Решение № 407 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2010 г.

Решение № 407 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на Златка Георгиева Колева от гр. София като наследник и представител на другите наследници на Георги Митов Ленков - б. ж. на с. Симеоново, срещу решение № 172/26.03.2010 г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имот частна собственост за държавна нужда - за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга" на територията на Столична община. Жалбоподателя обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот, описан в позиция 77, планоснимачен № 893, кадастрален лист 703, с обща площ на имота 442 кв. м., с площ за отчуждаване 442 кв. м. на стойност 65 637 лв., като поддържат, че определената цена, като обезщетение за отчуждения имот е занижена и не съответства на пазарните цени. Претендира изменение на решението с определяне на равностойното обезщетение за отчуждаваните имоти тъй като обезщетението за отчуждения имот е силно занижено, тъй като не съобразена със средните пазарни цени на имотите в района - кв. Симеоново, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените части от имотите определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС е обективна и е съобразена с изискването на закона равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 172 от 26 март 2010 г. на МС е отчужден имот недвижим имот, описан в позиция 77, планоснимачен № 893, кадастрален лист 703, с обща площ на имота 442 кв. м., с площ за отчуждаване 442 кв. м. за който е определено обезщетение в размер на 65 637 лв., От приложената като доказателство към административната преписка оценка за отчуждаваните имоти, възложена на 20.10.2009 г. и изготвена по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС на 8.12.2009 г., равностойното парично обезщетение, възприето и от административния орган, е определено при оценка от 148,50 лв./м2. Оценката е незаконосъобразно извършена като са използвани пазарни аналози, неотговарящи на изискванията и съставени извън срока по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая 12-месечният период, броим от дата на възлагане на оценката, обхваща периода 16.11.2009- 16.11.2008 г. Незаконосъобразно е и изготвянето на оценката за имотите въз основа на ценови предложения за продажба на имоти, поддържани от продавачи на пазара на недвижими имоти. Този подход е в пълен разрез с условието поставено в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, да е налице не предложение за сделка, а реално сключена такава и вписана в съответния срок в службата по вписванията. По делото е допусната първоначална, а впоследствие и допълнителна съдебно-оценителна експертиза със задача към вещото лице да даде заключение за "пазарната цена" на отчуждаваните части от имоти, която да съответства на правилата на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. В представеното на 29.11.2010 г. и неоспорено надлежно от ответната и заинтересованите страни заключение на вещото лице, равностойното парично обезщетение е определено на стойност от 140 843 лв. за отчуждената част от процесния имот. Заключението е изведено въз основа на четири сделки, вписани в службата по вписвания - София, извършени в 12 месечния период по § 1а, 1, т. 2 от ДР на ЗДС и касаеща недвижими имот, намиращ се в близост до отчуждавания по смисъла на т. 4 от цитирания вече § и имащи подобни на него характеристики. Заключението е възприето от съда, като обективно и компетентно дадено по поставената задача. По изложените съображения настоящият състав, приема, че стойността на дължимото на жалбоподателите равностойно парично обезщетение, следва да бъде съобразена именно с размера, определен въз основа заключението на тройната СТЕ, приета от съда. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват направени такива в размер общо на 900 лв., от които 200 лв. - депозит за вещо лице и 700 лв. за адвокатско възнаграждение, за което с оглед фактическата и правна сложност на делото и предпоставките на закона не се установи прекомерност. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,