Решение № 3229 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14741/2008 г.
ВАСII отделение11.03.2009 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126 от 13.10.2008 г. по адм. д. № 323 по описа за 2007 г. на Административен съд Ловеч, трети състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 3229 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14741/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенко Иванов Събчев, гр. Априлци и е против Решение № 126 от 13.10.2008 г. по адм. д. № 323 по описа за 2007 г. на Административен съд Ловеч, трети състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответниците не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Пенко Събчев срещу Заповед № РД-02-Лч-22/10.12.2007 г. на Началника на РДНСК-Ловеч, издадена на осн. чл. 225 ал. 1 вр. чл. 222 ал. 1 т. 10 и § 184 ал. 12 ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Надстрояване над гараж към жилищна сграда" в УПИ I-544, кв. 89, кв. "Видима", гр. Априлци, извършен от жалбоподателя. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е изследвал и взел предвид всички правно релевантни факти. Безспорно прието е, че процесният строеж е започнал през 2000 г. и е приключил през 2002 г., така че неотносими към казуса са възраженията за търпимост на строежа съгласно изключителната хипотеза на § 16 от ПР ЗУТ, който поставя условие строежът да е изграден преди 7.4.1987 г. В срока по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ - 23.01.2004 г. не е подадено заявление за узаконяване. За строежа няма издадени строителни книжа, представеното СР № 106, за което не се спори, че е от периода от 70-те години не е доказателство за законност, тъй като е погасено по давност като неосъществено. Изводите на решаващият съд са правилни и законосъобразни и настоящата инстанция изцяло споделя мотивите. Решението следва да бъде потвърдено. Предвид гореизложеното и след като намира, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, както и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав
Цитирани разпоредби
1- чл. 184