Решение № 422 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8031/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. Т. срещу решение 5104 от 07.06.2024 г., постановено по административно дело 2947/2023 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-160-6500/14375#10/05.07.2022 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (УП) в частта му, с която е отказано изплащане на субсидия (наложено е намаление), както следва: по СЕПП 0,22 лв., по ЗДП 8,79 лв., по СПП 9,83 лв. и по СП(основна)- 4 512, 48 лв. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалваното УП и му присъди направените в производството деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) в представена от процесуален представител писмена защита оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е законосъобразно. Правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваното пред него УП е постановено при правилно приложение на материалния закон. По делото не е спорно, че част от площите в размер на 0,09 ха са недопустими, като попадащи извън одобрения окончателен специализиран слой, като след установяване на тази разлика е постановено изплащане по схема за единна плащане за площ (СЕПП) в размер на 972,68 лв.; по схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 676,27 лв. и по схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) сума в размер на 604,56 лв. В обжалваното пред него УП са посочени фактическите и правни основания за въз основа на които ДФЗ е постановил акта си. В касационната жалба са наведени доводи, че неправилно в обжалваното решение е прието, че в случая земеделският производител не е въвел данни в системата за изпълнение на изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2009 г., а именно че не е доказал реализиране на пълния размер на изискуемия минимален добив, вместо този по чл. 32, ал. 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредбата). В тази насока са изложени доводи, че цитираната разпоредба е неотносима в конкретния случай, а освен това същата е неправилно интерпретирана в обжалвания съдебен акт. Наведеният довод е неоснователен. От съдържанието на УП се установява, че в случая по мярка СП земеделският производител е декларирал площ от 5 ха, от която е установена площ 4,91 ха, като за допустима за подпомагане е приета площ от 2,61 ха, предвид доказания добив от културата череши в размер на 12 250 кг при изискуем минимален добив за установената площ от 23077 кг. Правилно в тази насока съдът е приел, че по отношение на тази схема е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от Наредбата, която в приложимата Ѝ в конкретния случай редакция ДВ бр. 20/2019 г. предвижда, че кандидатите по схемите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 с площи със сертифицирано биологично производство и площите в преход към биологично земеделие удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер 50 % от минималните добиви, определени в приложение 5, а именно 4700 кг. на хектар за култура череши или общо 23077 кг. за установения размер на този парцел. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая площта, за която е кандидатствано за тази помощ е парцел 31108-595-3-7, който е с начало на преходен период 22.12.2015 г. и за който има сключен договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти 3118/22.12.2015 г., към който има сключен анекс от 08.05.2019 г. между земеделския производител касатор в настоящето производство и Балкан биосерт ООД, от които се установява, че посоченият парцел е в процес на биологична сертификация за съответствие с Регламент 834/2007 и 889/2008 г. При липсата на спор относно този факт правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от Наредбата, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. Неоснователен е и наведения довод, че в случая правилно е приложена цитираната разпоредба, при отчитане, че част от продукцията не е биологична, тъй като от представените доказателства не се установява намалението да е по тази причина. С административната преписка, приложена към адм. дело 2071/2022 г. по описа на АС Пловдив са представени доказателства, за реализирани общо 12250 кг. череши, съгласно 4 броя фактури за изкупуване на продукция, отразени като представени пред органа. С преписката са представени и 4 броя фактури, които обаче са нечетливи и не може да бъде установено дали са цитираните от органа или допълнително представени от земеделския производител. В хода на производството по адм. дело 2947/ 2023 г. е представено решение за сертификация на биологично стопанство на И. Т., издадено от Балкан биосерт ООД, от което се установява, че същият е произвел общо 12250 кг череши, от които 4000 кг биологични и 8250 кг. конвенционална продукция, при биологично за парцела. От така установеното се следва, че размера на одобрената помощ е съобразен с целия размер на произведената продукция биологична и конвенционална, при което наведените доводи в тази насока за неправилно приложение на закона са неоснователни. При извършената проверка не се установи при постановяване на обжалвания съдебен акт да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се твърдят. Решението е обосновано. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил релевантните за спора факти, въз основа на които са изведени обосновано и аргументирано правните му изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането за присъждане на деловодни разноски от ответника са основателни, при което касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение