - - град), Първо отделение, 12-ти състав, постановено по адм. д. № 6768 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № ПК1/6/7/21.04.2009 г. на Тонче Костов държавен инспектор при Митница Кюстендил и са присъдени разноски. Касаторът твърди, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Излагат се подробни съображения. Касаторът моли чрез юрисконсулт Сърпионова за отмяната на решението и за постановяване на друго решение, отхвърлящо жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Николай Петров Ганчев в качеството му на ЕТ "Николай Ганчев - Никстар", гр. Дупница, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и в приложени писмени бележки оспорва жалбата и претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния закон и е обосновано. Образувано е производство и по частната жалба на Директора на Агенция Митници против Определение № 3594/29.10.2010 г. на Административен съд София - Град, (АДмС София - - град), Първо отделение, 12-ти състав, постановено по адм. д. № 6768 по описа за 2009 г. на този съд. С Определението е уважено искането на Николай Петров Ганчев в качеството му на ЕТ "Николай Ганчев - Никстар", гр. Дупница за възстановяване пред АССГ срока за обжалване на Ревизионен акт № ПК1/6/7/21.04.2009 г. на Тонче Костов държавен инспектор при Митница Кюстендил. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Определение и се иска неговата отмяна. Ответникът по тази жалба - Николай Петров Ганчев в качеството му на ЕТ "Николай Ганчев - Никстар", гр. Дупница я оспорва и претендира неговото потвърждаване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Частната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да възстанови срока за обжалване на Ревизионен акт № ПК1/6/7/21.04.2009 г. на Тонче Костов държавен инспектор при Митница Кюстендил, АССГ е приел, че от събраните по случая доказателства, напълно обосновано се приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване срока за обжалване. По - специално, съдът е приел, че в случая митническите органи са действали в разрез с общия европейски правов принцип на добрата администрация, като подвеждащото им поведение е било и основната причина за пропускането на срока. Проявленията на принципа спрямо конкретната фактическа ситуация са детайлно и изчерпателно обсъдени от съда, това несъмнено налага на задълженото лице да бъде указан реда и сроковете на обжалване при хипотеза на мълчаливо потвърждение от страна на висшестоящия орган. Това в случая не е направено нито в ревизионния акт, нито в срещата между търговеца и началника на митница Кюстендил, за която показания са дадени от главната счетоводителка на фирма ЕТ "Николай Ганчев - Никстар". Не без значение в случая е и факта, че ревизионният акт е издаден след като директорът на РМД София вече веднъж е отменил един ревизионен акт по същия случая и то с изрично писмено решение /№ РМ 4405-0119/05.01.2009 г./. При среща с началника на митница Кюстендил, същият е заявил, че по жалбата ще има писмено решение и това безспорно представлява заблуждаващо поведение от страна на администрацията. С оглед горното, настоящата инстанция счита, че определението на съда, с което е бил възстановен срока за обжалване на ревизионния акт е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. За да отхвърли жалбата АССГ е установил за доказано обстоятелството, че търговеца е притежавал термосвиваеми капачки, които са били поставяни при пълненето на газовите бутилки. Този извод на съда се потвърждава от всички събрани по делото доказателства. Налице са документи, доказващи пряко доставката на термосвиваемите капачки от "Капс - Ловеч" ООД, стокова разписка от 29.01.2008 г. за 7160 бр. термосвиваеми капачки, доставени в данъчния склад и стокова разписка от 19.09.2008 г. за доставката на още 10000 капачки. Тези два документа потвърждават факта, че ЕТ "Никстар - Николай Ганчев" е разполагал с необходимите му количества от въпросния артикул за целите на дейността, осъществявана в данъчния склад. В това число, количеството капачки, доставено по първата стокова разписка касае именно ревизирания период и доказва, че капачките са били налични в базата на търговеца. След получаване на втората доставка и финализиране на сделката, от фирма "Капс - Ловеч" ООД е издадена и фактура № 612/19.09.2008 г. за сумата от 632,80 лв., която е заплатена от жалбоподателя, видно от издадения и приложен по делото касов бон също от 19.09.2008 г. Т. е., безспорно цялото количество капачки (общо 17160 бр.) е закупено от данъчния складодържател за целите на дейността му, което изключва възможността въпросните количества термосвиваеми капачки да са били предмет на някаква друга договорка с доставчика, включително да са били върнати на последния, респективно да не са налични в склада. Видно от обясненията на търговеца, което се потвърждава и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, капачките са били заприходявани в "Дневник за изразходвани термосвиваеми капачки", който е бил представен на проверяващия екип в хода на ревизията, но не е взет под внимание при издаване на ревизионния акт. В същият се съдържат конкретни данни за броя на получените термосвиваеми капачки, както и подробна информация за изписаните и потребени /поставени/ капачки за