Решение № 563 от 24.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 567/2010 г.

Решение № 563 от 24.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 567/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на упълномощения защитник на осъдената С. Н. за възобновяване на нохд № 9514/2007 г., по описа на Софийски районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него определение от 1.07.2010 г., с което е одобрено постигнатото между страните, по реда на чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. В депозираното искане на осъденото лице се визират оплаквания за налични касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, довели до явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поставя се акцент на фактологията на осъществената от С. Н. помагаческа дейност, която обосновава липса на изискуемите се особена ловкост и умение за консумиране на квалифициращия признак специален начин при извършване на кражбата, и предпоставя престъпна обективна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл. 195, ал. 1, т. 4,пр. 3 НК. В съдебно заседание на 11.11.2010 г. осъдената Н. се явява лично и се възползва от правото си по чл. 96, ал. 1 от НПК, като декларира че не желае договорният й адвокат да участва в настоящото производство. Процесуалният представител на осъденото лице в приложени писмени бележки поддържа искането за възобновяване на наказателното дело и подкрепящите го съображения. Прокурор от Върховната касационна прокуратура пледира подаденото от С. Н. искане да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съблюдавайки доводите на страните и материалите по делото, в рамките на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 1.07.2010 г., по нохд № 9514/2007 г., РС-С., на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрил постигнато между представител на Софийска районна прокуратура и упълномощения защитник на С. И. Н. писмено споразумение, по силата на което подсъдимата се признава за виновна в това, че на 10.04.2007 г., в храм-паметника "Св. Александър Невски", гр. С., в качеството на помагач и в съучастие със С. И. Н., като извършител, при условията на повторност и чрез използване на специален начин, направила опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 234,79 лв. от владението на Й. Бреюел, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК е ангажирана нейната наказателна отговорност. В съответствие с предписанията на чл. 55, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 383, ал. 2 от НПК е индивидуализирана санкцията за инкриминираното престъпление - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, която да се изтърпи в затвор, при първоначален СТРОГ режим и приведено в изпълнение наложеното по нохд № 905/2007 г. на Варненски РС наказание - лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Определението не е проверено по касационен ред, поради законова регламентация, установяваща необжалваемост и обезпечаваща юридически стабилитет на съдебния акт и по отношение на същото са приложими процесуалните разпоредби на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Депозираното искане на осъдената за възобновяване на нохд № 9514 от 2007 г. по описа на Софийски РС е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при хипотезите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но преценено в контекста на предложената аргументация за отмяна на постановеното на 1.07.2010 г. определение и връщане на делото за ново разглеждане, сочи на неоснователност. Диференцираната процедура, инициирана при доброволно формирана, ясно изразена и надлежно обективирана воля на С. Н., е реализирана съгласно установения в Глава двадесет и девета от НПК нормативен регламент, и финализирала със съдебен акт, с който при съблюдаване на правните и морални изисквания, е одобрено постигнатото писмено съгласие между процесуалните страни по въпросите за виновно извършеното инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от неправомерната проява, санкционни последици. В обсега на алтернативното производство, проведено при спазване на визираните от чл. 381 - 384 от НПК особени правила, ВКС не констатира нарушение на материалния закон. Лимитираната в атакуваното определение на РС-София от 1.07.2010 г. правна квалификация на неправомерните действия на С. Н. е съобразена с осъществените от извършителя на инкриминираната джебчийска кражба поведенчески прояви, отличаващи се с особена ловкост и умения и субсумиращи квалифициращия елемент специален начин по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК в смисъла, вложен от законодателя в относимата материалноправна уредба, и интерпретиран със задължителните актове на ВС на РБ по нейното прилагане /т. 11, раздел II, на Постановление № 6/1971 г. на Пленума и т. 4 на ТР № 54 от 16.09.1989 г. по н. д. № 49/89 г. на ОСНК на ВС/ Съучастникът-помагач отговаря за престъпното деяние, за което обективно и виновно е допринесъл, но изпълнението на което реализира извършителят. Съобразно с принципа за законоустановеност на престъпленията по нашето право наказателната му отговорност е обусловена от осъщественото от извършителя общественоопасно посегателство и в пределите на правните очертания на приложимата материална норма. Необходими и достатъчни предпоставки за наказуемост на визираната в чл. 20, ал. 4 от НК форма на съучастие е наличието на действия, предшестващи или съпътстващи инкриминираното престъпление, и улесняващи неговото изпълнението, в съответните разновидности на интелектуалното и физическо помагачество /даване на съвети и разяснения; окуражаване на извършителя, включително чрез обещания за указване на помощ след деянието; набавяне на средства; отстраняване на спънки/ и общност на умисъла с извършителя за определеното престъпно посегателство - резултат на предварително или случайно, мълчаливо или изрично съгласуване на проявите. Конкретиката на реализираната от осъдената С. Н. дейност по прикриване с тялото на действията на С. Н., насочени към отнемане на чужди вещи и по ограничаване на видимостта към пострадалото лице, при ясно оформени съзнателни представи за извършването на инкриминираната джебчийска кражба сочи на физическо помагачество от обективна и субективна страна. Изведеното заключение обосновава ирелевантност на акцентираното от защитата обстоятелство, че по своя характер и естество осъществените от съучастника-помагач поведенчески изяви не индицират на притежавани особена ловкост и умение, за търсената и ангажирана наказателна отговорност на С. Н. Изложените аргументи убедително мотивират настоящия състав, че при изготвяне на атакувания съдебен акт от 1.07.2010 г., с който е одобрено споразумение между представител на Районна прокуратура, гр. София и защитника на осъденото лице - С. Н., не е дерогиран материалния закон, поради което депозираното искане за възобновяване на нохд № 9514/2007 г. на Софийски РС, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение