Решение № 10580 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2020 г.

Решение № 10580 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 352 от 10.02.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3568/2019 г. по описа на съда, с което е отменен по жалба на П. Чалъков от [населено място], [адрес], ревизионен акт № Р-16001617005629-091-001 от 12.03.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 304 от 30.05.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в общ размер на 12 917, 22 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 780, 42 лв., и дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив е осъдена да заплати на П. Чалъков сумата в размер на 951, 58 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните възражения в касационната жалба са свързани с твърдението, че съдът неправилно е приел за извършени реално доставките на гориво по фактури, издадени от "Хангеки" ЕООД, "Интернешънъл УУД" ЕООД, "М Джи Ойл" ЕООД (с ново наименование "ММ Ойл 2013" ЕООД), "Цеко транс" ЕООД, "Нивико - 2000" ЕООД и "Дигед" ЕООД, при липса на писмени доказателства за складиране на стоките до предаването им, собствеността на транспортните средства, с които е извършен превоза, както и доказателства за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ), защото свидетелските показания са прекалено общи, а заключението на вещото лице по СТЕ не допринася за изясняване на спора. Въз основа на събраните доказателства съдът неправилно е приел, че в случая е установена последващата реализация на процесното гориво. Изложени са съображения, че съдът неправилно се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), тъй като в случая не се установява реалност на доставките. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 1 062 лв. и държавна такса в размер на 141. 58 лв. Ответникът - П. Чалъков, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на оспореното решение като неправилно с произтичащите от това последици. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решение № 15694 от 19.11.2019 г. по адм. дело № 8027/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 925 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 1882/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания. При повторно разглеждане на делото, първоинстанционният съд е постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение. Предмет на съдебен контрол в производството пред административният съд е бил РА № Р-16001617005629-091-001 от 12.03.2018 г., потвърден с решение № 304 от 30.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в размер общо на 12 917, 22 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 780, 42 лв., по фактури издадени от "Хангеки" ЕООД, "Интернешънъл Ууд" ЕООД, "М Джи Ойл" ЕООД (с ново наименование "ММ ойл 2013" ЕООД), "Цеко транс" ЕООД, "Нивико - 2000" ЕООД и "Дигед" ЕООД, с предмет на доставка "дизелово гориво" за данъчните периоди м. 01, м. 02, м. 04, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 12.2013, м. 01, м. 02, м. 03, м. 11 и м. 12.2014 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 12.2015 г. и м. 02.2016 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил РА в обжалваната част и е осъдил Дирекция "ОДОП" - Пловдив да заплати разноски на П. Чалъков в размер на 951, 58 лв. За да постанови този резултат, Административен съд - Пловдив е приел, че РА е издаден от материално компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон, тъй като са изпълнени условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочените доставчици с предмет "дизелово гориво". В мотивите на съдебния акт подробно е възпроизведена фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите, както и показанията на разпитаните по делото свидетели. Първоинстанционният съд е развил принципните си разбирания относно материалноправните предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит съобразно приложимите разпоредби на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС. Приел е, че констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки по процесните фактури се опровергават от събраните по делото доказателства за предаване на дизеловото гориво с транспортирането им до ревизираното лице, установено с представените товарителници и плащането на цената по процесните фактури. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ и показанията на разпитаните свидетели. Приел е, че от заключението на вещото лице по СТЕ се установява последващата реализация на дизеловото гориво. По изложените съображения съдът е приел, че на ревизираното лице незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по спорните фактури и РА е незаконосъобразен в обжалваната част. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. По делото не е било спорно, че през ревизирания период П. Чалъков е извършвал основна дейност - земеделие. Задълженото лице е обработвало 226 ха земя, съгласно анкетен формуляр вх. № 437/17.06.2015 г. към анкетна карта за регистрация на земеделски производител, издадена от министерство на земеделието и храните. Обработваната земя се намира в землището на с. Дуванлии, общ. Калояново. Във връзка с осъществяване на основната си дейност, ревизираното лице е извършило покупки на дизелово гориво от различни доставчици, което е ползвано за зареждане на земеделската, техника при обработка на площите, превоз на семена за сеитба, превоз на тор за наторяване, превоз на готова земеделска продукция. Необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд за доказана реалност на доставките на дизелово гориво по издадените фактури от "Хангеки" ЕООД, "Интернешънъл Ууд" ЕООД, "М Джи Ойл" ЕООД, "Цеко транс" ЕООД, "Нивико - 2000" ЕООД и "Дигед" ЕООД. В случая не е било спорно, че за процесните доставки са издадени фактури, същите са осчетоводени при получателя, отразени са в дневниците за покупките за съответните периоди и стоката - дизелово гориво, фактурирано като предмет на доставките, за които се претендира приспадане на данъчен кредит е използвано в икономическата му дейност. Спорен по делото е бил въпроса дали фактурираните доставки са изпълнени от сочените във фактурите доставчици. В тази насока следва да се обсъдят в съвкупност следните факти, установени по делото: Търговията с горива се подчинява на особени правила, поради което реална доставка следва да бъде документирана с редица документи със специфично и нормативно определено съдържание. От значение за доказване настъпване на данъчно събитие при доставките на стоки от вида - горива, е установяване на извършен транспорт със специализирани за това МПС, при наличие на редовни придружаващи транспортни документи и декларации за съответствие на горивата, както и съхраняването, разтоварването и натоварването на стоките от специфичните и съответни за това места и начини, при спазване на нормативно установените правила. В тази връзка касационният съд намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд за установеност на извършен транспорт на горива по спорните фактури. Показанията на свидетелите П. Бургов и К. Акалийски, които първоинстанционният съд напълно кредитира, са твърде общи, неясни и от тях не може да се направи категоричен и относим за факта на доказване извод, че именно те са превозвали гориво, които е предмет на доставка по процесните фактури. От представените товарителници е видно, че горивото е превозено с бусове марка "Щайер" и "МАН", които не са специализирани за превоз на горива. По делото не са представени никакви доказателства в какви съдове е наливано горивото и как е съхранявано до транспортирането му при ревизираното лице. Действително в товарителниците са посочени МПС с регистрационни номера, но за тях не е доказано, че са собственост или да са били наети от преките доставчици на задълженото лице. По делото не са представени доказателства, че собствениците на превозните средства са издали фактури за наем на доставчиците, нито доказателства, че доставчиците са платили наем за посочените в товарителниците МПС. По делото не са представени декларации за съответствие на качеството на течните горива, акцизен данъчен документ, документи, удостоверяващи точен адрес на мястото на доставката, а в представените товарителници липсват данни за водача, извършил превоза на горивото. Анализът на представените по преките доставки доказателства обосновава извод за липса на предаване на стоки от вида на фактурираните от сочените във фактурите доставчици. В хода на ревизията е установено, че доставчиците не са разполагали с материална и кадрова обезпеченост за реално извършване на спорните доставки на стоки. Основателно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ. Заключението на вещото лице по СТЕ не допринася за изясняване на спора, тъй като от него се установява единствено, че количествата обработваеми декари земя от Чалъков и закупените количества гориво се попълват с разходната норма за тези дейности. От заключението на вещото лице по СТЕ не се установява, че посоченото количество дизелово гориво е закупено именно от доставчиците "Хангеки" ЕООД, "Интернешънъл ууд" ЕООД, "М Джи Ойл" ЕООД, "Цеко транс" ЕООД, "Нивико - 2000" ЕООД и "Дигед" ЕООД. Цитираната в решението практика на СЕС е неприложима за настоящият случай, тъй като от събраните гласни и писмени доказателства не се доказва реалност на доставките на дизелово гориво. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е неправилно като необосновано и материално незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло, включително и по отношение на присъдените разноски. Вместо него и по съществото на спора следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против РА. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от касатора за присъждане на разноски, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 1 061 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и държавна такса за образуваното касационно производство в размер на 141, 58 лв., или в полза на НАП следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за двете инстанции общо в размер на 2 263, 58 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,