Решение № 8286 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2024 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия03.07.2024 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 4240/08.04.2024 г. по адм. дело 6119/2023 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. П. Г., със съдебен адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 4240/08.04.2024 г. по адм. дело 6119/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу решение по т. 3 от протокол 18 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия /ПК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 31.05.2023 г., с което на В. П. Г. - следовател в Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура Пловдив е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца, за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено решение по т. 3 от протокол 18 на ПК на ВСС. Ответникът по касационна жалба Прокурорска колегия, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Ответникът по касационна жалба Административен ръководител на Окръжна прокуратура Пловдив не е представил отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното пред ВАС решение по т. 3 от Протокол 18 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.05.2023 г. на В. П. Г. - следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив е наложено дисциплинарно наказание по 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца, за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, като същото е прието с 8 гласа "за" и 0 гласа "против". За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ, в границите на предоставените му правомощия и в предписаната от закона форма. Същият е мотивиран, съдържа фактическите и правни основания за постановяването му и приет с необходимото мнозинство, при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 от ЗСВ. Тричленният състав на ВАС е приел, че са налице основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, реализирана при доказани дисциплинарни нарушения, обективирани с проявено бездействие при извършването на процесуално - следствени действия по 18 /осемнадесет/ следствени дела както следва: 388/2020 г., 171/2019 г., 49/2019 г., 246/2021 г., 451/2000 г., 188/2021 г., 56/2020 г., 121/2019 г., 221/2021 г., 87/2021 г., 85/2022 г., 131/2020 г., 218/2019 г., 88/2019 г., 134/2022 г., 45/2020 г., 170/2018 г. и 262/2016 г. всичките по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Пловдив, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съдебен състав правилно приема, че оспореното решение на ПК на ВСС е издадено от компетентен по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган, прието е с необходимото съгласно чл. 320, ал. 6 ЗСВ мнозинство и при спазване изискванията за форма. Съображенията за постановяването му са изложени в решението на дисциплинарния състав и се съдържат и в изказванията на членовете на прокурорската колегия, които са го подкрепили. По същността си това представляват мотивите за издаване на акта, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ. След обстоен анализ на доказателствата по делото, тричленният състав на ВАС правилно е приел, че наказанието е наложено при установени всички факти и обстоятелства, свързани с преценката за наличие на дисциплинарно нарушение. Първоинстанционният състав е стигнал до правилен извод за липса на обективни, уважителни или непреодолими причини за констатираното продължително процесуално бездействие от страна на В. Г. при извършването на процесуално - следствени действия по посочените по - горе 18 броя следствени дела. По отношение на твърдяната като причина за забавянето им по висока натовареност на магистрата, съдът, постановил първоинстанционното решение, е разгледал и подробно анализирал данните за съответния период от време. Установено е, че за периода 01.06.2019 г. до края на 2022 г. средната натовареност на следовател Г. по показателя брой точки е под средната за следовател в ОСлО при ОП - Пловдив, като единствено за периода 01.01.2022 г. 08.08.2022 г. тя е малко над средната (217,8 при средна 202,9 точки). Що се отнася до броя на разследваните и приключени досъдебни производства /ДП/ през посочената времева рамка от 01.06.2019 г. до края на 2022, разбита на отделни периоди, които първоинстанционният състав подробно е описал и не следва да бъдат преповтаряни, то същият отново е около средния такъв за следовател в ОСлО при ОП Пловдив. Изключението отново е само за периода 01.01.2022 г. 08.08.2022 г., през който натовареността на следовател Г. е над средната за следовател в отдела по брой точки и по брой разследвани ДП, което е увеличило висящността на разследваните ДП. Това обстоятелство е взето предвид от дисциплинарно наказващия орган при определяне на наказанието. От анализа на натовареността се установява още, че въпреки констатираната по - висока висящност в посочения по - горе период от 01.01.2022 г. 08.08.2022 г., качествената натовареност на следовател Г., изразяваща се в брой актове, е била по - ниска от средната за следовател в същия отдел и от средната за страната. По отношение на посочената от следовател Г. причина за забавянето- полаганата от него грижа за болен родител, то същото отново е съобразено от наказващия орган, като е прието от него за смекчаващо обстоятелство при преценка на степента на наложеното наказание, което не само е второто най леко по степен наказание, но е и в минималния предвиден за него размер и срок. С оглед горните съображения, изложени в подкрепа на извода за материалната законосъобразност на Решението на ПК на ВСС, с което на следовател В. П. Г. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10% за срок от 6 месеца, за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ във връзка с констатирани бездействия по 18 броя следствени дела всички по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Пловдив, отхвърлителното решение на тричленния състав на шесто отделение на ВАС е правилно. Оспореното решение на ПК на ВСС е прието в съответствие с целта на закона и при наличие на фактическите основания, формиращи състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ, като няма нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. При определяне вида и тежестта на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя като подробно е анализирана индивидуалната натовареност на магистрата, както и факта, че 16 от посочените по-горе досъдебни производства не разкриват фактическа и правна сложност. Такава сложност е установена само по две досъдебни производства. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия