Решение № 6249 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2543/2016 г.
ВАСIII отделение24.04.2019 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 28 от 04.01.2016 г., постановено по адм. д. № 287/2015 г. по описа на Административен съд - Р. и ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по компетентност на Районен съд – гр. Р. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6249 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2543/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Окръжна прокуратура – Р., касационна жалба от Прокуратура на Република България и касационна жалба от Р. Я. от [населено място] срещу решение № 28/04.01.2016 г., постановено по адм. д. № 287/2015 г. по описа на Административен съд – Р. Първият касационен жалбоподател, Окръжна прокуратура – Р., обжалва съдебното решение с твърдения за неправилност на същото, като постановено в нарушение с материалния закон - касационно основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Р. Я. иск по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК като неоснователен. Касаторът, Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. Маринова обжалва съдебното решение с твърдения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Третият касационен жалбоподател, Р. Я. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Ч. обжалва съдебното решение в отхвърлителната му част и моли същото в тази част да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да присъди в пълен размер обезщетението за неимуществени вреди, както и да присъди разноски за всички съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Р. Я., не се явява. Представлява се от адв. Чобанова, която твърди недопустимост на съдебното решение и моли същото да бъде обезсилено с оглед нововъзникнали правни факти - Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС и с оглед развитите в касационната жалба доводи за неправилна правна квалификация на предявените искове. От Р. Я. чрез адв. Чобанова е депозиран писмен отговор на касационната жалба от Прокуратура на Република България с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата. Редовно призован за съдебно заседание, Прокуратура на Република България, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Маринова е депозиран писмен отговор на касационната жалба на Р. Я. с подробно развити в в него доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби на Прокуратура на Република България и на Окръжна прокуратура – Р.. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира и трите касационни жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно и в срока за оспорване. С обжалваното решение Административен съд – Р. е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място] сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинените му болки и неудобства от проявено спрямо него нарушение на правото на равно третиране, поради проявено бездействие да се осигури достъпна архитектурна среда за хора с увреждания в обществената сграда на ОСлО към ОП - Р. съобразно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИХУ и във вр. с чл. 5, пр. 5 от ЗЗДискр на дати 10.06.2011 г. и 06.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 29. 14 (двадесет и девет лева и 14 стотинки) лева, като е отхвърлил иска в останалата му част над 300 лева до претендирания размер от 7000 лева. При извършване на вменената му от императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за допустимост на обжалваното с допустими касационни жалби съдебно решение, настоящият състав на ВАС, трето отделение констатира следното: Видно от приетото преди датата на последното съдебно заседание пред ВАС Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4 е обявено за изгубило актуалност и, вместо това, е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно – за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация също е подсъден на районния съд. Предвид гореизложеното постановеното от АС- Р. съдебно решение се явява недопустимо като постановено от некомпетентен по силата на влязлото в сила Тълкувателно постановление от 16.01.2019 г. на ВКС - ОСГК и ВАС по т. д. № 1/2016 г. съд. На това основание съдебното решение следва да бъде обезсилено, а делото – изпратено на Районен съд - Р. по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 71, ал. 1, т. 3