Решение № 2926 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8663/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на П. Пеева от [населено място], Община [община], Област Варна чрез процесуалния си представител адв. Р. Илиева срещу решение 784/08.06.2023 г., постановено по адм. дело 1483/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу РА Р 03000321006465 091 001/30.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 89/10.06.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП в частта за установени следните задължения: 1. Данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период на 2019 г. в размер на 503 лв. и лихви 97,67 лв. и за данъчен период на 2020 г. 580 лв. и лихви 53,01 лв.; 2. Данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчен период на 2019 г. в размер на 140 лв. и лихви 27,19 лв.; 3. Задължителни осигурителни вноски самоосигуряващи се лица за ДОО в размер на 1 340,72 лв. и лихви 238,57 лв., както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 257,36 лв. и лихви 59,09 лв. и за данъчен период на 2020 г. в размер на 1 083,36 лв. и лихви 179,48 лв.; 4. Задължителни осигурителни вноски самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 923,96 лв. и лихви 184,86 лв., како следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 338,36 лв. и лихви 87,85 лв. и за данъчен период на 2020 г. в размер на 585,60 лв. и лихви 97,01 лв. лв. и 5. Задължителни осигурителни вноски за ДЗПО УПФ самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 452,95 лв. и лихви 80,60 лв., както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 86,95 лв. и лихви 19,97 лв. и за данъчен период на 2020 г. в размер на 366 лв. и лихви 60,63 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл.1 и 2 АПК. Оспорва се също така наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, а оттам съответно е неправилен анализа на същите и затова решението е неправилно. Излага се и оплакване, че съдът изцяло е възприел доводите на ответната страна, като е игнорирал и не е обсъдил направените от жалбоподателя твърдения, както и цитираната непротиворечива съдебна практика. Твърди се от касатора, че при образувана ревизия по чл. 122 ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят наличието на облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които да се опровергаят фактическите констатации на акта. Сочи се и, че не е взето под внимание от съда, че заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие, както и реализирани, но недекларирани приходи, респ. облагаеми доходи от същите, се основава на информация относно документираните плащания за закупуване на стоки, респ. от продажбата на стоки, т.е. разходи и приходи от търговска дейност и информация, предоставена от трето, четвърто и следващо неучастващо в производството лице ( Еконт Експрес ООД и Спиди АД, както и Аукцион.БГ ООД и Аукцион.БГ2 ООД) за изплатени парични средства чрез наложен платеж за реализирани продажби на стоки, доставяни до крайния клиент от куриерските фирми. В касационната жалба се съдържат и доводи, че представените данни записи за доставки съдържанието, в което Пеева фигурира като получател по товарителници и отговорите от Еконт Експрес ООД, както и от Аукцион. БГ ООД и Аукцион.БГ2" ООД потвърждават наличието на преводи от Пеева към дружествата. Според касатора не водят до причинно следствена връзка събраните информации и кореспонденции, поради това, че не представляват официални документи, дори да са по електронен път, като не се установява верността на отразената в тях информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. В този смисъл касаторът цитира решения на ВАС по адм. дела 9793/2018 г., 5763/2019 г., 6468/2019 г., 9264/2019 г. и 8781/2019 г. Твърди се, че при липса на първичните доказателства фактическите констатации в ревизионния акт, се явяват оборени. Цитира се в касационната жалба и ТР 2/02.02.2022 г. на ВАС. Иска се отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждане на направените по делото разноски. С молба, депозирана по делото на 13.02.2024 г. адв. Р. Илиева поддържа касационната жалба и моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирана по делото молба от 24.01.2024 г. от юриск. Г. Екимова, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 762,25 лв. Представителят на Върховна прокуратура в писмено заключение приема, че касационната жалба като неоснователна следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу цитирания по горе ревизионен акт за определени задължения на П. Пеева за данък по чл. 48, ал.1 за 2019 г. и за 2020 г., за данък по чл. 48, ал. 2 за 2019 г., както и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и за ЗО за 2019 г. и 2020 г. първоинстанционният съд е приел, че тя е неоснователна, а посочените в ревизионния акт задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, правилно са приети за дължими от ревизираното лице П. Пеева. Съдът за да направи този извод се е позовал на всички събрани по делото доказателства и заключението на вещото лице по изготвената и приета съдебно счетоводна експертиза. Прието е в обжалваното решение, че правилно ревизиращите органи са провели ревизията по чл. 122, ал.1, т. 2 и 7 ДОПК, тъй като са налице укрити приходи, а изводът за несъответствие на получените приходи и разходи за ревизирания период е обоснован след съпоставка между приходите на ревизираното лице и направените от него разходи, при която е установено извършване на разходи, превишаващи получените приходи. Според съда съобразени са от органите по приходите всички данни относно конкретно установените разходи, както и достоверни източници относно паричните средства на ревизираното лице, като е установено превишение на разходите над доходите за 2019 г. с 5 807,47 лв., а за 2020 г. с 5 037,72 лв., поради което е налице основанието за облагане по аналог. За установено е прието от съда, че ревизираното лице е упражнявало търговска дейност по занятие, изразяваща се в закупуването на стоки с цел препродажба в първоначален, преработен и обработен вид за периода от 27.09.2019 г. до 31.12.2020 г. арг. от чл. 1, ал.1 ТЗ Съдът е приел, че съгласно данните, предоставени от куриерските дружества Еконт Експрес ООД и Спиди АД са налице записи за доставки на сувенири от различни физически и юридически лица, като П. Пеева фигурира като получател на различни вещи, които е продавала впоследствие със съдържание по товарителниците часовници, камък фосил, плакат, гривни, текстил, техника, поради което според съда правилно ревизиращите органи са приели, че се касае за търговска дейност. За установени съдът е приел и извършените от лицето преводи към аукционни платформи, към които Пеева е регистрирана като потребител - Аукцион.БГ ООД и Акцион.БГ2" ООД и основание за преводите било зареждане на потребителската сметка на профил jugerbot с ID155714 в платформата Balkan с цел ползване на платените услуги, поради което същите обективирали признание, че лицето не притежава фактури и касови бележки за закупените стоки, като общият размер на получените наложени платежи за 2019 г. е 1 617 лв., а за 2020 г. 961 лв. За 2019 г. съдът е потвърдил констатациите на ревизионния акт и установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ само за 2019 г. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че са налице посочените обстоятелства за ревизираните периоди с оглед констатираните несъответствие на получените от ревизираното лице доходи и имущественото му състояние, както и установените укрити приходи, което е основание за облагането по аналог. За данъка върху доходите по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г.. Безспорно установено по делото е, че П. Пеева е местно лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 ЗДДФЛ. В хода на ревизията е установено, че е налице несъответствие между разходите, които са по високи от доказаните доходи. Правилно съдът е подкрепил констатациите на ревизиращия екип, който е извършил тази съпоставка между разходи и доходи чрез изготвяне на парични потоци за 2019 г. и 2020 г.. Относно началното салдо установено е по делото, че П. Пеева в писмени обяснения пред ревизията е посочила, че не разполага с документи, с които да го установи, поради което съдът правилно е възприел констатираното от ревизиращите органи начално салдо 0,00 лв. Не се спори между страните по делото, че Пеева не притежава банкови сметки, респ. няма парични средства в банки. При изготвяне на паричния поток за 2019 г. и 2020 г. правилно решаващият съд е приел за законосъобразно включването в приходната част на задълженото лице на получени от нея възнаграждения от участие в избирателна комисия ( 222 лв. за 2019 г и 69 лв. за 2020 г.), както и получени парични средства от брат й А. Петров в размер на 1 690 лв. за 2020 г. В паричния поток в разходната част са включени и получени парични средства от продажби чрез Еконт Експрес ООД и Спиди АД, които за 2019 г. са в размер на 1 617 лв. и за 2020 г. 961 лв. В разходната част и за двете ревизирани години 2019 г. и 2020 г. приходните органи са посочили сума от 6 000 лв. за издръжка и живот. Правилно и ревизиращите органи, а впоследствие и съда не са възприели посоченото в писмени обяснения пред ревизията на Пеева, че в разходите за издръжка и живот следва да се включат и по 500 лв. месечно, получавани от брат й, които са изпращани на К. Кръстев неин приятел, тъй като доказателства в подкрепа на тези твърдения жалбоподателката не е ангажирала. При непредставяне на доказателства от страна на П. Пеева, с които да опровергае констатациите на приходните органи задължение по чл. 124, ал. 2 ДОПК обосновано решаващият съд е възприел установените задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г. За данъка върху доходите по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2019 г. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, потвърждаващи констатациите на приходните органи, че предвид получените парични средства чрез Еконт Експрес ООД и Спиди АД от продажби на физически лица на различни стоки бижута, текстил, сувенири и др., П. Пеева е реализирала приходи. Тези сума са получени чрез наложени платежи в куриерските дружества, които за 2019 г. са в размер на 1 617 лв. Правилно в първоинстанционното решение е отразено, че законосъобразно ревизията е формирала данъчната основа за облагането с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, тъй като ревизираното лице е извършвало търговска дейност без регистрация като едноличен търговец. Относно получените парични средства от продажбите на различни физически лица чрез куриерската фирма Еконт Експрес ООД, в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК за 2019 г. П. Пеева изрично е отразила, че източник на доходи са били продажбите с наложен платеж предимно чрез Спиди" АД, както и издръжка от майка й, като за последното не са ангажирани никакви доказателства. Относно получените суми от брат й приходните органи и съдът са се съобразили с тях и са ги признали. По отношение на получените парични суми от Пеева чрез Еконт Експрес ООД и Спиди АД по делото са налице доказателства за това, които не са оспорени от нея, а и както вече се посочи по- горе, в декларациите си по чл. 124, ал. 3 ДОПК за 2019 г. пред ревизията тя е признала за получени парични средства от клиенти, на които е продавала различни стоки. В административната преписка се съдържат платежни документи РКО от Спиди АД, които са подписани от П. Пеева, както и съдържат данни за получените суми, както и името на получателя на изпратената от нея стока. Тези данни са достатъчни, за да се приеме и от приходните органи, и от решаващия съд, че жалбоподателката е получавала парични средства от търговска дейност, поради което правилно данъчната основа за облагане е по реда на чл. 26 във връзка с чл. 28 ЗДДФЛ От Еконт Експрес ООД са представени електронни изявления от които се установява получени от П. Пеева парични преводи, като тези изявления имат характер на приемо - предаване на парични суми, които са от търговската дейност, осъществявана от физическото лице. Обосновани са изводите на първостепенния съд, който е възприел като компетентно дадени заключенията на съдебно счетоводните експертизи основно и допълнително. Експертът въз основа на файловете в представените оптични носители, е установил съдържащите се данни в товарителниците, като дата и място на изпращане на съответната пратка, нейният получател, населеното място на получаване, съдържанието на пратката и сумата по нея. В колона 8 от основното заключение вещото лице е посочило какъв е видът на стоките, изпращани от П. Пеева на различни физически лица сувенири, реплики на антични монети, бижута, картини собствени произведения, часовници със сменени батерии и др. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни и те се опровергават от доказателствата, събрани в ревизионното производство. Оспорването на тези документи с касационната жалба е недопустимо. В касационното производство съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК съдът приемат само представени от страните писмени доказателства, но не се допуска оспорването им по реда на чл. 193 ГПК. Нещо повече, касаторката изрично в хода на ревизията в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК и в писмени обяснения не е оспорила получаването на парични преводи чрез куриерски фирми и изрично е отразила, че е реализирала приходи от продажби на различни стоки. За 2020 г. приходните органи не са определили данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за внасяне, тъй като след съответното приспадане на ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО, данъкът е в размер на 0,00 лв. Позоваването в касационната жалба на съдебна практика на ВАС, Първо и Осмо отделение по адм. дела 9793/2018 г., 5763/2019 г., 6468/2019 г., 9264/2019 г. и 8781/2019 г. е неоснователно, тъй като постановеният правен резултат по тях е въз основа на различни фактически установявания и доказателства. В тези решения съдебните състави изрично са посочили, че от доказателствата, вкл. и от представени наложени платежи не се съдържат достатъчно данни за получателите. В други решения, посочени по горе съдът е приемал, че данните за получени парични средства са направени само въз основа на получени данни от трето лице Еконт Експрес ООД в табличен вид на стоки и РКО за изплащане на суми по наложен платеж. В настоящия случай от данните в ревизионното производство се установяват достатъчно писмени доказателства от посочените куриерски фирми Еконт Експрес ООД и Спиди АД, както и данни от писмени данни от дружествата Аукцион.БГ ООД и Аукцион.БГ2 ООД, обслужващи платформата Balkan със зареждане на потребителската сметка на П. Пеева чрез потребителското й име jugerbot с ID155714. Това потребителско име в хода на ревизията при дадени от Пеева писмени обяснения, същата е потвърдила, че е нейно. За задължителните осигурителни вноски ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО. Предвид установените факти и обстоятелства законосъобразно в ревизионния акт, и в съдебното решение е прието, че П. Пеева предвид извършената през 2019 г. търговска дейност, същата представлява трудова дейност, поради което Пеева, е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, редакция от 01.01.2019 г. и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО във връзка с чл. 124а ДОПК. Предвид извършваната търговска дейност приложим е чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, поради което безспорно е установеното качеството на П. Пеева на самоосигуряващо се лице, поради което правилно е прието от съда, че с ревизионния акт законосъобразно са установени за внасяне задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО за 2019 г. и 2020 г. При така установеното обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат по посочените по горе мотиви от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение е правилно като краен резултат, като не са налице допуснати от съда нарушения, които да водят до неговата отмяна на посочените от касационната жалбоподателка отменителни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Г. Екимова в депозирана молба от 24.01.2024 г. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на Национална агенция за приходите следва да се присъди такова в размер на 762,25 лв. за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение