Решение № 13557 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2018 г.

Решение № 13557 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Н., чрез юрк. Н. като процесуален представител, срещу решение № 561 от 23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2613/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е обявена за нищожна заповед № 1785 от 05.09.2017 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта. Ответникът - "Метромедия груп" ЕООД, представлявано от управителя М. Д. и чрез пълномощника си адв. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № 1785 от 05.09.2017 г., подписана в условията на заместване от зам. кмета на община Н., с която на основание чл. 57 а, ал. 3 ЗУТ на "Метромедия груп " ЕООД е наредено да премахне "рекламно-информационен елемент (РИЕ) - билборд" с приблизителни размери 4. 00 м. /3. 00 м. и височина 6. 00 м., изпълнен от метална конструкция, нетрайно прикрепена към терена чрез метални планки и болтове, закотвени в бетонов фундамент, монтиран в нарушение на нормативноустройствения ред в поземлен имот с идентификатор 51500.75.14 по КККР на [населено място], в петдневен срок от получаване на заповедта, и да разчисти терена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Изложил е съображения, че въпреки наличието на заповед за заместване и болничен лист, удостоверяващ временната неработоспособност на кмета на община Н. за времето от 22.08.2017 г. до 10.09.2017 г., то той е осъществявал правомощията си в този период, като е провеждал редица срещи и е участвал в мероприятия на територията на общината. Според съда в случая не може да се приеме такава обективна невъзможност, която да наложи отсъствието му от общината и затова подписването на оспорената заповед по заместване от зам. кмета е нищожна. На следващо място е приел, че компетентна да премахне процесния РИЕ - билборд, разположен в ограничителната строителна линия в обхвата на път І-9, който е част от републиканската пътна мрежа, е Агенция "Пътна инфраструктура" като специализира администрация, управляваща пътя. Този извод е основан на разпоредбите на чл. 8, ал. 2, чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" във вр. ал. 3 и чл. 57, ал. 4, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Съдът е приел, че ЗП е специален по отношение на ЗУТ, поради което компетентността на кмета на община Н. е изключена по отношение премахването на процесното рекламно съоръжение. Решението е правилно. В мотивите на оспорената заповед е прието, че за РИЕ няма издадено разрешение за поставянето му, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Несебър и чл. 57 а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ е разпоредено на неговия собственик "Метромедия груп" ЕООД да го премахне. Заповедта е подписана в условията на заместване съгласно представена заповед от 16.11.2015 г. и болничен лист за временна неработоспособност на кмета на община Несебър за периода 22.08.2017 г. - 10.09.2017 г. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че рекламното съоръжение, разположено в имот, частна собственост, попада в ограничителната строителна линия на път І-9 (Е-87), част от републиканската пътна мрежа. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че в компетентността на Агенция "Пътна инфраструктура" като администрация, управляваща пътя, е да демонтира рекламното съоръжение. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Те се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП. Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗП. Правомощието за издаване на разрешение за специално ползване произтича от вида на пътя по арг. от чл. 26, ал. 3 ЗП. Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. В разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" ЗП е предвидено, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия изграждането на рекламни съоръжения. След като разрешението за специално ползване по отношение на републиканските пътища се издава от Агенция "Пътна инфраструктура", то правилно съдът е извел извод за компетентност на тази специализирана администрация да премахне/ демонтира рекламно съоръжение, попадащо в обхвата на ограничителната строителна линия на път от републиканската пътна мрежа, като се е позовал на нормата на чл. 57, ал. 4, т. 1 ЗП. Според същата при извършване на дейности, определени от този закон като специално ползване на пътищата без разрешение, когато се извършват строителни работи без разрешение, собственикът на пътя или на администрацията, управляваща пътя разполага с правомощие да налага санкции, вкл. да прекъсва достъпа до обекта или да демонтира изграденото рекламно или друго съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. Анализът на цитираната разпоредба налага извод за нейната приложимост в хипотезата на липсващо разрешение за специално ползване чрез поставяне на такова съоръжение. Неоснователно е възражението на касатора, че компетентността на кмета на общината произтича от чл. 13, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, приета на основание чл. 18, ал. 5 ЗП. С тази наредба се определят условията и редът за специално ползване на пътищата и се прилага за републиканските пътища - чл. 1 и чл. 2, ал. 1. Подзаконовият нормативен акт не може да предвижда правомощие на кмета на общината, каквито не са предвидени в специалния ЗП, в случая за издаване на разрешение за поставяне по смисъла на ЗУТ на рекламно съоръжение в обхвата на път от републиканската пътна мрежа. ЗП дава компетентност на кмета само за демонтирането на такива обекти, които попадат в обхвата на общински пътища на територията на съответната община. При правилно тълкуване на относимите материалноправни разпоредби от ЗП законосъобразно оспореният административен акт е прогласен за нищожен от съда. В съответствие със закона е изводът, че кметът на община Несебър не е разполагал с материалната компетентност да издаде заповед за премахване на преместваем обект по чл. 57 а ЗУТ, представляващ рекламно съоръжение, което е разположено в ограничителната строителна линия на път от републиканската пътна мрежа. С оглед така приетото основание за нищожност на оспорената заповед не следва да се обсъждат изводите на съда за липса на компетентност на подписалия заповедта зам. кмет поради това, че кметът на община Несебър е осъществявал правомощията си в периода, в който е бил заместван поради заболяване. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция на ответника се дължат направените за касационната инстанция разноски в размер на 720 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.10.2018 г., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Възражението за редуцирането му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,