Решение № 6317 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2015 г.

Решение № 6317 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М." ЕАД срещу решение № 2157/30.03.2015 г., постановено по адм. д. № 6395/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 116/6.03.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявления с вх. № 12-01-3014/6.06.2012 г. Касаторът твърди, че е обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспореното решение на Комисията за регулиране на съобщенията. Претендира присъждане на разноски. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "М. Т." ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита Ответната страна - "4Д. К." ЕАД оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Ответната страна - "Б." ЕАД редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2157/30.03.2015 г., постановено по адм. д. № 6395/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "М." ЕАД против решение № 116/6.03.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявления с вх. № 12-01-3014/6.06.2012 г. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че "М." ЕАД е подал заявление вх. № 12-01-3014/6.06.2012 г. до Комисията за регулиране на съобщенията, с което е поискал обществена информация по реда на ЗДОИ и е посочил конкретни данни, които представляват интерес за него. Оспореното решение е мотивирано с наличието на изрично писмено несъгласие за предоставяне на исканата информация по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Изричните несъгласия с вх. № 12-01-326 от 10.02.2014 г., вх. № 12-01-327 от 10.02.2014 г. и вх. № 12-01-325 от 21.02.2014 г. са изготвени от името на третите засегнати дружества - "М. Т." ООД, "Б." ЕАД и "4Д. К." ЕАД, и са приети като писмени доказателства по делото. От правна страна съдът приема за безспорно обстоятелството, че в случая достъпът засяга интересите на трети лица и те са дали изрично писмено съгласие да не бъде разкрита търсената информация като писмено са изразили волята си. Според първоинстанционния съд при липса на писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация от засегнатите трети лица, наличието на надделяващ обществен интерес е в тежест на доказване на търсещия информация. В случая жалбоподателят не бил ангажирал нарочни доказателства относно съществуването на надделяващ обществен интерес. В отказа административният орган е изложил мотиви, че исканата информация би могла да увреди интересите на "М. Т." ООД, "4Д. К." ЕАД и "Б." ЕАД, би могла да доведе до нелоялна конкуренция между търговците и не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето й. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от задължен по чл. 3 от ЗДОИ субект и при спазване на изискванията на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е изключително подробна, но не съдържа доводи, които да не са обсъдени и анализирани от първата инстанция. С оглед характера на настоящото производство касационната инстанция извърши служебна проверка относно действителността, валидността и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон и намира, че не са налице основания за неговата отмяна, но не следва да обсъжда подробно възражения, по които се е произнесъл компетентния съд по същество на спора. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки задължен субект трябва да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по заявленията на "М." ЕАД е законосъобразен. От представените данни по делото следва да се приеме, че са налице условията на чл. 31 от ЗДОИ, когато обществената информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, административният орган е длъжен и е изпълнил задълженията си по ал. 2 и 3 на цитираната норма или да предостави исканата информация при условията на ал. 4 на чл. 31 от ЗДОИ, за което са представени доказателства към административната преписка. Обосновани са и изводите на административния съд, че доказателства за изпълнение на визираната законова процедура към административната преписка установяват, че административният орган е изпълнил задължението си да поиска съгласието на третото лице и е получил отказ за предоставяне на исканата информация. Липсата на съгласие от третото лице само по себе си не е достатъчно основание за пълен отказ от предоставяне на исканата обществена информация при наличие на надделяващ обществен интерес. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. Комисията за регулиране на съобщенията е възприел искането за достъп до обществена информация от гледна точка съдържанието на тези две легални дефиниции на относимите понятия и е изложила мотиви по какви причини приема, че не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето на търсената информация. Обосновани са мотивите за липса на надделяващ обществен интерес, защото исканата информация представлява търговска тайна на дружествата, които са получили разрешения, касещи условията на същите. В конкретния случа презумцията за наличието на надделяващ обществен интерес е оборена. В този смисъл задълженият субект не е допуснал неизпълнение на влязлото в сила решение № 2724/23.04.2013 г., постановено по адм. д 608/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, защото е аргументирано оборване на презумцията за надделяващ обществен интерес, което не е направено при първото произнасяне. Чрез искане за достъп до обществена информация на данни от поетите задължения в процедура по издаване на разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие, както и данни за покритието по население и територия на мобилната наземна мрежа и сроковете за достигане на предвиденото в разрешението покритие от трето лице, в случая "М. Т." ООД, "4Д. К." ЕАД и "Б." ЕАД, жалбоподателят по същество цели запознаване с информация за тях, а не да си създаде впечатления за работата за задължения субект. Разпространяването на исканата информация би довело до нелоялна конкуренция между търговци (чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ). Предвид на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и представен договор за правна защита и съдействие, в полза на ответната страна "4Д. К." ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на 300 (триста) лева. По водене на делото пред касационната инстанция останалите ответниците не са направили разноски, не претендират заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение