Решение № 13998 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2016 г.

Решение № 13998 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. Б. М. - Проекти" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя М. О. Д., срещу решение № 3667 от 30 май 2016 г., постановено по адм. д. № 11464/2015 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" ("ОСК") при Столична община, чрез процесуалния си представител, гл. юрк. Е. А.-Н., в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "А. Б. М. - Проекти" ЕООД срещу заповед № РД-18-191/17 ноември 2015 г. на директора на Дирекция "ОСК" при Столична община, с която е наредено да премахване три броя рекламни елементи тип "Рекламни касети", конзолно окачени към стълбовете на "Столичен електротранспорт" ЕАД, находящи се в гр. С., бул. "В. Л.", от ул. "Проф. Н. М.", до ул. "Г. И.", район "С." - Столична община. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. В мотивите на заповедта и останалите материали в административната преписка рекламните елементи на дружеството жалбоподател са индивидуализирани по вид, размер, конструкция и начин на монтиране. Характеристиката им съответства изцяло на легалното определение за "рекламни елементи" съгласно § 5, т. 81 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Рекламен елемент е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служещ за извършване на реклама. Законосъобразно административният съд е приел, че рекламните елементи - предмет на оспорената заповед, са поставени без разрешение. Представените пет броя такива от 1998, 1999 и 2000 г. не се отнасят до процесните рекламни елементи. Правилно съдът е приел, че дори да са относими към тях, то към момента на издаване на оспорената заповед разрешенията са с изтекъл срок. Към момента на издаване на посочените по-горе разрешения е действала наредба от 2007 г., сега отменена. Съгласно § 87, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на наредбата от 2007 г. действащите към момента на влизане в сила на тази наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално допустимия срок по тази наредба. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата от 2007 г. максималният срок за разрешенията за поставяне на рекламни елементи е пет години от датата на влизане на наредбата в сила - 20 декември 2007 г. и е изтекъл на 20 декември 2012 г. Срокът на разрешенията е изтекъл и съгласно сега действащата Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО), приета с решение на СОС от 06 ноември 2014 г., изменена и допълнена с решение от 23 юли 2015 г. Съгласно § 5, ал. 3 от ПЗР от наредбата действащите към момента на влизане в сила на тази наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба. Максимално допустимият срок съгласно чл. 30, ал. 1 от наредбата е десет години. Най-късно издаденото разрешение е от 2000 г. и срокът по наредбата по това разрешение е изтекъл към 2010 г. Неоснователно жалбоподателя се позовава на § 83 от ПЗР на Наредбата от 2007 г. Това твърдение противоречи на посочените по-горе текстове от подзаконовите нормативни актове. Тази разпоредба има за цел уреждането на облигационните отношения относно поставени рекламни елементи между лицата, поставили такива елементи, и Столична община. Този вид споразумения между дружеството-жалбоподател и Столична община, както и сключените между тях договори, не са относими към административния спор. Те установяват съществуващи между страните облигационни отношения и не могат да заместят предвидената в закона административна процедура и административен акт, необходими за поставянето на рекламни елементи. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. "А. Б. М. - Проекти" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Столична община разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,