Решение № 3994 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 237/2013 г.

Решение № 3994 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 237/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мирослав Юлиянов Радославов, от с. Бериево, област Габрово против решение № 108 от 08.11.2012 г. по адм. дело № 217/2012 г. на Административен съд - Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на § 9, ал. 3 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово счита същата за неоснователна. Излага подробно своите съображения в писмена защита, приложена по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в хода на съдебния процес е установено, че към момента на произнасяне от органите на НОИ жалбоподателят не е установил необходимия осигурителен стаж за пенсиониране, а към момента на подаване на заявлението за пенсиониране не е представил доказателства за стаж, положен извън страната, за да може да се ползва от режима уреден с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 108 от 08.11.2012 г. по адм. дело № 217/2012 г. Административен съд - Габрово е отхвърлил оспорването по жалба вх. № 1256 от 13.09.2012 г. по описа на съда, подадена от Мирослав Юлиянов Радославов, от с. Бериево, област Габрово срещу решение № 68 от 16.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово и потвърденото разпореждане № 4709153148/20.04.2012 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът и приел, че жалбоподателят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и на основание чл. 68, ал. 1 или ал. 3 от КСО. Въпреки наличието на необходимата възраст, той не е имал необходимия сбор към момента на подаване на заявлението за пенсиониране. Не е притежавал и нужния стаж към датата на издаване на актовете на органите на НОИ. Установил е, че не са налице материалноправните предпоставки на нормите, извличани от разпоредбите на § 9 от ПЗР на КСО и чл. 9а от КСО. Върховният административен съд намира, че решението е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби, след вярна преценка на фактите по спора. По делото е установено, че със заявление вх. № 10805/14.10.2010 г. Мирослав Юлианов Радославов е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, но не е посочил конкретно определен ред, съгласно § 9, ал. 4 от ПЗР на КСО, по който иска да стане внасянето на осигурителните вноски за недостигащия му осигурителен стаж. Позовал се е на придобит осигурителен стаж в Кралство Испания, за който не е приложил доказателства. Пенсионните органи са установили, че без осигурителния стаж придобит в Испания на лицето не му достигат повече от 5 години, за да е допустимо приложение на разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО. С молба Е001 ВG от 28.03.2011 г. са изпратили искане до Испанския осигурителен институт за потвърждение на испанския стаж с формуляри Е205ES и Е210ES по Регламент ЕИО № 1408/71. В отговор на 02.04.2012 г. в НОИ е получен отговор с формуляр Е205ES, с който е удостоверен стажът на жалбоподателя в Испания за периода 2000 г. - 2005 г. Въз основа на него на 04.04.2012 г. е издадено уведомително писмо до жалбоподателя, с което същият е поканен да заплати съответната сума за признаване на недостигащия му стаж. Непревеждането и е мотивирало пенсионните органи да постановят отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорът между страните касае приложението на § 9, ал. 4, т. 2 (отм.) от ПЗР на КСО. Съгласно § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс. Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 100 от 2010 г.) цитираната разпоредба е отменена и е създадена нова - чл. 9а КСО със същото съдържание, с изключението, че законодателят не е предвидил хипотезата за разсрочено плащане, съществувала в § 9, ал. 4, т. 2 (отм.) от ПЗР на КСО. Приложението на материалноправните разпоредби е обусловено от момента на реализиране на относимия за тяхното прилагане фактически състав освен ако не е предвидено друго. При старата нормативна уредба правото на пенсия възниква от датата на утвърждаване на погасителния план за разсрочено плащане или от внасянето на осигурителните вноски по банков път. При новата меродавно е само последното основание. И в двата случая обаче тези материалноправни предпоставки са в кумулативна зависимост от обстоятелствата, свързани с минимално изискуемата възраст и осигурителния стаж. Неправилно е становището на касатора, че е следвало да се приложи § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Видно от фактите по спора, към датата на подаване на заявлението не е съществувало основание за прилагането на тази разпоредба, а към датата на която е установено, че недостигащият осигурителен стаж е по-малко от пет години, разпоредбите на § 9, ал. 2, 3, 4, 5, 7, 8 и 9 от ПЗР на КСО са били отменени, като същите обществени отношения са преуредени с разпоредбите на чл. 9а от КСО. В хипотеза, при която пенсията се отпуска след изкупуване на недостигащия осигурителен стаж правото на пенсия възниква от датата на внасяне на осигурителните вноски. Определянето на дължимата сума е възможно едва след изчисляване на недостигащия стаж, който следва да е в размер до 5 години (в този смисъл решение № 15922 от 12.12.2012 г. по адм. дело № 8521/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение). Законосъобразно съдът е приел, че за жалбоподателят не е възникнало право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и на основание чл. 68, ал. 1 или ал. 3 от КСО. Въпреки наличието на необходимата възраст, той не е имал необходимия сбор към момента на подаване на заявлението за пенсиониране и не е притежавал и нужния стаж към датата на издаване на актовете на органите на НОИ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение