Решение № 1122 от 1.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител ст. юрк. К. Милева, против решение 115/18.04.2022 г., постановено по адм. дело 44/2022г. по описа на Административен съдКърджали (АС-Кърджали). С решението е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., кампания 2016, с изх. 02-090-6500/3216/ от 19.01.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансово подпомагане в пълния заявен от Ш. Кючукова размер за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. площи по мярка 214 АЕП, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) и направление Контрол на почвената ерозия, съответно за сумата от 2 519. 08 лв. по АП13 и за сумата от 1 742. 61 лв. по АП29 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по приложението на закона, дадени с решение 2 от 08.01.2021 г. по адм. дело 223/2020г. по описа на АС - Кърджали и в мотивите на оспореното пред настоящата инстанция решение. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на изложени аргументи иска неговата отмяна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът - Ш. Кючукова, чрез процесуален представител адв. Милев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС- Кърджали е приел за установено, че процесният административен акт, обективиращ повторен отказ за финансово подпомагане по заявлението на Ш. Кючукова с УИН 09/210616/83500 по мярка 214 АЕП за кампания 2016г., е издаден при наличие на влязло в сила решение 2 от 08.01.2021г. на АС-Кърджали, постановено по адм. дело 223/2020 г. С него съдът е отменил като незаконосъобразно предходно издаденото по заявление за подпомагане на Ш. Уведомително писмо с изх. 02-090-6500/3216 от 06.08.2019 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. площи по мярка 214 АЕП, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) и направление Контрол на почвената ерозия, съответно за сумата от 2 519. 08 лв. по АП13 и за сумата от 1 742. 61 лв. по АП29 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по приложението на материалния закон. При извършената проверка за законосъобразност на процесното Уведомително писмо, решаващият състав на АС-Кърджали е сравнил съдържанието на двете писма, изложените в тях фактически и правни основания за издаването им, в резултат на което е констатирал, че същите са напълно идентични, с наличие на съвсем незначително изменение във формата на второто писмо (предмет на проверка в настоящото производство), изразяващо се в допълване на разясненията към колона 6, касаещо парцел с идентификатор 12468-116-1-1, а именно, че същият попада извън специализирания слой ВПС и съгласно чл. 4 от Наредба 11/06.04.2009 г. парцелът не подлежи на подпомагане, като е установил, че в тази връзка не са посочени никакви конкретни данни и фактически обстоятелства. Приел е, че аналогично с отмененото УП е и съдържанието на таблица 2 и разясненията към нея относно визираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. площи/парцели по мярка 214 АЕП, направление Контрол на почвената ерозия. Съдът е изложил съображения, че при издаване на процесния административен акт не са били съобразени задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решение 2 от 08.01.2021 г. на АС- Кърджали, постановено по адм. дело 223/2020 г. Органът е приложил същите разпоредби на материалния закон, въз основа на които е обосновал и първия си отказ за финансиране като буквално са пренесени фактическите и правни основания за размерите на оторизираните суми. При тези обстоятелства съдът е мотивирал извод за реализиране на предпоставките, съставляващи основанието за обявяване нищожността на акт по силата на чл.177, ал.2 от АПК издаден административния акт в пряко противоречие с влязло в сила съдебно решение. Решението предмет на касационна проверка в настоящото производство, е правилно. Фактически обосновани са изводите на административния съд за идентичност между разпоредителните части на двете Уведомителни писма - отмененото с влязло в сила решение на АС-Кърджали и процесното, както и между фактическите и правни основания за тяхното издаването. Второто писмо е издадено при неправилно приложение на материалния закон, както и първото, като същевременно не са взети предвид задължителните за административния орган указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с влязлото в сила решение на АС-Кърджали. Налице е идентичност между въведените във всички таблици данни за парцелите, приетите за установени площи, съответно санкционирани площи, приетите неспазени изисквания, и оторизирани суми по размер и съответния код на агроекологична дейност. Всички наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество. Повторно издаденият акт със същото съдържание като отменения, при което не са съобразени указанията на влязло в сила съдебно решение, не поражда правни последици, съгласно изричната императивна норма на чл. 177, ал. 2 от АПК. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че новият административен акт преповтаря констатацията на първоначалния, като административният орган повторно е изложил за процесните площи същите фактически и правни основания, които съдът вече е приел, че не обосновават неспазване на базови и други изисквания. Правилно съдът е установил, че при повторното провеждане на административното производство не са установени никакви нови или допълнителни обстоятелства. Единствената разлика отразена в колона 6 Таблица 1, че парцел 12468-116-1-1 не попада в слой ВПС и не подлежи на подпомагане на основание чл. 4 от Наредба 11/06.04.2009 г., която обвързва подпомагането на дейностите по управление на земеделски земи с висока природна стойност с физическите блокове, които попадат в обхвата на такъв слой земи, определени в системата за идентификация на земеделските парцели, към момента на подаване на заявление за подпомагане, е посочена без излагане на конкретни факти и обстоятелства, както правилно е приел първоинстанционния съд. По делото не са налице доказателства, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане - 25.03.2016 г., парцел 12468-116-1-1 не е включен в блок със земеделски земи с висока природна стойност, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади, смесено земеползване, естествени пасища и ливади и горски ливади и пасища, които имат географско пресичане със специализиран ВПС слой с повече от 100 кв. м. С оглед гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е преценил, че обжалваният административен акт е издаден в явно противоречие с влязлото в сила решение решение 2/08.01.2021 г. на АС-Кърджали, постановено по адм. дело 223/2020., с което е осъществена хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Административният акт, издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязло в сила съдебно решение, е нищожен. Предвид изложеното, не се доказват сочените от касатора основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на оспореното от него първоинстанционно съдебно решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 800 лв., съобразно представените по делото писмени доказателства. Сумата не следва да бъде намаляване предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение