Решение № 207 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3234/2014 г.

Решение № 207 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3234/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационните жалби на Г. Ж. М., Н. Ж. И., В. Ж. Б. и С. Ж. Т. и на Н. бюро на българските автомобилни застрахователи (Н.) срещу тази част от Решение № 685 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 4070/2013 г. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд се е произнесъл за началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, дължима върху обезщетение за неимуществени вреди, присъдено в полза на наследниците на Ж. Т. И., починал в резултат на ПТП на 10.02.2010 г. С първоинстанционното Решение 19.06.2013 г. по гр. д. № 3372/2011 г., Софийски градски съд произнасяйки се по субективно съединените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ на Г., Н., В. и С. Желязкови срещу Н. е счел, че законната лихва се дължи от датата на деликта - 10.02.2010 г. С обжалваната част на Решение № 685 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 4070/2013 г., съставът на Софийски апелативен съд е присъдил обезщетение за забава, считано от 14.12.2010 г. Становището си, съставът на САС е обосновал с приложимост на чл. 271, ал. 5 КЗ, съобразно препращането на чл. 282, ал. 3 КЗ. В частта с която е определен размерът на обезщетенията за Г., Н., В. и С. Желязкови (по 31000 лв. за всеки от тях), като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила. Касаторите-ищци считат, че по отношението обезщетението за забава е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД т.е. то се дължи от датата на деликта 10.02.2010 г. Касаторът-ответник Н. в насрещната си касационна жалба изразява становище, че началната дата на обезщетението за забава следва да бъде 18.04.2012 г. - 15 дни след представяне на всички необходими документи, съгласно чл. 107, ал. 1 КЗ. факултативният касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса, кой е началният момент от който Националното бюра на автомобилните застрахователи дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва при изплащане на обезщетение. Като взе предвид становищата на страните и извърши по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК проверка на заявените от тях основания за касиране на въззивния акт, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: С оглед единния правен въпрос по който е допуснато произнасяне и по двете жалби, както и поради обстоятелството, че тезите на касаторите относно правилността на решението, касаят един и същи спорен момент, ВКС дължи единно произнасяне по двете жалба, а не по всяка от тях поотделно. Жалбите са неоснователни. Становището на настоящия съдебен състав по въпроса кой е приложимият по отношение на Н. начален момент на обезщетението за забава, се основава на особения статут на Бюрото, чиито задължения не са производни от отговорността на делинквента, както това е валидно за застрахователя. Няма спор, че последният носи отговорност за обезщетението за забава при правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД - от датата на застрахователното събитие. Неприложимо е и правилото на чл. 107 вр. чл. 105 КЗ, доколкото регламентира правилата на правоотношение между страни по застрахователния договор, а в случая се касае за правата на трето на облигационната връзка увредено лице. В този случай приложими са специалните разпоредби на Гл. ХХIV, уреждащи последиците от сбъдването на риска по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Безспорно е в съдебната практика и правната доктрина (проф. П. Г.), а и статутът му налага това, че Бюрото действа, като компенсационен орган, когато изплаща обезщетение в посочените от закона случаи. За да получи обезщетение, увреденото трето лице трябва да предяви претенцията си пред Бюрото заедно с доказателствата с които разполага. То не е длъжно да доказва, че виновният водач не може или отказва да плаща. Самото бюро няма правораздавателни функции и преценява законосъобразността на искането само от външна страна - дали са спазени сроковете и формата. В същото време то уведомява застрахователя, неговия представител в България, виновния водач и компенсационния орган в държавата-членка. Както е приел и съставът на САС, Бюрото изплаща обезщетение на претърпените от трето лице вреди, както и законната лихва върху сумата след изтичане на определения от закона (КЗ) срок от деня на подаване на претенцията. В случая това е срокът по чл. 271, ал. 5 КЗ (отм.) към който препраща чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.). Това е и отговорът на поставения правен въпрос. След като изплати обезщетението, Н. има регресно право срещу компенсационния орган в държавата-членка или срещу Г. фонд в държавата-членка, ако МПС или застрахователят са неизвестни, както и срещу съответните институции, гарантиращи плащанията на освободени лица. По същество. От отговора на поставения правен въпрос, следва изводът, че и двете касационни жалби са неоснователни. Законосъобразно е въззивното решение с което съставът на Софийски апелативен съд е присъдил обезщетение за забава, считано от 14.12.2010 г. обосновавайки приложимостта на чл. 271, ал. 5 КЗ, съобразно препращането на чл. 282, ал. 3 КЗ, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноските остават в тежест на страните така, както са направени. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.