Решение № 6122 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14872/2011 г.

Решение № 6122 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14872/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1585/18.10.2011 г. по административно дело № 2131/2010 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на Иван Костадинов Костадинов от гр. Пловдив срещу решение № 248/03.09.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 5804164628/26.04.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив; 2) осъдил Иван Костадинов Костадинов от гр. Пловдив да заплати на РУСО - Пловдив сумата от 150 лв. за осъществена юрисконсултска защита. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Иван Костадинов Костадинов, действащ чрез пълномощника си адв. Василева. Касаторът моли за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК) и излага съображения за незаконосъобразност на процесните административни актове. Тезата за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдените с него административни актове се поддържа и в депозирана по делото молба на повереника му, имаща характер на писмено становище по съществото на спора, в която е направено и искане за разноски. Ответникът по касация - директора на РУСО - Пловдив, в писмен отговор моли касационната жалба да се остави без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От данните по делото явства, че с подадено на 06.12.2004 г. заявление Иван Костадинов е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 3 от КСО, в което е декларирал, че не работи (не се осигурява) от 01.07.2004 г. В изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с разпореждане от 03.12.2008 г. на Костадинов е отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2004 г. Със заявление от 27.11.2009 г. Костадинов е поискал изменение на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложил осигурителна книжка със заверен осигурителен стаж за периода от 23.04.2004 г. до 30.04.2006 г. и платени на 16.09.2009 г. осигуровки за периода 01.07.2004 г. - 31.12.2004 г. Към административната преписка е приобщена и подадената от жалбоподателя декларация на 27.03.2006 г., че започва дейност от 23.04.2004 г. като земеделски производител. Осигурителният орган е приел, че към посочената в първоначалното искане за отпускане на пенсия дата на освобождаване от работа на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, респ. на прекратяване на осигуряването - 01.07.2004 г., лицето не е било с прекратено осигуряване (било е частен земеделски стопанин), и съответно не е изпълнено условието на чл. 94, ал. 1 от КСО за поне един ден без осигуряване, поради което за него не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. Поради това и на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е издадено процесното разпореждане от 26.04.2010 г. за отмяна на разпореждането от 03.12.2008 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е постановен отказ за отпускане на такава пенсия. Жалбата на Костадинов по административен ред срещу отменителното разпореждане е оставена без уважение с решението на директора на РУСО от 03.09.2010 г. За да отхвърли сезиралата го жалба на Иван Костадинов Костадинов първоинстанционният съд е възприел изводите на административните органи, като е посочил, че осигурителното правоотношение на жалбоподателя не е било прекратено както към 06.12.2004 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, така и към посочената в него дата на прекратяване на осигуряването - 01.07.2004 г., поради което не е изпълнен фактическия състав на чл. 94 от КСО и за лицето не се е породило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и в резултат за осигурителния орган е възникнало правото и задължението да отмени разпореждането за отпускане на пенсия. Решаващият съдебен състав се е позовал на декларацията на Костадинов от 27.03.2006 г. за започване на дейност като земеделски производител от 24.03.2004 г., на плащането, макар и последващо, на осигуровките за 2004 г. (второто полугодие) и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изводите на съда са в противоречие с относимите в случая материалноправни разпоредби, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата) в приложимата й за казуса редакция. Противно на приетото в мотивите на проверяваното решение, при неспазване на предвидения в цитираната разпоредба седмодневен срок за подаване на декларация по образец за започване на дейност като земеделски производител, тази декларация не произвежда целения с нея ефект, защото този срок е преклузивен. Към датата на заявлението за пенсиониране (06.12.2004 г.) касаторът няма подадена декларация по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за започната дейност като земеделски производител (подадена е на 27.03.2006 г.), и няма внесени осигурителни вноски (внесени са на 16.09.2009 г.). Подадената от него такава декларация след изтичане на преклузивния срок не поражда правни последици и задължение за осигуряване. Трудовата дейност следва да бъде декларирана в 7-дневен срок от започването й. Недопустимо е в декларацията да се сочи друга дата на започване на трудовата дейност, непопадаща в регламентирания 7-дневен срок. Наредбата не предвижда подобен ред за деклариране на обстоятелства във връзка с осигурителните правоотношения на самоосигуряващи се лица за минали отчетни периоди. В нормативната уредба, относима към случая и действаща към процесния период няма текст, даващ възможност със задна дата (извън регламентираните седем дни) да бъде извършена регистрация за започване на дейност. Т. е. след като до 07.07.2004 г. Костадинов не е подал декларация за започване на дейност като земеделски производител, не може да се приеме, че той осъществява такава към 01.07.2004 г., съответно на тази дата той няма статут на осигурено лице (в случая самоосигуряващо се) и за него не съществува правото (респ. задължението) да внася осигурителни вноски. Освен това, съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата, задължение за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност, а според чл. 10 от КСО (ред. ДВ, бр. 1/2002 г.), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4, и продължава до прекратяването й. При коректно тълкуване на тези норми се налага извод, че се има предвид денят, в който лицето е започнало реално да изпълнява задълженията си, породени от съответното правоотношение, а не денят, в който същото е възникнало. В тази връзка, при липса на каквито и да било доказателства по делото, че жалбоподателят е започнал реално да осъществява дейност като земеделски производител и че е развивал такава през процесния период, и по аргумент от чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, не може да се приеме, че с регистрирането му като земеделски производител за него е възникнало задължение да се самоосигурява, респективно, че към 01.07.2004 г. той е бил с непрекъснати осигурителни права. Категорична индиция, че лицето не е започнало такава дейност на 01.07.2004 г. е и изложеното в компетентно изготвеното заключение на вещото лице по възложената му съдебна експертиза, че няма доказателства Костадинов да е реализирал доходи и не са декларирани такива от дейност като земеделски производител за периода 2004 г. - 2006 г., нито е установено да са му изплащани субсидии. При положение, че Костадинов към 01.07.2004 г. няма качеството на лице, упражняващо дейност като земеделски производител, то той не дължи осигурителни вноски, и внесените такива през 2009 г. се явяват недължимо платени, а на 01.07.2004 г. е налице прекратяване на осигуряването и е изпълнено и това изискване на чл. 94, ал. 1 от КСО (изпълнението на останалите не е спорно). Това, че Костадинов, очевидно домогвайки се до увеличение на размера на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е извършил в последващ период поредица от действия, с които, макар и неуспешно, е опитал да докаже упражнявана през процесния период трудова дейност като земеделски производител, е ирелевантно за преценката досежно това дали е било прекратено осигуряването му към 01.07.2004 г., респ. дали е придобил към тази дата правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и не води по никакъв начин до извод, че правото на пенсия не е възникнало. За да има прекратяване на осигуряването е необходимо да има поне един ден, в който лицето не работи и не се счита осигурено на някое от основанията по чл. 4 от КСО. Констатираното прекратяване на осигуряването за поне един ден обуславя наличието по отношение на Костадинов и на последната предпоставка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 01.07.2004 г., от която дата административният орган първоначално му е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст, а прекратяването й е незаконосъобразно. С оглед на това изводите на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение, които са в унисон с развитите от административните органи съображения, не могат да бъдат споделени. От горното явства, че при постановяване на атакуваният съдебен акт съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, в резултат на което правният му извод за законосъобразност на актовете на административните органи е неправилен, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи като основателна. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а искането на касатора за присъждане на деловодните разноски за производството пред настоящата инстанция би било основателно, ако такива действително бяха направени, но доколкото няма данни в това отношение, тази акцесорна касаторова претенция също не следва да бъде уважавана. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,