съответния месец. Също така, наличието на термосвиваемите капачки към периода, предмет на ревизията, се потвърждава и от извършената насрещна проверка от служители на митница Свищов, за която е издаден протокол № 29/31/1/20.02.2009 г. Резултатите от тази проверка свидетелстват, че на 29.01.2008 г., жалбоподателят е получил със стокова разписка 7160 бр. прозрачни капсули с флексопечат и капаче, което е било и първото количество, доставено по издадената по - късно фактура № 612. Видно от съдържанието на протокола на насрещната проверка, на ревизиращите органи са били представени и заверено копие от аналитичната оборотна ведомост за периода 01.01.2008 г. - 31.01.2008 г. по счетоводна сметка 411, по партидата на ЕТ "Николай Ганчев - Никстар" и писмени обяснения от главния счетоводител на Капе - Ловеч " ООД, относно доставката на ЕТ, , Николай Ганчев - Никстар" по фактура 612/19.09.2009 г., които са от съществено значение и доказват реалността на извършената доставка на термосвиваеми капачки. Освен наличието на термосвиваемите капачки към периода, обект на ревизията, по делото е доказано и че същите са използвани за запечатване на газовите бутилки, съгласно изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове. Горното се потвърждава от показанията на Георги Василев Ранчев, който лично и в качеството си на управител на търговско дружество е бил клиент на търговеца от началото на 2008 г. Лицето е дало подробни показания в потвърждение на това, че в обекта, управляван от ЕТ "Николай Ганчев - Никстар", служителите, които са извършвали пълнене на бутилките с газ за битови нужди, са поставяли термосвиваеми капачки, съдържащи необходимата информация, върху всяка заредена бутилка. Също така, факта на използване на термосвиваемите капачки се потвърждава и от записите, съдържащи се в "Дневника за изразходвани термосвиваеми капачки", както и от другите представени по делото документи, в това число и от Инструкция за работа с устройство за поставяне на термосвиваеми капачки, от докладна от 19.02.2008 г., от 2 бр. докладни от 20.05.2008 г. от Светлана Аврамова - управител на газстанцията, както и от 2 бр. заповеди № РД -009/19.02.2009 г. и № РД - 012/20.05.2009 г., издадени от жалбоподателя. В тази насока е и обстоятелството, че приблизително месец преди извършване на ревизията, в същия обект е извършена проверка от представители на митница Кюстендил (Протокол 69/18.04.2008 г.), която проверка не е констатирала нередности при осъществяване дейността на данъчния склад. Т. е., несъмнено към месец април 2008 г. митническите органи са били убедени, че в склада на фирма ЕТ "Николай Ганчев - Никстар" са поставяни термосвиваеми капачки на напълнените газови бутилки. За да отмени атакувания ревизионен акт, съдът е счел, че в същият не се съдържат доказателства, касаещи целия ревизиран данъчен период, а единичните констатации от Протокол за проверка № 81/20.05.2008 г., отнасящи се до две туристически бутилки, върху които не са поставени термосвиваеми капачки, са пренесени по аналогия към всички зареждания с газ, извършени от 21.01.2008 г. до 31.07.2008 г. Тези изводи на съда на правилни, обосновани и в пълно съответствие с приложените по делото доказателства. Митническите органи не са представили доказателства за твърденията, отнасящи се до целия период на ревизията. При така възприетата фактическа обстановка административният съд е формулирал изводи, че решението на началника на митницата е издадено от компетентен орган, в предписаната законова форма, но са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон - ЗАДС и неговата цел. В решението са изложени подробни мотиви относно нарушенията. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. АССГ е установил, че проверката е възложена с цел установяване спазването на изискванията по чл. 95, ал. 2 от ЗАДС от търговеца за продажбата и съхраняването на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки. Не се спори, че жалбоподателят по адреса на данъчния склад извършва производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗАДС, предвид общото определение на това понятие в същата разпоредба - всякакъв вид обработка или преработка, включително добиване, извличане и смесване, на всякакъв вид суровини, материали и/или продукти, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки. Съгласно на чл. 92, ал. 1 от ЗАДС се забранява продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад. В ал. 2 от същата е установено изключение от посоченото правило за лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби на автомобили, или за лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) на газови инсталации и съоръжения за отопление в общественообслужващи, административни, жилищни и офис сгради, захранвани от съдове за втечнени въглеводородни газове с обем до 10 кубически метра. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗАДС, акцизната ставка за втечнен нефтен газ (LPG) за отопление е 0 лв. за 1000 кг. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАДС тази ставка се прилага за втечнен нефтен газ (LPG) в съдове, използвани за отопление и за битови нужди и отговарящи на изискванията, определени в чл. 109, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Последната разпоредба въвежда изискване бутилките за транспортиране на втечнен нефтен газ (LPG) след пълненето им да се защитават с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят информация за фирмения знак на съответния лицензиран складодържател по чл. 50, ал. 1 от ЗАДС; идентификационния номер на данъчния склад, където е извършено пълненето; действителното количество в килограми на втечнения нефтен газ в бутилката, изписано като нето тегло в килограми. С чл. 95, ал. 1 ЗАДС се въвежда забрана за пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства. В ал. 2 от същата разпоредба е предвидено изключение от посоченото правило, като допуска продажбата и съхраняването на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства само когато бутилките са напълнени в съответни заводи за пълнене на бутилки и/или в самостоятелни, оторизирани пунктове за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ (LPG) извън териториите на станциите за зареждане на моторни превозни средства, в които случаи бутилките следва да са защитени с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят фирмения знак на съответния производител. Следователно, разпоредбата на чл. 95, ал. 2 се отнася до изискванията относно продажбата и съхраняването в станции за зареждане на моторни превозни средства на втечнен втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили. Съгласно протоколите за проверка и лиценза на дружеството, доколкото не е установено нарушение на разрешената дейност, то в данъчния склад на жалбоподателя - в гр. Дупница, се извършва дейност съхранение и пълнене на бутилки за битови нужди и не се доказва или твърди, че в този обект се свързан с доставка на газ за моторни превозни средства, в която се предлагат бутилки втечнен нефтен газ (LPG) на производител. От всички доказателства по делото следва, че се пълнят бутилки, собственост на клиентите, които са разнотипни. Както е посочено и в писмо 47 НН/1 07.03.2008 г. на директора на Агенция митници до жалбоподателя, в случая за него чл. 95, ал. 2 ЗАДС не се прилага. В РА и РД се сочи като нарушена разпоредбата на чл. 95, ал. 2 ЗАДС, както и чл. 92, ал. 2 ЗАДС. Според съда, предвид разрешената и извършвана дейност - за втечнен нефтен газ (LPG), предназначен за отопление и битови нужди, то приложима е чл. 92, ал. 2 ЗАДС, а изискванията при тези продажби към термосвиваемите капачки са въведени с чл. 109 ППЗАДС. АССГ правилно е установил, че неизползване на термосвиваеми капачки при пълненето на газ за битови нужди и за отопление, констатирано по протокола за проверка от 20.05.2008 г., е приложено като относимо за целия ревизиран период. В мотивите на РА по възражението срещу РД, се сочи, че е взет под внимание и протокола от 18.04.2008 г., но в него предмета на проверката била друга - установяване на измерването на продажбите. Следователно, както правилно е констатирал АССГ, протоколът от 20.05.2008 г. е единствен, в който се констатира неизпълнение на изискванията на чл. 92, ал. 2 ЗАДС. След обстойна преценка на доказателствата, Съдът правилно е приел за недоказана тезата на ревизиращите органи, че жалбоподателят не е притежавал в наличност термосвиваеми капачки и такива не са поставяни през целия ревизиран период в данъчния склад при зареждането на бутилките. Съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания по делото, тъй като същите обхващат целия ревизиран период, конкретно не се установи с други доказателства от ответника които опровергават. Респективно не се установява, този свидетел да е зареждал по време на проверката бутилките описани в Протокола от 20.05.2008 г. Съдът е обсъдил и заключението на вещото лице, ведно с останалите доказателства по делото. На основание дадените обяснения на главния счетоводител на доставчика, както и при съвкупната преценка на останалите доказателства по делото, АССГ правилно е приел за доказана доставката на термосвиваемите капачки на 29.01.2008 г. по стоковата разписка от същата дата. Стоковата разписка и дневника за изписване на термосвиваемите капачки е бил представен своевременно на ревизията по ИППДОЗЛ от жалбоподателя, с оглед на което посочените в същите доказателства факти е следвало да бъдат ценени от ревизиращите органи по реда на чл. 37, ал. 4 ДОПК и само за изисканите, но непредставените обстоятелства следва да се приеме, че не съществуват. Липсата на счетоводното отразяване на капачките по сметка 302 до септември 2008 г., както правилно е приел АССГ, е нарушение на счетоводния принцип за текущо начисляване, но също не е основание да се приеме, че в данъчния склад фактически не е доставено необходимото количество термокапачки и същите не са отразявани количествено преди датата на отразяването им по счетоводната сметка. Следователно, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, не следва нарушение на чл. 92, ал. 2 или чл. 95, ал. 2 ЗАДС за целия ревизиран период, а конкретно за 20.05.2008 г. за констатираното нарушение - непоставяне на две термосвиваеми капачки, проверяващите органи не са посочили факти, които да позволят изчисляването на акциза за тези две продажби. Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски от страна на ответника, поради което и с оглед изхода от спора, такива не се присъждат. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,