Решение № 11735 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2442/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния представител юрк. Л. Любомирова срещу Решение 6021 от 03.11.2020 г., постановено по адм. дело 13487/2019 г. от Административен съд София-град в частта му, с която е осъдено да заплати на Н. Методиева обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли изцяло като неоснователен. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от Н. Методиева, чрез процесуалния й представител адв. Х. Николова. Обжалва го в частта, с която е отхвърлена претенцията й за присъждане на имуществени вреди с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Моли в тази част решението да се отмени, а спорът да се реши по същество, като се уважи претенцията й. Касаторите претендират присъждане на разноските по делото, за които представят писмени доказателства и списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на г-жа Методиева и неоснователност на касационната жалба на МЗ. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Н. Методиева против Министерството на здравеопазването, с която е предявила иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 30 352. 80 лв., изразяващи се в натрупана законна лихва върху сумата от 107 974 лв. и неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., изразяващи се в страдания, стрес, притеснения, влошено здравословно състояние на съпруга й, настъпили в периода от 27.06.2016 г. до 04.04.2019 г., вследствие незаконосъобразна Заповед РД-20-6 от 19.01.2015 г., издадена от зам. министъра на здравеопазването, отменена с Решение 7105 от 19.11.2015 г., постановено по адм. дело 2205/2015 г., потвърдено с Решение 7715 от 27.06.2016 г., постановено по адм. дело 1132/2016 г. по описа на ВАС. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявения иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 30 352. 80 лв., изразяващи се в натрупана законна лихва върху сумата от 107 974 лв., в периода от 27.06.2016 г. до 04.04.2019 г., вследствие незаконосъобразна Заповед РД-20-6 от 19.01.2015 г., издадена от зам. министъра на здравеопазването, отменена с влязъл в сила съдебен акт и е осъдил МЗ да заплати на ищцата, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 27.06.2016 г. до 04.04.2019 г. в размер на 50 000 лв., като е отхвърлил иска до предявените 100 000 лв. Присъдил е на г-жа Методиева, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, разноски по делото в размер на 310 лв. и е осъдил същата да заплати на МЗ разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по отношение на претенцията за неимуществени вреди, като е определил техния размер при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. По отношение на иска за обезщетяване на имуществените вреди обаче е приел, че същите не са в пряка и непосредствена връзка с отменената, с влязлото в сила съдебно решение, Заповед РД-20-6 от 19.01.2015 г. на зам. министъра на здравеопазването, а произтичат от Заповед РД-20-2 от 15.03.2019 г. на министъра на здравеопазването, с която е определен конкретният размер на средствата за лечение, дължими на ищцата. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква при отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразните действия/бездействия, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от с.з.: Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.. Настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд, че на ищцата не се дължат предявените имуществени вреди. Н. Методиева, за която е доказателствената тежест в процеса, е установила наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявените обективно съединени иска по следните съображения: Страните не спорят по факта, че е налице първият елемент от фактическия състав на приложимата материалнопрравна норма, а именно отменени, с влезли в сила съдебни решения, актове на административния орган Заповед РД-22-60 от 10.05.2012 г.; Заповед РД-22-99 от 30.05.2013 г. и Заповед РД-20-6 от 19.01.2015 г., както и оспорвана незаконосъобразност на негово фактическо бездействие, като процесът е бил прекратен поради възстановяване на средствата, изплатени за лечението на ищцата в страна членка на ЕС (вж. Определение 9197 от 17.06.2019 г., постановено по адм. дело 1151/2018 г. по описа на ВАС). Доказани по делото са и останалите законови предпоставки имуществени и неимуществени вреди, пряка последица от незаконосъобразните актове и незаконосъобразното бездействие. Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че твърдените в исковата молба стрес, болка, страдание, притеснения, унижение и тревоги, свързани с очакванията на ищцата за предоставяне на възможност за лечението й във възможно най-кратък срок, с оглед заплахата за живота й, а впоследствие надеждата, че вложените в лечението й лични средства (вкл. заеми) ще й бъдат своевременно възстановени, както и с осемте съдебни производства, са доказани с разпита на св. Тюрин, чиито показания са възприети от съда като непротиворечиви, основани на преки лични впечатления и непосредствени възприятия. С оглед на останалите доказателства по делото настоящата инстанция счита, че за някои от твърдяните неимуществени вреди дори не е нужно представянето на конкретни доказателства. Фактът, че ищцата е преживяла твърдяните стрес, притеснения, унижение, срам и тревоги от обстоятелството, че административният орган не й е осигурил своевременно необходимите за лечението средства, че ищцата е била принудена в спешен порядък да си осигури такива, за да спаси живота си, след което в течение на дълги години да води съдебни процеси, за да й бъдат възстановени, не се нуждае от нарочно доказване. Твърдението е житейски вярно и няма човек, който при наличието на такава диагноза да не преживее описаното от г-жа Методиева. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. В случая неимуществените вреди произтичат пряко от незаконосъобразните актове и бездействието на административния орган, от необходимостта да се водят съдебни процеси, свързани със стрес, напрежение и обида, с финансови средства, с неудобство към близки и приятели, чиято възмездна помощ е спасила живота й. При приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящата инстанция намира, че размерът на справедливото обезщетение за причинените на Н. Методиева неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането и продължителността на бездействието, от което то произтича, е в размер на 30 000 лева. С оглед на изложеното, обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума над 30 000 лева до присъдената такава от 50 000 лева се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли в тази му част. Незаконосъобразно е обжалваното решение в частта, с която иска за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди, представляващи законната лихва върху изплатената на 04.04.2019 г. сума за проведеното лечение в чужбина 107 974 лв., от датата на влизане в сила на последното съдебно решение, постановено по адм. дело 1132/2016 г. 27.06.2016 г. до деня на плащането 04.04.2019 г., в размер на 30 352. 80 лв., е отхвърлен, като неоснователен. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г., постановено от ОСГК на ВКС по ТД 4/2004 г.: При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В конкретния случай с Решение 7105 от 19.11.2015 г., постановено по адм. дело 2205/2015 г. от Административен съд Софияград, е отменена Заповед РД-20-6/19.01.2015 г. на заместникминистъра на здравеопазването, с която на Н. Методиева от гр. София с диагноза: [диагноза], е отказано поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на трансплантация на стволови клетки в чужбина и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество, съобразно дадените указания за удовлетворяване на искането за финансиране по заявление вх. 95-00-55/12.03.2012 г., в 7-дневен срок. Решението е потвърдено с Решение 7715 от 27.06.2016 г., постановено по адм. дело 1132/2016 г. от ВАС. Указанията на съда са задължителни за административния орган, който в 7-дневен срок от получаване на преписката е бил длъжен да удовлетвори искането за финансиране по заявление вх. 95-00-55/12.03.2012 г., което той не е изпълнил до 04.04.2019 г., въпреки, че със Заповед РД-20-12 от 07.07.2016 г., издадена от министъра на здравеопазването на жалбоподателката е било разрешено заплащане до 70 000 евро от бюджета на МЗ за извършването на трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Обща болница Солун "Папаниколау", съгласно приложената оферта. Методиева е подала поредно искане - заведено под 95-00-55 с дата 28.11.2018 г., но плащане отново не е извършено; след това е завела адм. дело пред ВАС по реда на чл. 256 АПК с претенция да се задължи МЗ да извърши действия по изплащането на дължимите суми по Заповед РД-20-12 от 07.07.2016 г. Плащане е наредено едва на 04.04.2019 г. При тази фактическа установеност изводите на решаващия съд за неоснователност на исковата претенция са необосновани, незаконосъобразни и в противоречие с т.4 на посоченото Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г., постановено от ОСГК на ВКС по ТД 4/2004 г. Сумата на дължимото обезщетение е известна на административния орган и от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен поредният незаконосъобразен отказ, той дължи законната лихва върху главницата за забавата. Съгласно заключението на назначената от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза имуществената вреда, представляваща лихвата върху главницата от 107 974 лв., за периода от 27.06.2016 г. до 04.04.2019 г., възлиза на 30 352. 80 лв., в който размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенциите на страните за присъждане на разноски не следва да бъдат уважени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение