Решение № 405 от 30.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1308/2014 г.

Решение № 405 от 30.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1308/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1335/2014 г. на Районен съд /РС/-Бургас, и за изменение на постановения по тях и влязъл в сила акт, в частта, определяща типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК наказание, по предвидения в чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК ред. В съдебно заседание на 23.10.2014 г. искането на главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденият Д. Х. и назначеният му служебен защитник се солидаризират с позицията на прокурора. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 109 от 17.04.2014 г., по нохд № 1335/2014 г., след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, Бургаски РС е признал Д. Д. Х. за виновен в извършено на 28.10.2013 г. в [населено място], престъпно деяние по чл. 330, ал. 1 от НК, поради което при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване, в затвор. Първоинстанционният акт е влязъл в сила на 8.05.2014 г. Атакуваната присъда, в частта, очертаваща начина на изтърпяване на лимитираната санкция лишаване от свобода сочи на несъблюдаване на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Тълкуването на правните норми обосновава изводи за съдържащи се в тях задължителни предписания за настаняване в затворнически общежития от открит тип на осъдените за първи път на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ПЕТ ГОДИНИ за умишлени престъпления, и за определяне на общ режим на изтърпяване на наказанието. Видно от представената по делото справка за съдимост, Д. Х. е осъждан с влязъл в сила на 11.02.2001 г. съдебен акт на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 69, ал. 1 от НК, за престъпно посегателство по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от НК. През определения с присъдата изпитателен срок, лицето не е осъществило друго престъпление, поради което за него е настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, с произтичащите от това последици, включително в областта на пенитенциарното право. Визираното обстоятелство обосновава необходимост от прилагане императивните правила на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, които съдът е пренебрегнал при обявяване на своя акт. Допуснатото нарушение на материалния закон формира заключение за налични пороци в съдържанието на присъда № 109 от 17.04.2014 г., по нохд № 1335/2014 г. на Бургаски РС, в частта досежно типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на отмерената за престъпното деяние по чл. 330, ал. 1 от НК санкция лишаване от свобода, преодолими чрез упражняване на правомощията на ВКС, по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК и ревизия на влезлия в сила акт, в полза на осъдения. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение