Решение № 12734 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. И. Т. и С. П. Т., подадено чрез адв. Николова и адв. Маринова, за отмяна на влязло в сила решение 4053 от 03.04.2024 г., постановено по адм. д. 9642/2023 г. на тричленен състав на Четвърто отделение на Върховния административен съд (ВАС). С него е оставено в сила решение 4343/30.06.2023 г. по адм. дело 1197/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Г. С. Т., С. П. Т. и Н. П. С., подадена срещу заповед РКР23-РД-09-17/09.01.2023г. на кмета на Район Кремиковци Столична община, с която е наредено да се освободи и почисти общински имот с идентификатор 68134.8600.1391. Искателите твърдят, че е налице гражданско дело между оспорващите и Столична община, което е по спор за собственост за имота, посочен в процесната заповед. Намират, че приложената към искането за отмяна искова молба е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Допълнително излагат доводи, че е налице основание по чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание ще бъде постановено друго влязло в сила решение, което ще противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В уточняваща молба от 02.09.2024г., подадена от С. П. Т., към искане за спиране изпълнението на решението на ВАС, на основание чл. 309 от ГПК, се навеждат доводи относно правната легитимация на Д. И. Т. за подаване на искането за отмяна на влязло в сила решение. В открито заседание, проведено на 07.11.2024г., при даване на ход по същество от съда процесуалният представител на Д. И. Т. излага като основание за отмяна на влязлото в сила решение и фактът, че Т. не е участвала в производството пред АССГ и не е лице, което е посочено в обжалваната заповед. В писмените бележки по делото от 13.11.2024г., постъпили след приключване на последното съдебно заседание по делото, искателите посочват като основание за отмяна и чл. 239, т. 5 от АПК. Молят влязлото в сила решение на Върховния административен съд да бъде отменено на основание чл. 239, т. 1 и 4 от АПК и делото да бъде върнато на тричленния съдебен състав на ВАС за ново разглеждане. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по искането кметът на район Кремиковци, Столична община, оспорва молбата за отмяна на влязло в сила решение. Подробни съображения излага в писмено възражение и в хода на проведеното открито съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по искането Г. С. Т. и Н. П. С., не изразяват становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като предявено в изискуемата форма, съгласно чл. 241 от АПК, в рамките на сроковете по чл. 240 от АПК, и във връзка с влязло в сила съдебно решение, а по същество за неоснователно. Разгледано по същество, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, е неоснователно. От данните по делото е видно, че Г. С. Т., С. П. Т. и Н. П. С. са сезирали Административен съд София град (АССГ) с жалба срещу Заповед РКР23-РД-09-17 от 09.01.2023 г., издадена от кмета на район Кремиковци, Столична община, с която е наредено да се освободи и почисти общински имот с идентификатор 68134.8600.1391. По жалбата им е било образувано адм. д. 1197 по описа на АССГ за 2023 г. С решение 4343 от 30.06.2023 г., постановено по посоченото дело, така предявената жалба е отхвърлена. Срещу така постановеното от АССГ решение е подадена касационна жалба от Г. С. Т., С. П. Т. и Н. П. С. и с решение 4053 от 03.04.2024 г., по адм. д. 9642 по описа за 2023 г., решение 4343 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. 1197 по описа на АССГ за 2023 г., е оставено в сила. В касационното производство съдът е анализирал разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, съпоставяйки я с доказателствата по делото и установеното в административния акт, и е приел, че оспорващите не са доказали, че са собственици на имота или че го държат на друго правно основание. За доказано по делото е прието, че част от имота е бил собственост на наследодателя им и същият е бил отчужден, а жалбоподателите са били обезщетени с друго жилище. Съдът е установил, че след отчуждаването не е инициирана и провеждана процедура по §9 от ПЗР на ЗУТ по отношение на имота, както и че процедурата по закупуването имота не е завършена с краен акт, както и че не се установява спор за собственост между страните. Въз основа на така установеното е направен извод, че за административния орган са били налице материалноправните предпоставки за издаване на акт по чл. 65, ал.1 от ЗОС. С оглед на това е оставено в сила решението на АССГ. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че производството за отмяна по своята същност съставлява извънреден способ, а не такова по последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. В този смисъл производството за отмяна не съставлява способ, с помощта на който страната може да поправи собствените си грешки, пропуски и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Към искането за отмяна на влязлото в сила решение 4053 от 03.04.2024 г., постановено по адм. д. 9642/2023 г. на тричленен състав на Четвърто отделение на ВАС е приложена искова молба вх. 65613/07.06.2024г. до Софийски градски съд, подадена от Д. И. Т. и С. П. Т. срещу Столична община, с правно основание чл. 79 от ЗС. Искателите твърдят, че исковата молба е ново писмено доказателство, съдържащо нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната и които поради висящността на споровете нямало как да станат известни до приключване на устните състезания, респективно нямало как да бъдат представени от техния процесуален представител. На първо място следва да се изложи, че подаването на искова молба не може да се разглежда като новооткрито доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая исковата молба от 07.06.2024г.е подадена от Д. И. Т. и С. П. Т. срещу Столична община след влизане в сила на решението (03.04.2024г.), чиято отмяна се иска. За молителите във всеки един момент от развитието на административното производството, както и на съдебните производства, е било възможно да упражнят процесуалното си право да подадат искова молба след като намират, че са собственици на имота по давност. В случай, че бяха упражнили това си право, щяха да имат възможност да уведомят съда и да поискат по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК спиране на производството до приключването с влязъл в законна сила съдебен акт по спора за собствеността, което право не е било упражнено в нито един момент от развитието на съдебните производства. В този смисъл следва да се има предвид, че за основателността на молбата за отмяна е необходимо невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се ползва като способ за поправяне на грешките и небрежността на страната. За молителите е съществувала възможност да предприемат необходимите процесуални действия по събиране и ангажиране на доказателства, които са могли да бъдат изискани и приложени по делото, от която възможност не са се възползвала. Ето защо представената от искателите искова молба не би могла да се приеме като ново доказателство или като съдържаща нови обстоятелства от съществено значение за спора. По изложените съображения настоящата касационна инстанция счита, че не е налице първата твърдяна от молителите предпоставка за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл. 239 т. 1 от АПК, с оглед на което молбата за отмяна на това основание се явява неоснователна. Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл. 239, т. 4 от АПК, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК изисква наличие на две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание - тоест необходимо е пълно тъждество съгласно чл. 239, т. 4 АПК. Отмяната на това основание предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита, заявено по делата. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Само при такова тъждество може да се допусне отмяна на неправилното влязло в сила решение, за да се преодолее разнопосочната съдебна практика, допусната с постановяване на двете противоречиви решения. Така посочените в предходния абзац условия в случая не са налице. Искателите се позовават на бъдещо съдебно решение, което би било постановено от Софийския градски съд. Към този момент в правния мир не съществува решение, което да противоречи на това, чиято отмяна се иска, за да се извърши посочената по-горе проверка. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното от искателите основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 4 от АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание. Съгласно чл. 239, т. От 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Това основание визира допуснато процесуално нарушение от съда, което е лишило страната от възможност фактически да участва в делото. Не е спорно, че Д. И. Т. не е била страна в съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно. Предвид изложеното, подаденото искане за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна, искане за присъждане на разноски. Поради това искателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община солидарно сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,