Решение № 5146 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 835/2018 г.

Решение № 5146 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 835/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧС) в Министерство на труда и социалната политика (МТСП) срещу решение № 7023/24.11.2017 г. постановено по административно дело № 9446/2017 г. по описа на Административен съд С. - град.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в мотивите на първоинстанционното решение се съдържат констатации, които влизат с противоречие с доказателствата по делото. Посочено е, че УО бил наложил финансова корекция (ФК), която констатация противоречи на текста на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), където е определено правомощието на УО за определяне на ФК. Смесени са две производства - за определяне на ФК и за определяне на административно наказание. Съдът се е позовал на разпоредбите на Регламент 1083/2006 (посочен в решението с № 1083/2016), който е неприложим в настоящия случай. Не са приложени и обсъдени относимите правни разпоредби. Нито националното законодателство, нито Регламент № 1303/2013 поставят изискване за наличието на реална вреда, в каквато насока са изводите на съда. С оглед характера на нарушението, е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Няма как да се установи колко други кандидати биха участвали в конкурса и какви условия биха оферирали, за да се определи точно разликата между употребените средства при и без нарушението. Констатацията на административния съд, че в акта липсват ясни и еднозначни мотиви относно определяне вида на нарушенията с дефиниране на конкретната нередност и правна квалификация е в противоречие с текста на оспорвания административен акт. Неправилен е и изводът за противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обжалваното решение. Една от задължителните предпоставки за да е допустим един разход, е да е реално извършен, преди да бъде поискан за възстановяване. Чрез извършването на ФК се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект. Неправилен е и изводът, че е недопустимо в един акт да се верифицират разходи и да се определя ФК тъй като липсва законова забрана в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - Сдружение "Д. с.", със седалище и адрес на управление гр. С. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:

С процесното решение, съставът на АССГ е отменил Решение за верификация и определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-1.003-1044/7 от 31.07.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в частта, с която се налага финансова корекция - т. 10 за нарушения описани в т. 5, т. 6, т. 8 и т. 9 по договор № ДС-003/19.12.2016 г. сключен с "М. с." ЕООД на обща стойност 44 698.80 лв и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05М9ОР001-1.003-1044-С02 за сумата от 351 811.36 лв.

Предмет на спора е определената корекция по договор с "М. с." ЕООД, в размер на 25%, за нарушения по т. 9, т. 13 и т. 22 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. От представените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

С публична покана № ДС - 012/07.11.2016 г. на възложителя Сдружение "Д. с." е открита процедура за определяне на изпълнител във връзка с проект с наименование "Доставка на спортно-технически съоръжения за оборудване и обзавеждане на нови работни места по проект № BG05М9ОР001-1.003-1044-C01 "Нови работни места и устойчива заетост в Сдружение "Д. с." .

В резултат на проведената процедура между Сдружение "Д. с." и "М. с." ЕООД като изпълнител, е сключен договор № ДС - 003/19.12.2016 г. на стойност 44 698.80 лв. От бенефициента до У. О. е депозирано Искане за плащане № 2 за сумата от 139 822.82 лв.

При извършена проверка на документи по искане за плащане № 2 от ИСУН с отчетен период 01.10.2016 - 30.03.2017 г., Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", е уведомил с писмо от 26.06.2017 г. бенефициента относно определянето на финансова корекция на извършен разход след проведена процедура за избор на изпълнител чрез публична покана по правилата на ПМС 160/2016 г. по проект № BG05М9ОР001-1.003-1044 "Нови работни места и устойчива заетост в Сдружение "Д. с." с бенефициент Сдружение" Д. с.".

На жалбоподателя е предоставен 14 - дневен срок за възражения. В посочения срок възражения са депозирани.

След обсъждане на възраженията, УО на ОП "РЧР", на основание чл. 62, ал. 1, във връзка с ал. З, и във връзка с проведена процедура по чл. 63, ал. 1, както и на основание чл. 73, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), и чл. 143, § 2, във връзка с чл. 2, § 15 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, се е произнесъл с Решение за верификация на постъпило междинно плащане и определяна на финансова корекция от 31.07.2017 г.

Със същото е определен размер на верифицираните средства, определен е размер на неверифицираните средства, установени са нарушения при проведената процедура, предложена е и е определена финансова корекция.

