Решение № 9819 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2019 г.

Решение № 9819 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Кърджали, подадена чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Илчева, против решение № 196/24.07.2019 г., постановено по адм. дело № 193/2019 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/1/0.0.1328/3/01/04/01 от 16.05.2019 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Кърджали. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че предвид указаното в чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба № 14/28.05.2015 г.) поземлен имот с идентификатор 40909.13.102, находящ се в землището на гр. Кърджали, не следва да бъде включен при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството на С. Али. Искането от съда е да постанови решение, с което отмени изцяло оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът не уважи касационната жалба. Ответникът по касация – С. Али, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен отговор по чл. 213а, ал. 1 АПК, чрез пълномощника адвокат Петрова, и моли съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Пледира за отмяна на първоинстанционното решение в частта му, в която е отменен оспорения акт за изплатеното и подлежащо на възстановяване от С. Али първо плащане по сключения договор, а жалбата да се отхвърли в тази част като неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 196/24.07.2019 г., постановено по адм. дело № 193/2019 г. по описа на Административен съд - Кърджали, е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 09/06/1/0.0.1328/3/01/04/01 от 16.05.2019 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - Кърджали, с който на С. Али е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 09/06/1/0.0.1328 от 30.05.2016 г., и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по договора, ведно с дължимата лихва. От фактическа страна съдът е установил, че 30.05.2016 г. между ДФ "Земеделие" и С. Али, като ползвател, е сключен договор № 09/06/1/0.0.1328 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014-2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 48 895 лв., от които първо плащане в размер на 24 447, 50 лв. платими в двумесечен срок от сключването на договора (чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора) и второ плащане в размер на 24 447, 50 лв. в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована заявка за второ плащане (чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора). На земеделския производител е извършена административна проверка на място на 10.10.2018 г., при която е установено, че в стопанството на С. Али са налични 65 майки - зайкини, както и 6 дка трайни насаждения - сливи, от които 4 дка в имот с идентификатор 40909.13.102, а останалите 2 дка в имот с идентификатор 40909.13.109, находящи се в землището на гр. Кърджали. Заключението от извършената проверка е, че инвестицията е извършена и функционира по предназначение. С писмо от 26.02.2019 г. земеделският стопанин е уведомен, че при извършени административни проверки след първо плащане и преди второ плащане са установени несъответствия, изразяващи се в липса на увеличение на икономическия размер на стопанството с минимум 4 000 евро, спрямо първоначалния размер, както и неточно изпълнение на бизнес плана. В писмото е посочено, че при установеното неизпълнение на нормативни и договорни задължения се изисква връщане на полученото първо плащане, като лицето няма право да получи второ плащане. Във връзка с горното писмо, С. Али е депозирал възражение, в което посочил, че е изпълнил заложеното в бизнес плана увеличение на икономическия размер на стопанството, в т. ч. и като засадил 6 дка трайни насаждения - сливи, установени при извършеното посещение на място. Посочил е, че заявеният в таблица 1 А от бизнес плана имот с идентификатор 40909.13.102, върху който засадил част от трайните насаждения, е бил необработваем към датата на подаване на заявлението, а последното било установено и при извършеното, преди сключването на договора, посещение на място от служители на отдел ПСМП - Кърджали. С оспорения пред съда АУПДВ, издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, на Али е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и е определено задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляваща сумата от полученото първо плащане по договора. Актът е мотивиран с неспазване на условията на чл. 15, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 от сключения договор № 09/06/1/0.0.1328 от 30.05.2016 г., както и на разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 2 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Прието е, че имот с идентификатор 40909.13.102 не е допустим за включване при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството. Съответно, прието е, че увеличението на икономическия размер на стопанството, изчислен по приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от Наредба № 14/28.05.2015 г. въз основа на допустимите за включване култури и животни възлиза на 1 449, 01 евро, поради което не е изпълнено изискването за увеличение на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро, както и че не е изпълнен изцяло бизнес плана. Посочено е също, че издаденият акт представлява и първа писмена оценка за установяване наличие на нередност по смисъла на чл. 14, ал. 3 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни фондове. За да уважи жалбата и отмени като незаконосъобразен АУПДВ № 09/06/1/0.0.1328/3/01/04/01 от 16.05.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Кърджали, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение. След преценка на установените факти и обстоятелства съдът е приел, че изводите в оспорения акт за неизпълнение на договорни и нормативни задължения са формирани въз основа на неправилен анализ на поетите с договора и бизнес плана задължения, довело до ограничаване правото на ползвателя да разбере в какво точно се изразява нарушението, което се твърди да е извършил. Приел е за установено, че поземлен имот с идентификатор 40909.13.102 е бил предоставен на С. Али за временно и възмездно ползване за срок от 10 години, по силата на договор за наем, сключен на 23.01.2015 г., поради което към датата на подаване на заявлението за подпомагане - 21.07.2015 г., кандидатът е имал сключен договор за наем на горния имот. За да е налице обаче хипотезата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. съдът е счел, че този имот следва да не е бил включен при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството, като включването му би довело и до по-голям начален икономически размер на неговото стопанство, респ. до по-малко увеличение на икономическия размер на стопанството. Позовал се е на данните, вписани в таблици 1 и 1 А от приложения бизнес план, в които кандидатът е отбелязал всички земеделски имоти включени в неговото стопанство към датата на подаване на заявлението, като имот с идентификатор 40909.13.102 е вписан в таблица 1 А като необработваем. С оглед така изложените мотиви е приел, че земеделските площи, включени в стопанството, които не се ползват за отглеждане на изброените в таблицата култури, още повече пък необработваемите, не се включват при изчисляване както на първоначалния икономически размер, така и на увеличението му, тъй като и в двата случая не водят до неговата промяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Оспореният пред съда АУПДВ е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, за събиране на публично вземане на ДФ "Земеделие", произтичащо от неизпълнение на задължения по договора за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 165 от ДОПК императивно задължава събирането на държавните публични вземания да се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане. Следователно, за да бъде издаден АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК компетентният административен орган следва да установи недължимо платени или надплатени суми, или неправомерно получени, или неправомерно усвоени средства по някоя от схемите или мерките за плащане или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и че вземането е възникнало въз основа на стабилен административен акт. За процесното производство е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 25.4.2016 г., т. е. за него не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Както бе посочено, за неизпълнение на задължения от страна на бенефициента, които са нормативно установени, чл. 38 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. предвижда, че полученото първо плащане подлежи на връщане. Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило и като основание за административния орган да започне производство по издаване на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е основание да се приеме, че се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, а съгласно ал. 7, т. 2 при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят, собственикът на предприятието на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала на ползвателя ЕООД са имали сключени договори за наем и/или аренда независимо дали ползването на животните и/или земята е било предоставено на други лица. Идентично с чл. 38, ал. 1, т. 4 е и съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договор № 09/06/1/0.0.1328 от 30.05.2016 г., а именно: Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този договор и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от този договор, когато ползвателят не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6, ал. 1 от договора. Според т. 3. 2 и таблица 1 от бизнес плана, С. Али е посочил наличната за стопанството земя - имот с идентификатор 40909.13.109, а в таблица 1 А от бизнес плана е отразил земеделските площи, които ползвателят не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда, и в случая е деклариран имот с идентификатор 40909.13.102. Видно от данните, вписани в таблици 1 и 1 А от приложения бизнес план, кандидатът надлежно е отбелязал всички земеделски имоти, включени в неговото стопанство към датата на подаване на заявлението като имот с идентификатор 40909.13.102 е вписан в таблица 1 А като необработваем с начална дата 23.01.2015 г. и крайна дата 23.01.2025 г., т. е. като такъв, върху който не се отглеждат никакви земеделски култури, които биха били относими при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството. Последното се установява и от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от Наредбата "Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства". Според съдържанието на горната таблица икономическият размер на стопанството в стандартен производствен обем се изчислява, като се умножи показателят за СПО, предвиден за конкретна земеделска култура (изрично предвидена в таблицата), с площта, използвана за отглеждането й. Оттук следва, че земеделските площи, включени в стопанството, които не се ползват за отглеждане на изброените в таблицата култури, в т. ч. необработваемите, не се включват при изчисляване както на първоначалния икономически размер, така и на увеличението му, тъй като и в двата случая не водят до неговата промяна. Изводът на решаващия състав, че административният орган неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., тъй като посочената там хипотеза касае случаите на неправилно определен първоначален икономически размер на стопанството /поради небрежност или недобросъвестност/, което води и до неправилно определяне на увеличението на този размер, а последното е от значение за преценка на изпълнението на изискванията на материалния закон и на сключения договор, е правилен и се споделя от касационната инстанция. С оглед изложеното неправилно площта на имот 40909.13.102 е била изключена при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството на Али. Видно от заключението от проверката на място, извършена на 10.10.2018 г. от служители на отдел "РРА" към ОД на ДФЗ - Кърджали, заложената в бизнес плана инвестиция, предвиждаща отглеждането на 65 майки - зайкини, както и 6 дка трайни насаждения - сливи, е извършена и функционира по предназначение. Съответно, увеличението на икономическия размер на стопанството, изчислен по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., въз основа на допустимите за включване култури и животни възлиза на 8 502 лв., поради което е изпълнено изискването за увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, като е изпълнен изцяло и бизнес-плана. При това положение изцяло неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че е налице неизпълнение на разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 2 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респ. на задълженията по чл. 6, ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ. Следователно, не са налични и основанията по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 и т. 24 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. да се откаже второто плащане по чл. 10, т. 2, както и за връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът по касация е заплатил в брой възнаграждение в размер на 2000 лева за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство, който е близо до предвидения минимален размер, визиран в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези данни и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,