Решение № 10909 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4524/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Аксел Трейд 2009 ЕООД, ЕИК 200978922, със седалище и адрес на управление гр. София, район [адрес],, представлявано от управителя Б. Б. Й., подадена чрез пълномощника адв. В. Стойков, срещу Решение 568/23.01.2024 г., постановено по адм. дело 6036/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221021000632-091-001/31.03.2022 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1145/22.07.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивирано твърди, че извършването на процесните вътреобщностни доставки е доказано, тъй като процесните ЧМР съдържат всички необходими реквизити, противно на възприетото от административния съд. Счита, че от представените документи може да се формира извод за фактическото напускане на стоките от територията на България, както и че липсват данни или твърдения на приходните органи за наличие на данъчна измама, поради което следва да се приложи нулева ставка. Изтъква противоречие на съдебния акт с приложимия материален закон, съдебната практика по аналогични случаи и задължителните указания на ВАС. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за четири съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Аврамова, в открито съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна, като съображенията за това са следните: Разглеждането на спора от настоящата касационна инстанция се явява повторно, след като тричленен състав на ВАС, Осмо отделение, с Решение 6740/21.06.2023 г., постановено по адм. дело 3974/2023 г., е отменил Решение 1029/17.02.2023 г., постановено по адм. дело 7998/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на дружеството съдът е отменил процесния Ревизионен акт (РА) Р-22221021000632-091-001/31.03.2022 г. в частта, потвърдена с Решение 1145/22.07.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, тъй като е установено допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на фактурите, съпътстващи спорните ВОД. При повторното разглеждане на спора, административният съд е приел за установено следното от фактическа страна: През ревизирания период основният предмет на дейност на Аксел Трейд 2009 ЕООД е производство на изделия от дървен материал (пелети), корк и слама, като дружеството разполага със собствена производствена база и наети 29 лица. За месеците май и август 2019 г. Аксел Трейд 2009 ЕООД е декларирало ВОД с нулева ДДС ставка на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДДС по 10 броя фактури, издадени към италианското дружество Plasico DI Petrov N. Kirilov. По данни от информационните масиви на НАП и системата VIES ДДС номерът на чуждестранното дружество е валиден за периода на извършените доставки. Представител на италианското дружество не е открит на посочения адрес за кореспонденция според получена от италианската приходна администрация информация. В хода на ревизията от Аксел Трейд 2009 ЕООД са представени фактури, ЧМР товарителници за осъществените международни превози, писмени потвърждения от получателя, преводни нареждания и счетоводни записвания за извършените стопански операции. В дадени писмени обяснения представител на дружеството е посочил, че съгласно сключен рамков договор между Аксел Трейд 2009 ЕООД и Plasico DI Petrov N. Kirilov доставките са извършвани при условията на EXW, които предвиждат минимални задължения за продавача и съгласно които правото на разпореждане със стоката се прехвърля на купувача от момента, в който продавачът я остави в помещенията си, фабрика, завод и т.н. Съгласно това купувачът поема всички разноски и рискове, свързани с натоварването на стоката и превозването ѝ до крайната дестинация, като понася всички разходи, свързани с това. В конкретния случай транспортът на дървените пелети, по данни от международните товарителници, е реализиран от австрийската спедиторска компания CAR T. G. Въз основа на данни, предоставени от Агенция Митници , приходните органи са приели, че не са установени преминавания на вписаните в ЧМР превозни средства през ГКПП на Република България. В заключение е прието, че представените от Аксел Трейд 2009 ЕООД доказателства не удостоверяват по категоричен начин реалността на декларираните ВОД, тъй като не е безспорно доказано, че собствеността върху стоките, предмет на издадените към Plasico DI Petrov N. Kirilov фактури, е прехвърлена в полза на италианското дружество, както и същите да са транспортирани от територията на страната до Република Италия. В резултат, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 25, при съобразяване разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, на Аксел Трейд 2009 ЕООД е начислен допълнително ДДС за м. 05.2019 г. и м. 08.2019 г. в размер на 172 889,47 лв., ведно с лихви за забава. Във връзка със задължителните указания, дадени с Решение 6740/21.06.2023 г., постановено по адм. дело 3974/2023 г. по описа на ВАС, ревизираното дружество е представило 10 броя фактури, заедно с ЧМР и потвърждения от Plasico DI Petrov N. Kirilov. След извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на процесния ревизионен акт. За да отхвърли жалбата на дружеството, решаващата инстанция е приела, че основната предпоставка за наличието на ВОД, а именно преминаване на стоките от територията на България до Република Италия, не е доказана. По-конкретно, според административния съд, макар потвърждението за получаване на стоката да не е сред основните документи, с които в случая следва да се установи транспортирането на стоките, в процесните такива има непълноти съгласно изискванията на чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС, тъй като не са посочени вид и количество на стоката, а са цитирани номерата на фактурите; не са вписани вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, както и имена и длъжностни качества на лицата, предали и приели стоката, а само е вписан номер на ЧМР. По отношение на самите международни товарителници е прието, че макар да съдържат изискуемите реквизити, липсват подробни данни за превозвача и шофьорите, като единствено е сложен печат на CAR T. G. Решаващият извод на съда е, че представените по делото документи не доказват реално осъществени вътреобщностни доставки, а са съставени за нуждите на ревизията, с цел набавяне на данъчно предимство, поради което не е налице ВОД по смисъла на чл. 7 ал. 1 от ЗДДС, като правилно с ревизионния акт доставките са третирани като облагаеми съгласно чл. 6 във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като касационната жалба се явява основателна. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Данъчната ставка и документирането на вътреобщностните доставки са регламентирани в чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, които предвиждат, че облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2. (ал. 1), като за прилагане на нулева ставка по ал. 1 доставчикът следва да разполага със: 1. документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и 2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011" или определени с правилника за прилагане на закона (ал. 2). Разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС регламентира кои са необходимите документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки 1. документ за доставката: а) фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона-когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона. 2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.): а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В конкретния случай, с оглед спецификата на казуса, за доказване изпращането на стоката от България до Италия, следва да са налице транспортен документ и писмено потвърждение за получаването ѝ, тъй като транспортът е осъществен от трето лице за сметка на получатела. В кориците на настоящото дело се съдържат, към всяка от десетте фактури, ЧМР товарителница и писмено потвърждение от Plasico DI Petrov N. Kirilov. Освен че ЧМР се ползват с материална доказателствена сила съгласно чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз, настоящият състав намира, че предсатвените по делото документи съдържат всички необходими реквизити, от които може да се съди, че стоките са напуснали територията на България, като са транспортирани до територията на друга държава членка Италия, каквото е законовото изискване, за да е налице ВОД. По-конкретно, спорните ЧМР съдържат номер и дата, като са посочени мястото и датата на съставяне; име и адрес на изпращача; име и адрес на превозвача; място и дата на приемане на стоката за превоз и място за доставка; име и адрес на получателя; наименование, вид и количество на превозваната стока; фигурира номер на превозното средство, както и подписи и печати на изпращача, превозвача и получателя, а също и място и дата на получаване на стоката. Нещо повече освен ЧМР и потвърждение за получаване, от ревизираното дружество са представени и протоколи за предаване на стоката на превозвача CAR T. G. Видно от съдържанието на документите (л. 152 л. 187), вписаните данни кореспондират помежду си, противно на възприетото от административния съд, като индивидуализират в достатъчна степен стоката, предмет на процесните ВОД. За реалното извършване на вътреобщностните доставки може да се съди и от заключението на вещото лице (л. 217 л. 222), според което в счетоводството на дружеството се съдържат записвания за продажба и отчитане на собствена готова продукция (пелети), като е налице заплащане от Plasico DI Petrov N. Kirilov. Разходите за спорните ВОД са за сметка на получателя. Всичко това е игнорирано от административния съд. Макар и възпроизведено, в решението си съдът не е отчел характера на сключения между Аксел Трейд 2009 ЕООД и Plasico DI Petrov N. Kirilov договор, чиито характеристики са коментирани по-горе, и който, разгледан заедно с останалите доказателства по делото, обуславя извода за реално и надлежно документирано извършване на ВОД. По отношение на плащането същото не е част от фактическия състав на ВОД и няма отношение към реалността на извършването му, още повече в случая е налице такова, макар и от трето дружество, очевидно свързано с реалния получател на стоката, за което е представено уведомление (л. 28). На следващо място, обстоятелството, че представител на Plasico DI Petrov N. Kirilov не е открит на посочения адрес за кореспонденция, както правилно сочи и касационният жалбоподател, само по себе си, не е основание за непризнаване извършването на ВОД, още повече, че в конкретния случай липсват данни или твърдения за данъчна измама, т.е. неоткриването на адреса на представител на получателя не би могло да служи и като косвена индиция за липса на реалност на процесните ВОД. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски: по дело 7998/2022 г. съгласно списък по чл. 80 от ГПК 50 лв. държавна такса за образуване на първоинстанционното производство (л. 196), 500 лв. депозит за вещо лице (л. 213) и 6 000 лв. за адвокатско възнаграждение (л. 225); по дело 3974/2023 г. съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л. 21) адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лв. (л. 22 и л. 23) и за настоящата инстанция съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л. 17) държавна такса в размер на 1 700 лв. (л. 11) и 20 000 лв. за адвокатско възнаграждение (л. 18 и л. 19). Общият размер на разноските, подлежащи на присъждане, е 48 250 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,