Решение № 12 от 18.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1835/2014 г.

Решение № 12 от 18.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1835/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдената С. Л. К. за възобновяване на ч. н. дело № 112/2010 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на определение № 241/10.05.2010 г. на наказателната колегия. Поддържа се, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила като е разгледал делото в нейно отсъствие и я е лишил от правото на лично участие в съдебното производство. Обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо или без уважение като неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Искането на осъдената К., подадено на 27.10.2014 г., е в предвидения шестмесечен срок от узнаването - 19.08.2014 г., че определението е влязло в сила. Допустимо е според разпоредбата на чл. 419, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 1 НПК, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на възобновяването на наказателни дела, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Русенският окръжен съд с посоченото определение по ч. н. дело № 112/2010 г. заменил наказанието пробация с определени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1: по т. 1 - с продължителност една година и с периодичност два пъти седмично и по т. 2 - с продължителност от една година, с наказание лишаване от свобода за четири месеца и седемнадесет дни, което да бъде изтърпяно при условията по чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Приложил чл. 68, ал. 1 НК за наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца, наложено с влязлата в сила присъда по н. о. х. дело № 1143/2008 г. на Русенския районен съд и постановил да бъде изтърпяно при условията по чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Делото е образувано по предложение, направено по реда на чл. 451, т. 2 НПК от председателя на пробационния съвет към пробационна служба [населено място]-местоизпълнение на наказанието пробация, наложено на осъдената К., за замяна с наказание лишаване от свобода. Съдът е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание на 09.03.2010 г. като е призовал осъдената на посочения адрес по местоживеене. Приел е, че е редовно призована по смисъла на чл. 180, ал. 2 НПК от длъжностното лице по призоваването, но в съдебното заседание не се е явила. Поради задължителност на участието според чл. 452, ал. 2 НПК отложил делото за разглеждане в съдебно заседание на 31.03.2010 г. Длъжностното лице по призоваването е върнало в цялост призовката с отбелязване сведенията от майката, че осъдената е извън [населено място] за неопределено време и отказа й да получи призовката. Според справката на началника на ОЗ "Охрана", гр. Русе, на който е разпоредено принудително довеждане, майката С. Й. е дала сведение, че осъдената К. не се е прибирала на адреса и местонахождението й не е известно. При тези данни съдът е изпълнил процесуалното си задължение да я обяви за местно и общодържавно издирване, за което е уведомил незабавно компетентните органи. От ОД на МВР гр. Русе -второ РУ, съдът е уведомен за проведените действия по издирване - на посочените и известни адреси, на ползвания от осъдената мобилен телефон, в масива на "Граничен контрол", в масива на БДС, както и за продължаване на действията за извършване на периодични проверки поради невъзможност лицето да бъде издирено. При тези данни в съдебното заседание на 10.05.2010 г. е направил извод, че са налице условията за разглеждане на делото в отсъствие на осъденото лице. Приел е, че макар и поначало присъствието да е задължително, то в конкретния случай, след като осъдената не е намерена на посочения адрес, местоживеенето й в страната не е известно и не е установено след щателно издирване, и с оглед характера на делото отсъствието й няма да попречи за разкриване на обективната истина. Непрецизното формулиране на това решение с разпоредбата на чл. 271, ал. 2 НПК вм. чл. 269, ал. 3 НПК не е основание да се определят процесуалните действия на съда като извършени в нарушение на процесуалните права на осъдената или да поражда съмнение относно действителните му мотиви. Делото е разгледано с участието на назначен по предвидения процесуален ред служебен защитник на когото, според съдържанието на съдебния протокол, е предоставена възможността да упражни в пълнота правата в защита на интересите на осъденото лице. С постановяване на определението при тези условия като е уважил искането за замяна съдът не е нарушил процесуални права на осъдената. Обосновал е изводите си въз основа на установеното от събраните писмени и гласни доказателствени средства, че осъдената е била уведомена по време на изпълнение на наложените пробационни мерки за нейните права и задължения, както и за последиците при неизпълнението им - прилагане на санкциите по реда на ЗИНЗС, за издадената заповед № 13/08.02.2010 г., връчена й лично на 08.02.2010 г., с която е наказана с "писмено предупреждение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода" - видно от положения саморъчен подпис и саморъчните й обяснения за причините за самоволно прекъсване на изпълнението на пробационните мерки. Определянето на срока на наказанието лишаване от свобода е според изискванията на чл. 43а от НК, а привеждането в изпълнение на влязла в сила друга присъда - според критериите по чл. 68, ал. 1 НК. Осъдената сама се е лишила от възможността да упражни правото си на лично участие в съдебното производство. Напуснала е адреса по нейна воля и лична преценка, с което е демонстрирала отношението си към наказанието и последиците от самоволното прекъсване на изпълнението му като са й били известни възможностите за временно спиране или промяна при наличие на основания, на каквито се позовава в искането. Това й поведение е израз на желанието й да не се ползва от права и е ясно указание за позицията й. В подкрепа на изложеното са и данните, че по повод на изпълнение на Европейската заповед за арест осъдената е била издирена след повече от четири години от постановяване на оспореното определение (19.08.2014 г.) и задържана във Федерална Република Германия. Вярно е, че осъденият поначало има право да вземе участие в проведено по отношение на него съдебно производство, да бъде изслушана позицията му по представените доказателства, както и да представи доказателства според позицията си на защита. В конкретния случай съдът не е допуснал нарушение на принципа на справедливо гледане на делото - всички доказателства са били известни на осъдената, била е предупредена за последиците от неизпълнение на наказанието, но е напуснала адреса, без за това да уведоми пробационния служител и сама се е поставила в невъзможност да бъде уведомена за съдебното производство и лично да вземе участие в него. Изискването за справедливо гледане на делото поначало е свързано с правото на страните за лично присъствие в съдебното производство, с правото да изразяват становище по отношение на представените доказателства. Законодателят е предвидил разглеждането на делото при условието на чл. 269, ал. 3 НПК като изключение. Преценката на съда за наличие на основания да го приложи не е произволна, а е основана на констатациите за поведението на осъденото лице според събрания доказателствен материал, предоставен от компетентните органи, и въз основа на несъмнен извод, че осъдената е демонстрирала отказ от правото си на лично участие. След като в конкретния случай съдът е установил, че са положени максимални усилия да бъде намерено местонахождението, за да бъде призовано лицето, но това се е оказало невъзможно, правилно е приел, че са налице условията за провеждане на задочно производство и няма основание за отмяна на постановения съдебен акт. Предвид изложеното искането на осъдената за отмяна на определението по реда на възобновяването и за връщане на делото за ново разглеждане за да бъдат отстранени процесуални нарушения, е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение