Решение № 4738 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2014 г.

Решение № 4738 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хакиме Али ЛНЧ ********** лично за себе си и за непълнолетното си дете Шериван Фелах Омер ЛНЧ **********, гражданка на Ирак против решение № 1372 от 05.03.2014 г., постановено по адм. дело № 12205/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторката твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, налице е и вътрешно противоречие в мотивите към решението. Моли съда да отмени съдебното решение. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Хакиме Али се явява лично, и чрез преводача, поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено, като вместо него ВАС постанови друго по същество, с което да отмени административния акт на председателя на ДАБ и да й бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, тъй като положението в Ирак непрекъснато се влошава. Твърди, че децата й са израснали в България и са свикнали с обстановката тук. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в законово определения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Хакиме Али лично за себе си и непълнолетното си дете Шериван, гражданка на Ирак срещу решение № 1949/15.10.2013 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут за нея и непълнолетното й дете Шериван Фелах Омер. Настоящото производство е по повторно подадена молба. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Хакиме Али срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от нея за наличието на реална опасност за живота и и този на децата й. Съдът, давайки подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо Хакиме Али не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същата не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания да й бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателката на хуманитарен статут - липсват данни чужденката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. В подкрепа на този извод са данните, че жалбоподателката и децата й повече от три години са били установени в гр. Захо, децата са посещавали училище и липсват обективни данни за реална заплаха по отношение на нея или децата й. От проведените интервюта видно от протоколите, приложени на л. 73,66 и 2 от делото, първоначално касаторката е заявила, че опасенията й са свързани с факта относно изчезването на съпруга й, като в първоначалните обяснения заявява, че нито тя, нито брат му и са правили опити да го търсят и пет месеца по-късно са напуснали гр. Мосул и са живели в гр. Захо. Едва в последващото интервю от 18.09.2013 г. заявява, че след изчезването на съпруга й са правили опити да го открият, но не е имало лични заплахи към нея и децата. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Али факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата й за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касаторката за това, че, неправилно АССГ бил приел, че ситуацията в Ирак не се характеризира с наличието на "въоръжен конфликт". Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Ирак на фона на това, описано в предходните официални справки. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Цитираните в касационната жалба правила за определяне на статут на бежанец, определени с Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, с нищо не променят изводите на първоинстанциония съд, направени във връзка с конкретната бежанска история, в която не се съдържат обстоятелства, обуславящи предоставянето на статут. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" посочената директива, за прилагане на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/83. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/83 ЕО. В тази връзка всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие, особенно за Ирак с оглед общото нестабилно положение в страната, което непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Такива в конкретния случай не са налице. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти и актове на насилие не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно, както се посочи по-горе в мотивите, в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но се правят сериозни опити и е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак и гр. Мосул, от където идва Али и където е живяла със съпруга си и децата си, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение по дело С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни в тази посока са и развитите в решението на председателя на ДАБ доводи за възможността за вътрешно разселване в безопасни за чужденеца на територията на Ирак зони. Видно от бежанската история на касаторката, същата ведно с децата е живяла необезпокоявано и без страх за живота си в гр. Захо, провинция Дахук, Иракски Кюрдистан, която област се явява относително най-спокойната в Ирак. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,