Решение № 2675 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 130/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на БТВ Медиа Груп ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Рядкова, против Решение 1294 от 25.10.2024г., постановено по дело 749/2024г. по описа на Административен съд-София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане РД-12-9/31.05.2024 г. на Съвета за електронни медии. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. от АПК. Оспорва извода на административния съд досежно дължимостта на годишна такса за надзор върху дейността по чл. 102, ал. 3, т.3, б. б от Закона за радио и телевизията за периода 01.01.2023г.- 31.12.2023г. Поддържа, че предвиденото изключение за недължимост на годишната такса, уредено в чл. 8, ал. 5 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност (одобрена с ПМС 108 от 26.04.2011г.), противно на тезата на първостепенния съд, намира приложение в случая. Навежда доводи, че уведомяването по смисъла на чл. 8, ал. 4 ТТРТД е достатъчно основание за освобождаване от заплащането на такса надзор върху програмата на доставчика, независимо дали за същата е издадена лицензия или регистрация. В подкрепа на аргументите си, поддържа, че в тази насока е разрешението, даденото с ТР 7/12.11.2015 г. на ОСС на ВАС по тълк. дело 5/2014 г. Моли съдът да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразен АУПДВ. Ответникът- Съвет за електронни медии, чрез процесуалния представител юрк. Косева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССО е била законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане РД-12-9/31.05.2024 г. на Съвета за електронни медии, с който в тежест на БТВ Медиа Груп ЕАД е установено публично държавно вземане в размер на 5000 лева за дължими такси за периода 01.01.2023 г. 31.12.2023 г. и лихви в размер на 548,95 лева на основание чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ вр. с чл. 12, т.2 от ТТРТД. Не е спорно, че програма bTV International е регистрирана с начална дата на разпространение 14.12.2016г., като регистрацията е безсрочна и към настоящия момент не е заличена. За да отхвърли жалбата против оспорения АУПДВ административният съд е счел, че обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган, в писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б ЗРТ годишната такса за надзор се дължи от датата на регистрацията до датата на нейното заличаване, а не вследствие неосъществяване на дейността на регистрирания оператор. Решаващият състав е отрекъл тезата на дружеството досежно недължимост на таксата поради упражнено право по чл. 8, ал.5 ТТРТД. Според съда от писмените доказателства по делото се установявало, че БТВ Медиа Груп ЕАД е получило регистрация по реда на чл. 125а от ЗРТ за създаване на програма BTV International. Предвид липсата на данни и твърдения регистрацията на последната да е заличена, таксата по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б ЗРТ е дължима. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно АССО е определил основния според въпрос по делото, а именно: дължима ли е годишна такса за надзор върху дейността на регистриран радио и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен подход, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, в случаите, когато програмният продукт не се използва. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б ЗРТ регламентира дължимостта на такса надзор за върху дейността на регистрирания радио и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Такса за надзор съгласно чл. 125д ЗРТ е дължима до нейното заличаване от СЕМ, като за последното регулаторният орган извършва съответната преценка дали да заличи регистрацията предвид употребения в закона термин може. В този смисъл законодателят е предвидил дължимост на такса за надзор по смисъла на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б ЗРТ от регистрирани доставчици, какъвто представлява БТВ Медиа Груп ЕАД до нейното заличаване. В този смисъл обосновано административният съд е извел извода, че до заличаването на регистрацията на доставчика, таксата за надзор се дължи, независимо дали операторът извършва дейност или не. В диспозитива на ТР 7/12.11.2015 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД е предвидена възможността за доставчика само по индивидуална лицензия да уведоми в посочения срок СЕМ, че няма да извършва дейност, но не и за регистрираният доставчик, какъвто е процесният казус, т.е разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД не се отнасят до регистрираните доставчици на медийни услуги, а само за получателите на индивидуални лицензии. Настоящият състав е запознат с цитираното в касационната жалба решение по дело 6662/2019 г. на петчленен състав на ВАС, който е приел различно от гореизложеното- че такси за надзор по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ не са дължими, при наличие на изключението по чл.8, ал.4 и ал.5 от ТТЗРТ. Възприетото в него обаче е останало изолирано в практиката, поради което не се споделя от състава. В тази насока са Решение 9141 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. 1483/2020 г., VIII о., Решение 633 от 25.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 5524/2021 г., I о., Решение 11515 от 13.12.2022 г. на ВАС по адм. д. 3480/2022 г., I о., Решение 5252 от 17.05.2023 г. на ВАС по адм. д. 11787/2022 г., I о., Решение 8415 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. 249/2024 г., VIII о. / В обобщение доводите на БТВ Медиа Груп АД за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременната претенция, се следва присъждане на сторените от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,