Решение № 11447 от 12.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Пловдив срещу решение 113/20.01.2022 г., постановено по адм.д. 88/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение РТД-3000-2565/22.12.2020/32-379644 г. към MRN 18BG003000Н0009859/12.01.2018 г., издадено от директора на ТД Тракийска. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Бултекс 99 ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 12.01.2018 г. "Бултекс 99" ЕООД е декларирало на режим "допускане за свободно обръщение" стока 1, сигнални елеци от полиестер, 15 000 броя, 2250 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, декларирана митническа стойност 24 966, 04 лв., съответстваща на 11, 10 лв./кг. Представени са търговска фактура, 1 брой търговски договор, 4 броя фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години т. нар. "справедливи цени". При извършен анализ на данните в THESEUS на Joint Research Centre на стоки с код по КН 62104000, цената на посочените стоки от Китай към Република България възлиза на 38,16 лв./кг. Това обстоятелство е прието за основателно съмнение, декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС. С писмо 32-54679/19.02.2020 г. от дружеството са изискани за нуждите на повторна проверка, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 г., допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В определения от митническите органи 10-дневен срок, дружеството вносител е представило документи във връзка с процесната митническа декларация относно декларираната митническа стойност на стоките. Митническите органи са обосновали основателност на съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност на процесните стоки в цитираната митническа декларация. Със съобщение по реда чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо рег. 32-251105/28.08.2021 г. директорът на ТД "Тракийска" е уведомил дружеството-вносител, за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е предоставен възможност за отговор. Дружеството е уведомено за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК и му е дадена възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението, съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, директорът на ТД "Тракийска" в Агенция "Митници" издава решение към MRN 18BG003000Н0009859/12.01.2018 г., с което е определена митническата стойност на стока 1 по митническа декларация 18BG003000Н0009859/12.01.2018 г., както следва: за стока 1 митническа стойност 43050, определено е Бултекс 99 ЕООД да доплати сумата в размер на 6220, 87 лв., от които мито 2170, 07 лв., ДДС в размер на 4050, 80 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 114, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Административният орган е приел, че декларираната договорна стойност на внасяните изделия за килограм е необичайно ниска в сравнение със средно статистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, което пораждало съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки. Директорът на ТД "Тракийска" е приел, че митническата стойност на процесната стока не може да бъде определена съгласно чл. 70 от регламент ЕС 952/2013, поради което следва да се определи като се приложат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от регламент ЕС 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност. С оглед прилагане на посочения ред е прието, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 за "идентични стоки" от същия износител еднакви във всяко отношение, което изключва приложението на хипотезата по чл. 74, § 2, б. "а" от регламента. При изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 и след направен анализ в национална база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обръщение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, според митническия орган, не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности за сходни стоки от същия или друг вносител, които не са необичайно ниски, поради което посоченият метод не може да бъде използван. Прието е и, че и третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на процесните стоки не може да се използва предвид липсата на база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй като не можело да се установи идентичност или сходност на стоките. Като неприложим е определен и четвъртият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, посочен в чл. 74, § 2, буква "г" от Регламент (ЕС) 952/2013, предвид липсата на данни за разходите и стойността на материалите, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на декларираните стоки. Прието е, че разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност на процесната стока, поради което и предвид чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, същата следва да се определи чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни. В заключителната част на решението е съобразено обстоятелството, че предвид липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които не са необичайно ниски, прилагането на резервния метод следва да се извърши в съответствие с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническата стойност за стока 1, внос от Китай по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в размер на 2.87 лв./бр., съответстваща на 19,13лв./кг. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с решение 113/20.01.2022 г., постановено по адм.д. 88/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменено решение РТД-3000-2565/22.12.2020/32-379644 г. към MRN 18BG003000Н0009859/12.01.2018 г., издадено от директора на ТД Тракийска. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е, че съгласно чл. 74, § 1 от Регламент 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. В случая, митническият орган е изключил приложението на всеки един от вторичните методи за определяне на митническата стойност, като е посочил в тази насока и липсата на достатъчно основания за приложението му. Приел е, че тази липса не е достатъчно добре обоснована, нито по отношение на метода по б. "а" на чл. 74, § 2, нито по отношение на метода по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламента, като се има предвид, че се твърди изобщо липса на митнически декларации при проверката в системата МИС-III А, въпреки че, при преглед на записаните на представения по делото компактдиск два файла, съставляващи таблици с данни от системата, се установява да са осъществени внос на стоките "сигнални елеци от полиестер: lynx" на 22.05.2018 г. и на 05.10.2018 г. и още няколко различни вноса на стоки с наименование "сигнални елеци от полиестер" и "светлоотразителни жилетки", с произход Китай, но не е обсъдено в оспореното решение защо същите не са били взети предвид при осъществяване на преценка за наличие на основания за определяне на митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, б. "а" или чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. Вместо това, е преминато към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС, без да се посочи кой от т. нар. разумни способи е използван и по какви критерии е взета за основа посочената в решението митническа декларация от 17.04.2020 г., като се има предвид, че и по чл. 74, ал. 3 от МКС следва да се използва разумна гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от МКС. Приел е, че, че въпросната декларация, въз основа на която е извършено изчислението, е за внос на детски облекла светлоотразителни жилетки от полиестер 1000 броя, а такава характеристика на процесния внос - сигнални елеци от полиестер изобщо не е налице. От представените от жалбоподателя доказателства, включително и тези за продажбата на българския пазар на внесените стоки, не може изобщо да се направи извод, че се касае до детски облекла. Приел е, че липсват мотиви в оспореното решение с какво именно посочената декларация от 17.04.2020 г. е предпочетена именно като база за сравнение пред други митнически декларации, които при това са подадени, значително по-близо във времето до процесния внос, а не например приетата по делото митническа декларация от 18.01.2019 г., относно декларираната стока 6 съставляваща "сигнални елеци зелени и оранжеви". Приел е, че вземането за база за определяне нова митническа стойност на митническа декларация, следваща с повече от две години тази на жалбоподателя противоречи на разумната търговска логика за сравнителни цени и освен това е в противоречие и с изискването да се използват разумни способи при определяне на митническата стойност, като в случая разумността на използвания способ не е обоснована. В случая не са изложени изобщо подробни мотиви относно това кой точно способ по смисъла на чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. е ползван от издателя на решението при неговата преценка. Не са изложени мотиви и относно характеристиките на стоката по възприетата като база митническа декларация, не са анализирани от органа документите, придружаващи цитираната митническа декларация от трето лице. Няма отразени в решението данни дори за произхода на стоките, за транспортните разходи, за застраховки, за производителя, за датата на сключения договор за продажба на тези стоки, за датата и стойността на фактурата, за търговска марка, за материалите, от които са изработени стоките. Приел е, че административният орган е изчислил по-висока стойност, но няма доказателства какво включва тази стойност и как е изчислена. Решението е правилно. Установено е, че на 12.01.2018 г. "Бултекс 99" ЕООД е декларирало на режим "допускане за свободно обръщение" 1 бр. стоки, сигнални елеци от полиестер, 15 000 броя, 2250 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години т. нар. "справедливи цени". При извършен анализ на данните в THESEUS на Joint Research Centre на стоки с код по КН 62104000, цената на посочените стоки от Китай към Република България възлиза на 38,16 лв./кг. Това обстоятелство е прието за основателно съмнение, декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС. С писмо 32-54679/19.02.2020 г. от дружеството са изискани за нуждите на повторна проверка, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 г., допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В определения от митническите органи 10-дневен срок, дружеството вносител е представило документи във връзка с процесната митническа декларация относно декларираната митническа стойност на стоките. Митническите органи са обосновали основателност на съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност на процесните стоки в цитираната митническа декларация. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент, във вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално съгласно член 29 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност Комисията е разработила методология за оценка на справедливи цени (известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните, като това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните), като към данните на Съюза (база данни за подробни статистически данни за международната търговия със стоки) се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки. Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност. По-специално, както следва от т. 38 от решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/2012, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/112). Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В решението си митическите органи са посочили, че при извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система Theseus на Joint Research Centre към ЕК, като правилността на тази констатация не може да бъде потвърдена. Така направеният анализ, обаче не се установява да е бил съобщен на жалбоподателя в това съдебно производство. Всъщност изводите си за неприлагане на договорната стойност на стоката като митническа стойност по смисъла на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническите органи са обосновали с информация, и с анализ на същата, която е била известна само на тях (на митническите органи). Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от а до г от Регламент ЕС 952/2013. Съобразно член 74, параграф 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. Съобразно параграф 2. Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). Дял V от Регламент ([ЕИО]) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; , изменен с Регламент (EO) 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 346, 1994 г.) (наричан по-нататък Регламентът за прилагане), е озаглавен Митническа облагаема стойност и включва членове 141 181а. Съгласно член 142 от Регламента за прилагане, параграф 1, за целите на настоящия дял в) идентични стоки означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; г) сходни стоки означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Съобразно член 150 от този регламент, параграф 1, при прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс (договорна стойност] на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, 4, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член, договорната стойност на идентични вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. В процесния случай, за да мотивира неприложимостта на б. а административният орган е посочил, че не е била открита изчерпателна информация относно показателите на стоката. Информация не е била открита и при допълнителното проучване и анализ, без обаче да се съдържат данни, от които да може да се установи какъв анализ е правен и къде е търсена необходимата информация. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази разпоредба митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C46/16, EU:C:2017:839, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. В процесния случай от страна на митническите органи не е извършено достатъчно ясно и недвусмислено мотивиране за неприлагане на метода по б. б (в решението единствено са отразени направен анализ, без посочване на конкретните данни, въз основа на които е направен същия, както и налични данни от Националната система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, без да е посочена тази информация, или пък съобщена на засегнатото лице). Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Всъщност мотивирането на административния орган относно неприложимостта на метода по чл. 74, параграф 2, б. б е ограничено единствено цитиране на съдържанието на посочената правна норма. Същите изводи следват и по отношение на обосноваване на неприложимостта на вторичния метод за определяне на митническата стойност на стоката по чл. 74, параграф 2, б. г. В решението са цитирани правните разпоредби от кодекса, без да се изложат конкретни факти за процесната стока физическа характеристика, качество, търговска марка, размер. При липсата на яснота относно това какво точно представлява стоката, предмет на внос по МД, възниква въпросът спрямо какво е извършвано сравнението за идентичност или сходност. При съобразяване на тези обстоятелства, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането й е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. Правилно е прието, че липсват мотиви в решението с какво именно посочената декларация от 17.04.2020 г. е предпочетена именно като база за сравнение пред други митнически декларации, които при това са подадени, значително по-близо във времето до процесния внос, а не например приетата по делото митническа декларация от 18.01.2019 г., относно декларираната стока 6 съставляваща "сигнални елеци зелени и оранжеви". Правилно е прието, че вземането за база за определяне нова митническа стойност на митническа декларация, следваща с повече от две години тази на жалбоподателя противоречи на разумната търговска логика за сравнителни цени и освен това е в противоречие и с изискването да се използват разумни способи при определяне на митническата стойност, като в случая разумността на използвания способ не е обоснована. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 1000 лв., по представен договор за правна защита и съдействие. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК