Решение № 307 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2009 г.

Решение № 307 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Марс Електроник" ЕООД, чрез адв. Терзиева, срещу решение № 79/30.04.2009 г. по адм. дело № 1502 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд, III "ж" отделение, с което жалбата на дружеството срещу ДРА № 516 от 02.11.2004 г. на ТДД - София, в частта, в която е потвърден с решение № 273/01.02.2005 г. на директора на РДД - София, е отхвърлена като неоснователна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, чрез юрк. Иванова, оспорва касационната жалба, претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не оборил констатациите в ДРА, че по отношение на доставчиците "Киберлинг" ЕООД, "Хай тек Бизнес Инкубатор" ЕООД, "Е - Медия" ЕООД и "Кресс комерс" ЕООД липсват доказателства за реално извършване на доставките по рамков договор от 01.07.2002 г. Съдът не е кредитирал представените от пълномощника на жалбоподателя писмени доказателства - констативни протоколи, приемайки, че същите са съставени с оглед процеса - бланкетни са, с идентично съдържание и шрифт, макар да касаят различни доставки и страни по тях. Независимо, че тези доказателства не са оспорени от ответника, съдът е обсъдил тяхната доказателствена сила с оглед задължението си да реши спора по същество. Съдът е приел също така, че представените констативни протоколи не оборват констатациите на данъчния орган за липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат процесните доставки. По отношение на представените фактура и фискален бон за плащане относно доставчика "Кресс комерс" ЕООД, съдът е приел, че плащането по фактурата не се приравнява на извършване на реална доставка. Прието е още, че в случая се касае до "префактуриране" между едни и същи данъчни субекти (по едни и същи доставки жалбоподателят и неговите контрагенти участват и като получатели, и като доставчици), което се установява от приложените към делото ДРА, издадени на доставчиците, както и от основното заключение по ССЕ. Съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е отказано приспадане на данъчен кредит по отношение на доставчиците "Хай тек Бизнес Парк" ЕООД, "Киберлинг" ЕООД, "Хай тек Бизнес Инкубатор" ЕООД, "Е - Медия" ЕООД и "Кресс комерс" ЕООД, "Сета комерс" ЕООД, тъй като издадените от тях фактури не отговарят на изискванията на чл. 7 ЗСч, което се приравнява на липса на фактури. Конкретно във фактурите липсва индивидуализиране на отразените в тях доставки. По отношение на ЕТ "Криси - Сергей Сашов", вещото лице по допуснатата ССЕ не е намерило този доставчик на посочения от жалбоподателя адрес, поради което съдът е приел, че не може да се установи начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Съдът не е кредитирал представените по делото ДКИ с издател дружеството - жалбоподател и получател "Ученически столове" ЕООД, тъй като не са представени фактурите, към които са издадени тези ДКИ, не са представени доказателства какви обстоятелства са наложили издаването им, както и ДКИ не са подписани от лицето, посочено като техен получател. Съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като по делото е безспорно установено, че доставчиците "Киберлинг" ЕООД, "Хай тек Бизнес Инкубатор" ЕООД, "Е - Медия" ЕООД не са представили търсените от данъчния орган в хода на ревизията документи. Не е налице и хипотезата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), изключваща приложимостта на ал. 4 от същата разпоредба, тъй като по отношение на тези доставчици не са налице реални доставки. Съдът, позовавайки на чл. 27, § 1 от Шестата директива, касаеща борбата с данъчна измама и избягване на данъци, както и на практиката на СЕО по тези въпроси, е направил констатацията, че в ревизионното производство контрагентите на жалбоподателя "Хай тек Бизнес Парк" ЕООД и "Е - Медия" ЕООД са били представлявани от едно и също лице, което е управител и представляващ и на дружеството - жалбоподател. Относно приложимостта на чл. 65, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), съдът е приел, че жалбоподателят не е оборил констатациите в обжалвания ДРА, тъй като по делото са представени единствено документи, че процесния автомобил е с брой места "4+1". Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото. Обсъдил е всички доказателства, събрани в хода на ревизионното и съдебното производство в тяхната съвкупност, включително основното и допълнително заключение по допуснатата ССЕ. Съдът правилно е приел, че жалбоподателят не оборил констатациите в ДРА, като е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция споделя и счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни. Възраженията, направени в касационната жалба са идентични с тези, направени в писмените бележки на жалбоподателя, депозирани в производството пред първоинстанционният съд, на които същият е отговорил в решението си. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. От ответника е направено своевременно искане за присъждане на разноски, поради което и с оглед изхода на делото следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо А отделение,