С оспорения акт, органът е констатирал нарушения по смисъла на чл. 70 (1), т. 9 от ЗУСЕСИФ: по т. 9, по т. 13, по т. 22 от приложение № 1 към чл. 2 (1) от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по Договор № ДС-003, сключен между Сдружение "Д. с." и "М. с." ЕООД, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Като резултат е определена финансова корекция в размер на 25% върху извършените разходи по договор № ДС - 003, сключен с "М. с." ЕООД на обща стойност 44 698.80 лв. Именно определената корекция по договор с "М. с." ЕООД в размер на 25%, за нарушения по т. 9, т. 13 и т. 22 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, е предмет на спора по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на АССГ е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Съдът е приел, че в оспореното решение липсват ясни и еднозначни мотиви относно определяне вида на нарушенията, липсва ясно дефиниране на конкретната нередност и свързването й с точна правна квалификация, липсват конкретни аргументи относно избрания метод за определяне размера на финансовата корекция, липсват мотиви и относно избраният % на наложената финансова корекция. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му, според съда, засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта.

Между обстоятелствената част на решението и неговия диспозитив, според съда, е налице противоречие относно определената основа, върху която следва да се наложи финансовата корекция. Не става ясно дали корекцията е върху сумата на направените и допустими разходи по договора с "М. с." ЕООД, както е посочено в обстоятелствената част на акта или върху извършените разходи - така както е посочено в диспозитива на акта. Въз основа на така изложеното, е обоснован извод за неяснота при изразяване на волята на УО на ОП "РЧР", респективно до невъзможност на жалбоподателя да организира защитата си по адекватен начин, както и до препятстване на съдебния контрол по съществото на спора.

Първоинстанционният съдебен състав е посочил, че в мотивите на оспореното решение е допуснато смесване между производството по определяне и извършване на финансова корекция и производството по верификация на разходи.

По изложените съображения, съдът е отменил решението в обжалваната му част и е върнал преписката на органа за ново произнасяне в съответствие с указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение.

Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.

Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е приложил относимата нормативна уредба. Видно от представените по делото доказателства, включително посочените правни основания за издаване на обжалвания административен акт, приложим в случая е Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., а не цитираният в обжалваното решение Регламент № 1083/2006, на места грешно изписан като Регламент № 1083/2016 г. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен на 30.09.2016 г. по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020, като за този програмен период приложимата европейска нормативна уредба е Регламент (ЕС) № 1303/2013. Ето защо изводите и мотивите на първоинстанционния съд относно действието и бездействието на стопански субект, като елемент от понятието за нередност, са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото в Регламент (ЕС) № 1303/2013 изрично е посочено, че за да е налице нередност, извършителят на нарушението следва да има качеството на икономически оператор.

Не налице твърдяното от касатора смесване на административнонаказателното производство с производството по определяне на ФК в мотивите на обжалваното решение. Действително по отношение определяне на ФК, в съдебното решение е употребен изразът "наложил ФК", но и самият административен орган е употребил в решението си този непрецизен израз и последното не води до незаконосъобразност само на това основание, нито на съдебното решение, нито на обжалвания административен акт.

В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието "бенефициер" - правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл - правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина "бенефициент". С оглед разминаването, съдът уточнява, че в настоящото решение получателят на средствата ще се наименова "бенефициер", с оглед точното прилагане на регламента.

На 22.12.2015 г. в Държавен вестник, бр. 101, бе обнародван Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Процесното решение от 31.07.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПРЧР е издадено след влизане на закона в сила и подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143 (1) Регламент № 1303/2013, държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2) Регламент № 1303/2013 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.

Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице - Сдружение "Детски спорт" има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически оператор, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, сдружението е осъществило действия по провеждане на процедура за избор на изпълнител с публична покана съгласно чл. 50 и сл. ЗУСЕСИФ, за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейския социален фонд.

Спорът по делото е, налице ли са вторият и третият елемент на определението, за да се приеме, че определената финансова корекция е законосъобразна по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно, българският законодател е приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане.

В съответствие с чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет.

На основание чл. 70, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 4 и § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, чл. 7а от Закона за нормативните актове, с Постановление № 57 на Министерски съвет от 28.03.2017 г., е приета Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обнародвана в ДВ, бр. 27/31.03.2017 г. (Наредбата).

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че липсата на мотиви за възможността да бъде определена реална вреда обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, (36) Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44).

С оглед характера на нарушението е видно, че точното финансово изражение на вредата не може да бъде определено. Размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай, за определяне на финансовата корекция, се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи (чл. 5, ал. 1 Наредбата, в приложимата редакция преди изм., ДВ, бр. 68 от 2017 г., в сила от 22.08.2017 г.).

С административния акт в обжалваната му част, е определена ФК за следните нарушения:

1. Описаните изискуеми документи и информация за гаранции за оборудването по т. 1 "Описание на доставката в детайли" не са в съответствие с кръга от обстоятелства/документи, които бенефициера може да изисква за доказване на техническите възможности и/или квалификация на кандидатите, нарушение на чл. 3, ал. 13 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 г.) във вр. с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция преди изм., ДВ, бр. 85 от 2017 г.) и т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като е определена и наложена ФК в размер на 5 % върху сумата на направените и допустими разходи по посочените в обжалвания административен акт договори.

1. В представените оферти от кандидатите и последвалите договори с тях, стойностите на офертите без ДДС по съответните обособени позиции, надхвърлят процентните прагове определени в публичната покана, в нарушение на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ПМС № 160/2016 г. във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г.) и т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като е определена и наложена ФК в размер на 25 % върху сумата на направените и допустими разходи по посочените в обжалвания административен акт договори.

1. Констатирани са несъответствия в сключените договори, като липсват документални доказателства какво е наложило изменението им.

Това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г.) и т. 22 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като е определена и наложена ФК в размер на 25 % върху сумата на направените и допустими разходи по посочените в обжалвания административен акт договори.

1. Част от изискуемите документи за сключване на договора са издадени след датата на подписване на договора, а друга част липсват, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС № 160/2016 г. във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция преди изм., ДВ, бр. 85 от 2017 г.) и т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като е определена и наложена ФК в размер на 25 % върху сумата на направените и допустими разходи по посочените в обжалвания административен акт договори.

За посочените нарушения, с административния акт в обжалваната му част, е определена ФК в размер на 25 % върху извършените разходи по договор № ДС-003 сключен с "М. С." ЕООД на обща стойност 44698,80 лева без ДДС.

В обжалвания административен акт се съдържат ясни мотиви относно конкретните нарушения, посочена е правната им квалификация, като е посочено конкретното основание за определяне на ФК и правната му квалификация. Изложени са и аргументи относно избрания метод за определяне размера на финансовата корекция. Изводите на съда в обратната насока не кореспондират на съдържанието на обжалваното решение.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция), финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основание друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.

В случая в обжалвания акт са посочени конкретни нарушения на чл. 50, ал. 1 и 51, ал. 1 ЗУСЕСИФ, чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 6 ЗОП и чл. 3, ал. 13, чл. 8, ал. 3, т. 1, чл. 11, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС № 160/2016 г., като са посочени и конкретните фактически обстоятелства за всяко едно от установените нарушения. Тези правни основания, както и фактическите обстоятелства изложени в акта изобщо не са обсъдени в първоинстанционното съдебно решение, поради което изложените доводи на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са основателни.

Съгласно чл. 12 ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. По отношение на посочените в акта нарушения на ПМС № 160/2016 г. и ЗУСЕСИФ не е ясно какво е приел съд за установено от фактическа страна и въз основа на кои представени по делото доказателства. Единствено бланкетно е посочено, че актът е немотивиран, който извод не съответства на съдържанието на обжалвания административен акт, както беше посочено по-горе.

След като съдът не е разгледал фактическите и правни основания въз основа на които е прието, че са налице посочените нарушения, водещи до определяне на финансова корекция, настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока. Разпоредбата на чл. 220 от АПК въвежда забрана за фактически установявания в касационното производство и задължава касационната инстанция да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. След като първоинстанционният съд не е изложил мотиви кои факти е приел за установени по делото по отношение на посочените в акта на нарушения на ПМС № 160/2016 г. и ЗУСЕСИФ, настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направените изводи за наличие на нарушения. Касационната инстанция не може да обсъди за първи път всички доводи на страните по делото относно основанието за определяне на финансовата корекция.

В съответствие с чл. 7 Наредбата, при констатирани нередности, посочени в приложение № 1, засягащи едни и същи разходи, процентът на финансови корекции не се натрупва. В този случай се индивидуализира финансова корекция за всяко нарушение, засягащо едни и същи разходи, след което в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ се определя обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, чийто размер е равен на най-високия приложим процент. Действително по отношение на нарушенията по т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, не са изложени мотиви относно определеният процент на ФК, но доколкото за всички нарушения е определена ФК в размер на 25 %, а за нарушението по т. 22 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, размерът на ФК е 25 % от стойността на договора, последното не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на крайния процентен размер на ФК.

Както правилно е посочил касаторът, за да е допустим едни разход, той трябва да е извършен преди да бъде поискан за възстановяване по съответната програма, като това обстоятелство е отразено в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Чрез извършването на ФК се отменя предоставената финансова подкрепа или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проекта. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обжалвания административен акт и наличието на неяснота по отношение на определената основа на ФК, не съответстват на приложимите материалноправни норми.

И производството по верификация, и процедурата по определяне на финансова корекция, са регламентирани като административни по своя характер. И двете завършват с издаването на индивидуален административен акт. Двата индивидуални административни акта, макар да имат един и същ издател и един и същ адресат имат различен предмет. Въпреки това, напълно е възможно единият акт - този за определяне на финансова корекция, да бъде част от фактическите основания за издаване на другия - отказа за верификация, когато са налице правни основания за това, поради което изводите на съда в обратната насока, не са в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд