Решение № 15232 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2019 г.

Решение № 15232 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Образувано е по касационна жалба на "Сънрайз" АД, гр. Пловдив, чрез адв. Д. Петкова против решение № 701/9.04.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2387/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-691/25.04.2018 г. издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на съда, че оспореният акт съдържа мотиви за основанието и размера на определените задължения за такса битови отпадъци. Касаторът поддържа, че от представените по делото заповеди на кмета на община Несебър не се установява в. с. "Елените" да е включено в границите на районите, в които през 2014 г. и 2015 г. се предоставят услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събирането на доказателствата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас е бил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-691/25.04.2018 г. издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, с който на "Сънрайз" АД са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 5 061.96 лева и съответните лихви от 1619.14 лева за имот с идентификатор 11538.506.45, находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган - главен експерт в община Несебър, съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ, надлежно упълномощен със заповед № 394/26.04.2012 г. на кмета на общината. Възраженията на дружеството - жалбоподател за нарушения на изискванията за форма, съдът е отхвърлил като неоснователни. Съдът е приел, че АУЗД съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Актът е издаден въз основа на констатацията, че дружеството в качеството на собственик на недвижим имот не е изпълнило задължението за заплащане на ТБО за 2014 г. и 2015 г. Имотът е индивидуализиран в акта с посочен идентификатор 11538.506.45 и местонахождение - гр. Свети Влас, общ. Несебър. Съдът се е позовал на подадената от "Сънрайз" АД декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 20845/27.12.2013 г., в която имотът е деклариран като земя, със същия идентификатор и с местонахождение гр. Свети Влас, обл. Бургас община Несебър, местност Елените. При проверката за спазване на процесуалните правила в административното производство по издаване на АУЗД, съдът не е установил нарушения. Доводите на жалбоподателя за нарушено право на защита, предвид липсата на данни в акта как е определен размера на отделните видове услуги, са отхвърлени като неоснователни. От фактическа страна съдът е установил, че ТБО е определена върху отчетната стойност на имота в размер на 468 700 лева, декларирана от дружеството. Приел е, че от представената в хода на съдебното производство обяснителна записка (л. 777) са посочени ставките и стойността на всяка от видовете услуги, включени в общата стойност на таксата за съответната година. С оглед на това е обосновал извод, че дружеството не е лишено от възможност да се защитава срещу всяка от таксите поотделно и допуснатото нарушение не е съществено. От представените по делото заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г. на кмета на община Несебър съдът е приел, че за територията на общината се предоставят и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, където попада и недвижимият имот, собственост на дружеството - жалбоподател. По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, съдът от представените по делото доказателства (справка за автомобили - сметосъбирачи, пътни листове, трудови договори и др.) е приел, че услугата се предоставя от общината и таксата е дължима. Установил е, че от дружеството не е подадена декларация, че имотът няма да се ползва през процесните периоди. Относно таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е приел, че услугата е реално извършвана от общината. В мотивите си е посочил, че територията, на която е разположен имотът е включена в границите на районите, посочени в заповедите на кмета на общината, за които се осъществяват и услугите по чл. 62 ЗМДТ. Съдът е съобразил представените от ответника за всяка от годините - план - сметки за дейност "Чистота", справки за наличните МПС и закупени материали, длъжностни характеристики и трудови договори и е приел, че общината разполага с кадрова и техническа обезпеченост за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Без значение според съда е обстоятелството дали около имота има изградена инфраструктура за обществено ползване, след като в самото населено място е налице такава. По отношение на таксата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа, съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел, че община Несебър разполага със сметище, поради което и този компонент законосъобразно е определен като дължим. Съдът е извършил и проверка относно определения размер на ТБО, като за 2015 г. е изложил допълнителни мотиви, че таксата е дължима за цялата година, тъй като партидата за имота е закрита през м. декември на същата година. Решението е неправилно постановено. Основателни са възраженията на дружеството – касатор и на прокурора от Върховна административна прокуратура, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата относно границите на районите, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. В конкретния случай от кмета на община Несебър са издадени заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г., с които съответно за 2014 г. и 2015 г. са определени районите на територията на общината, включени в системата за организирано поддържане на чистотата и в които се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За гр. Свети Влас, където е местонахождението на процесния недвижим имот, съгласно данните от декларацията на собственика по чл. 14 ЗМДТ, границите на районите, в които се предоставят услугите са посочени в т. 3 от приложението към съответната заповед. Територията на ваканционното селище "Елените" не е включена изрично в така очертаните граници, както е приел първоинстанционният съд. Видно от т. 3. 6 от приложенията и към двете заповеди, в системата на организираното поддържане на чистотата са включени местности "Варницата" и "Козлука" обхващащи края на регулацията на гр. Свети Влас "до" ВС Елените (под и над пътя) - к-с "Цезар Палас", к-с "Зорница", к-с "Етъра", к-с "Привилидж Форт Бийч", к-с "Месамбрия Форт Бийч", к-с "Панорама Форт Бийч", к-с "Марина Вю Форт Бийч", к-с "Краун Форт клуб", к-с "Империал Форт клуб". При така очертаните граници на района не може да се приеме, че районът "до ВС Елените" обхваща и самото ваканционно селище Елените и всички имоти на негова територия. За процесния имот не е установено, че се намира в местностите "Варницата" и "Козлука". В конкретния случай липсват такива данни и в подадената от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ. Имотът е деклариран като земя, ПИ (поземлен имот) с идентификатор 11538.506.45, с площ от 14 473 кв.м., гр. Свети Влас, община Несебър, местност Елените. От тези писмени доказателства неправилно съдът е приел, че процесният имот попада в границите на районите, посочени в заповедите на кмета на община Несебър, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. В хода на съдебното производство е останало неизяснено дали районът на "местностите "Варницата" и "Козлука" обхващащ края на регулацията на гр. Свети Влас "до" ВС Елените (под и над пътя), очертан в т. 3. 6 от приложенията към заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г. на кмета на общината, включва "и" района на ваканционното селище "Елените" или "ВС Елените (под и над пътя)" е крайната граница на района, предвид употребата на израз "до". Не е изяснен и въпросът в коя местност се намира процесният имот. В хода на съдебното производство ответникът е представил извадки от КК на гр. Свети Влас и на с. Емона за м. "Козлука", но тези писмени доказателства са нечетливи и от тях не се установява конкретното местонахождение на имот с идентификатор 11538.506.45 и дали то е в местността "Козлука" на гр. Свети Влас. Съдът не е дал указания на ответника - страната, която носи доказателствената тежест в съдебното производство, че следва да сочи доказателства за горните обстоятелства съгласно изискването на чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Не е назначил служебно и съдебно - техническа експертиза за изясняването им на основание чл. 171, ал. 2 АПК. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на фактите дали в. с. Елените и в частност процесният имот с идентификатор 11538.506.45, са включени в границите на районите на територията на община Несебър, съгласно т. 3. 6 от приложенията към заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г. на кмета на общината. Тези факти, според настоящия касационен състав са релевантни за определянето на вида на предоставяните услуги по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и преценката за извършването им от общината съгласно чл. 62 ЗМДТ. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на посочените обстоятелства. В производството по чл. 226 АПК съдът на основание чл. 171, ал. 4 АПК следва да даде указания на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър да сочи доказателства, че определеният в т. 3. 6 от приложенията на заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г. район "местности "Варницата" и "Козлука" обхващащи края на регулацията на гр. Свети Влас "до" ВС Елените (под и над пътя) - к-с "Цезар Палас", к-с "Зорница", к-с "Етъра", к-с "Привилидж Форт Бийч", к-с "Месамбрия Форт Бийч", к-с "Панорама Форт Бийч", к-с "Марина Вю Форт Бийч", к-с "Краун Форт клуб", к-с "Империал Форт клуб", включва "и" районът на ваканционното селище "Елените" и че местонахождението на процесния имот с идентификатор 11538.506.45, собственост на Сънрайз АД е в местността Козлука" на гр. Свети Влас. На ответника следва да се укаже да представи четлив препис от извадка от КК на гр. Свети Влас местност "Козлука" и съответно скица на процесния имот, за да установи точното му местонахождение. При процесуално бездействие на страната или при необходимост от специални знания, съдът на основание чл. 171, ал. 2 АПК следва да назначи съдебно - техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите: процесният имот намира ли се в м. "Козлука" на гр. Свети Влас и районът по т. 3. 6 от приложенията на заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г. издадени от кмета на община Несебър включва ли "и" имотите, находящи на територията на ВС Елените или изразът ""до" ВС Елените (под и над пътя)" определя крайната граница на района (без имотите в самото ВС Елените). При положение, че районът включва и в. с. Елените, вещото лице да посочи по какъв начин се обслужва ваканционното селище "Елените" и в частност процесния имот, като посочи разположение на съдове за сметосъбиране, обем на съдовете, достъп на автомобили за сметосъбиране и др. подобни данни. След изясняване на тези факти, съдът следва да прецени дали процесният имот попада в границите на районите на територията на община Несебър, в които се предоставят и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и да се произнесе по законосъобразността на оспорения АУЗД съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК По разноските, включително и сторените в настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,