Решение № 236 от 1.07.2009 г. на ВКС по в. н. о. х. д. № 69/2009 г.

Решение № 236 от 1.07.2009 г. на ВКС по в. н. о. х. д. № 69/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по касационна жалба от защитата на подсъдимия Н. Г. Г. срещу присъда по внохд № 69/2009 г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, без конкретни доводи. В допълнението към жалбата, подадено в срока по чл. 351, ал. 3 НПК, са развити следните доводи: съдът не е отговорил на възраженията на защитата по противоречивите фактически данни, съдържащи се в показанията на свидетелите относно индивидуалните белези на дееца, липсата на конкретни възприятия у свид. П. за идентичността на дееца; присъдата почива на предположения относно авторството на деянието; нарушен е чл. 303, ал. 1 НПК. Иска се отмяна на присъдата или оправдаване по обвинението. В съдебно заседание жалбоподателят - подсъдим Н. Г. Г. не се явява, редовно призован. За него се явява адвокат И назначен от съда за служебен защитник на подсъдимия по чл. 94, ал. 1, т. 7 НПК. Защитата поддържа жалбата. Намира за незаконосъобразни изводите на съда които се основават само на показанията на пострадалата свид. Петрова, която е заинтересована от изхода на делото. Частната обвинителка и гражданска ищца Е. П. се явява лично и моли жалбата да се остави без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, защото няма нарушение на процесуалните правила по събиране и проверка на доказателствата, а присъдата се основава на несъмнено доказано обвинение. Върховният касационен съд въз основа на данните по делото и в пределите на касационна проверка, прие следното: Касационната жалба на подсъдимия Н. Г. Г. е неоснователна. С новата въззивна присъда № 16/04.03.09 г. по внохд № 69/09 г. на Софийския апелативен съд е отменена присъда № 17/16.10.08 г. по нохд № 773/08 г. на Софийския градски съд и вместо нея е постановено: подсъдимият Н е признат за виновен в това, че на 7.06.07 г. в около 7,30 часа в гр. С., кв. "Триъгълника", е отнел от владението на Е. П. чужди движими вещи на стойност 162,20 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, б. "б" НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и чл. 54 НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода като е оправдан по обвинението вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" НК при режим на изтърпяване наказанието "строг" съгласно чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗИН. Приложени са и чл. 59 и чл. 189, ал. 3 НПК със зачитане срока на предварителното задържане на подсъдимия и с присъждане разноските по делото. Първостепенната присъда е потвърдена в гражданската част, поради липса на жалба от частната обвинителна и гражданска ищца срещу гражданско-отхвърлителната й част. Не са нарушени процесуални правила при събирането и оценката на доказателствените средства. В изпълнение на задълженията си САС е извършил свой собствен анализ на събраните от първостепенния съд гласни и писмени доказателствени средства и е направил нови фактически констатации и правни изводи, въз основа на тях, които са различни от първостепенните. Спорните въпроси в тази инстанция са отнесени до авторството на деянието, по което са и съществените различия в изводите на съдилищата. Въззивният съд е изяснил твърде обстойно и убедително внесените сериозни съмнения в законосъобразността на извършеното процесуалноследствено действие - разпознаване, при което подсъдимият е бил представен за разпознаване от пострадалата свид. Павлова. Трябва да се сподели като правилна оценката на съда на протокола за разпознаване, който основателно е изключен от доказателствените средства по делото, поради допуснатото от разследващите органи при събирането му, неотстранимо нарушение на чл. 171, ал. 2 НПК. Разпознаваният не е бил съпоставен с други три или повече, сходни по външност нему лица. Споделя се подходът на САС, в този случай, да подложи на нова оценка и анализ показанията на пострадалата, които са източник на ценна информация за събитието - предмет на доказване (спр. чл. 102, т. 1 и т. 2 НПК) както и за проверката им за достоверност с останалите гласни и писмени доказателствени средства, каквито са показанията на свидетеля К на останалите свидетели. Съдът убедително е мотивирал достоверността на показанията на свид. Павлова. Обосновал е изводите за достоверността им с фактическите данни, установени по делото, че П. е била лице в лице с извършителя на деянието и го е видяла. Оказаната от нея съпротива и е дала достатъчно време, за да го възприеме лице в лице. Описаните в показанията й индивидуални белези на дееца, в достатъчна степен го идентифицират с белезите на личността на подсъдимия. Посочила е пола, възрастта, цвета на косата му - гарваново черна, слабото телосложение и формата на очите. Сравнителната оценка от свидетелката за външния вид на дееца в ситуацията на местоизвършване на деянието и описанието от нея за вида му в съдебната зала (посочен от нея като по-неугледен, с по-дълга коса, сравнен с момента на деянието) основателно е използвана от съда като още един логически способ за проверка на достоверността на показанията й. Съдът се е уверил в в способността й за сравнителен анализ на фактите, настъпили в различни моменти в действителността, а оттам и като цяло - за възможността да ги запаметява и отразява критично и вярно. Достоверността на показанията на пострадалата е проверена и с показанията на свид. К., който непосредствено е възприел поведението на дееца и на жертвата, след грабежа, независимо, че не е могъл да го възприеме в лице, за да го индивидуализира, но потвърждава установеното от П. за механизма на деянието, реакцията и, възприятията й по отношение индивидуализиращите го белези. Обследвайки достоверността на показанията на тримата свидетели Г., Ф. и И., САС ги е приел за достоверни само относно еднозначно твърдяното от тях, че подсъдимият е бил в гр. С. на 4.06.07 г., поради рожден ден на детето на свид. Иванова, но не и за убедителни, поради противоречивостта им, че на 7.06 с.г. (в деня и часа на деянието) той да е бил в гр. С., поради което аргументирано не им е дадена вяра. В тази насока съдът е изпълнил и задължението си по чл. 339, ал. 3, НК, вр. с чл. 305, ал. 3 НПК. Макар в жалбата да се изтъкват нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, няма никакви доводи в подкрепа на тези касационни основания. От проверката се установява, че констатациите за деянието и авторството от подсъдимия, са фактически данни, които правилно са подведени под признаците на състава по 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. Изяснени са всички обективни и субективни признаци на състава. Деянието е осъществено чрез принуда - със сила, използвана от подсъдимия за отнемане на чантата от владението на Павлова. Принудата под инкриминираната й форма е използвана като средство за преодоляване на съпротивата на пострадалата при отнемането на вещта от владението й, против нейната воля. Изяснени са вида и формата на вината - пряк умисъл . Изяснено е правното положение на подсъдимия, който е извършил деянието, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК (спр. осъждан е по нохд № 1801/02 г. на СРС и по нохд № 3160/05 г. на СГС за деяние в реална съвкупност/. Наказанието е съответно на предвиденото в закона. То е към минимума на санкцията в състава като са отчетени по чл. 54 НК всички индивидуализиращи вината на подсъдимия обстоятелства, с превес на смекчаващите. При тези изводи няма касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, поради което ВКС на РБ