Решение № 14965 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 225/2013 г.

Решение № 14965 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 225/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дафова Нозия Мавлявиевна - гражданка на Русия, против решение № 6170 от 19.11.2012 г. по адм. дело № 8281 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 582 от 3.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди, че обжалваното решение е немотивирано и съдържа формални съображения. Съдът не е събрал подробна информация за сигурността в Русия и е възпроизвел изводите, направени в обжалвания административен акт. Пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителката, води до незаконосъобразност на решението, поради което се иска същото да бъде отменено. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Славова. Оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че липсата на документи за легално пребиваване, както и желанието на жалбоподателката да живее в Република България не са основания за предоставяне на статут по ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е правилно и обосновано. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилно е преценено, че жалбоподателката е поискала хуманитарен статут и статут на бежанец с мотиви от лично и семейно естество и възникнали икономически затруднения в страната й по произход. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Дафова Нозия Мавлявиевна - гражданка на Русия, против решение № 582 от 3.08.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на руската гражданка за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, правилно са приложени материалноправните норми при спазване на административнопроцесуалните правила. По отношение на жалбоподателката липсват каквито и да било доказателства за заплаха поради раса, религия, национална принадлежност или поради политическите й убеждения. Тя е пристигнала в страната през 1997 г. заедно със съпруга си, който е български гражданин и с когото впоследствие се е разделила. Излага доводи от икономическо естество, свързани с невъзможността в Русия да намери работа и да получава доходи. Съдът е посочил, че при така установената фактическа обстановка, с оглед обстоятелството, че мотивите са от лично и семейно естество, свързани са с издръжката й в страната на произход, не са налице основания по смисъла на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ съдът е посочил, че тя доброволно е напуснала родината си, безпроблемно се е връщала там и е отпътувала отново. Това изключва наличието на елемент на принуда при напускането й на страната по произход. Изложените от жалбоподателката причини са от личен характер и не са основание за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че съдът е изложил формални съображения и не е взел предвид фактите за личната история на молителката. В мотивите си съдът е съпоставил законовите предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ с твърденията на жалбоподателката и изложените от нея факти в проведените интервюта. Чужденката, търсеща закрила, не е твърдяла, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход е била подложена на преследване, била е обект на репресии или спрямо нея е било упражнявано физическо насилие. Заявеното в интервюто обстоятелство, че доброволно е напуснала страната си по произход, връщала се е без проблем и отново е отпътувала, не може да бъде подведено под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Никъде в сведенията за себе си молителката не е посочила, че е била преследвана поради раса, религия, националност, убеждения, принадлежност към социална група и други причини, които биха били основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Подробни мотиви съдът е изложил и по отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довело до извод за липса на основания за предоставяне на такъв статут на молителката. Преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи закрила граждани трябва да бъде строго индивидуална и съобразена с конкретните твърдения на молителя. В конкретния случай липсват данни чужденката да е била обект на унизително или нечовешко отношение, или наказание. Тя е посочила в интервю с рег. № УП3893 от 21.05.2012 г., че иска да живее в Република България, защото в Русия няма близки, работа и жилище. Тези лични причини ведно с липсата на данни за наличието на тежки и лични заплаха или посегателство срещу личността й потвърждават направения от административния съд извод за неоснователност на жалбата й. Настоящата съдебна инстанция при така установените факти и след като прецени доводите на страните, намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на Дафова Нозия Мавлявиевна. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,