Решение № 5609 от 30.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 327 от 15.12.2022г., постановено по административно дело 233/2022г. по описа на Административен съд- Смолян, с което по жалба на ЕТ В. Чомезова е отменено решение за налагане на финансова корекция 21/312/02800/3/01/04/02 от 03.08.2022г. за определяне на окончателна финансова корекция в размер на 342 155 лева, представляваща 100% от размера на отпуснатата финансова помощ по договор 21/312/02800 от 14.10.2014г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., с предмет на инвестицията СМР и обзавеждане на къща за гости. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество като се отхвърли жалбата на едноличния търговец и се потвърди решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна ЕТ В. Чомезова представлявано от В. Чомезова-Топова, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и недоказана като излага съображения в тази насока. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение за налагане на финансова корекция 21/312/02800/3/01/04/02 от 03.08.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие с което на ЕТ В. Чомезова е определена финансова корекция в размер на 342 155 лева на основание т.30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата) във връзка с договор 21/312/02800 от 14.10.2014г. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на Държавен фонд Земеделие София за ново произнасяне. Съдът е установил, че решението е постановено от компетентен административен орган, в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административния съд е приел, че не е изтекла давността по регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995г. След извършен анализ на относимите разпоредби съдът е обосновал извода, че бизнес планът е част от одобрения проект, а същият е критерий за допустимост и ползвателят е задължен да го изпълнява. Съдът е приел, че размерът на финансовата корекция е неправилно определен, тъй като не са взети предвид реалните приходи на обекта, в които следва да се включат и тези, реализирани от кафе-аперитива. Административният орган е определил финансовата корекция съгласно Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, като нарушението е подведено под т. 30 от Приложението. Подлежащата на възстановяване финансова помощ е определена в размер на 100% от цялата финансова помощ, тъй като административният орган е приел, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са в размер на 53 828 лв. приходи от субсидираната дейност, което представлява 17.41 % от предвидените в бизнес плана приходи за периода от 2016-2018г., т.е. същите са по малко от 20%. Съдът е установил, че в представения от едноличния собственик бизнес план, раздел втори, е посочено, че след реализиране на планираната в проекта инвестиция ще се предлага туристическо настаняване с определен капацитет, с включена закуска и кафе/чай и предлагане на допълнителни напитки в кафе-аперитив към къщата за гости. Предвидени са и допълнителни туристически услуги, в т.ч. предлагане на продукти от местни производители в магазин, намиращ се на партера на къщата за гости. Съдът е отчел обстоятелството, че в бизнес плана, раздел Финансово икономически статус-приходи и разходи, действително не е предвиден приход от кафе аперитив, но е предвиден приход от настаняване в обекта. Посочил е, че закуската включва в цената на настаняване чай и кафе, но същите не се консумират само на закуска, въз основа на което е обосновал извода, че цената им (извън тези, които са включени в закуската) не е включена в цената на настаняването. По делото е била допусната, назначена и приета съдебно икономическа експертиза, според която е установено изпълнение на бизнес плана в размер на 23.96% от предвидените приходи в размер на 309 096 лв, ако в приходите се включат и тези, реализирани в кафе-аперитива. Поради това съдът е извел извод, че административният орган неправилно е приел, че са налице основанията на т. 30 от Приложение 1 към Правилата, тъй като в настоящия случай се установява изпълнение на заложените показатели в размер над 20%, поради което и размера на подлежащата на възстановяване сума от финансовата помощ неправилно е приет за 100%, независимо, че в бизнес плана не са предвидени приходи от кафе-аперитив на отделен ред. Прието е от съда, че в бизнес плана ясно е посочено, че в кафе-аперитива, изпълняващ функциите и на лоби-бар, гостите ще могат да се насладят на ароматен билков чай, а наред с това ще бъдат предлагани и допълнителни туристически услуги, в т.ч. предлагане на продукти от фирмен магазин. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че приходите от кафе аперитива са различни от приходите от продажбата на еко-продукти в магазина, а тъй като продажбата на кафе е елемент от основната субсидирана дейност туристическо настаняване, неотразяването на тези приходи, които в крайна сметка са реализирани в обект, част от инвестицията, са част от приходите, предвидени в бизнес плана. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на административния съд са законосъобразни, формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка. Приложени са относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани правилно. На основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи относно направения от административния съд извод за неправилно определен размер на финансовата корекция. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция /РА/ одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно са приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г., с които заместник- изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по констатираното от него неизпълнение на договора. Т.30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, посочва размера на корекцията в случаите, в които ползвателят на помощта не изпълнява одобрения бизнес план и не е постигнал нивата на финансовите показатели, предвидени в него. Съобразно т.30 размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената помощ в три алтернативни и самостоятелни хипотези, а именно: когато след констатиране на неизпълнението ползвателят не представи план за мерките, които ще предприеме за достигане на 50 % от приходите за следващата финансова година; когато през финансовата година, следваща годината на констатацията на неизпълнението ползвателят не постигне поне 50 % от заложените в бизнес плана за тази година приходи от подпомаганата дейност, независимо дали е изпълнил плана с мерки, които е представил на РА; и/или когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, са по-малко от 20 % от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в случай че получателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А с ал. 2 е предвидено, че в случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., кандидатите представят бизнес план по образец (приложение 3) за период не по-малък от 5 години. Ал.2 предвижда, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 6 от ДР на същата Наредба, икономическа жизнеспособност е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вмененото в т. 4. 12 от договор 21/312/02800 от 14.10.2014 г., задължение на търговеца да извършва изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрените инвестиционни разходи и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана, е налице основание за определяне на финансова корекция. Изчисленията, направени от експерта по назначената, приета и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза, обаче опровергават установеното от административния орган относно изпълнението на бизнес-плана. Вещото лице сочи, че изпълнението е в размер на 23.96% средно аритметично за трите проверявани финансови години, докато административният орган е приел 17,41% изпълнение. Установява се, че разликата се дължи на обстоятелството, че при изчисляване на процентното изпълнение, административният орган е изключил приходите, които са реализирани от дейността на кафе-аперитива. За да стори това, административният орган е приел, че тези приходи не са заложени в бизнес-плана, поради което не следва да се вземат предвид при преценката за изпълнението му. При очертаната правна рамка правилно първоинстанционният съд е приел този извод за необоснован и противоречащ на материално-правните разпоредби. Съобразно представения от едноличния търговец бизнес план, изграждането на кафе-аперитив в къщата за гости е част от инвестицията. В Кратко описание на проекта изрично е посочено, че на партерния етаж ще бъдат разположени кафе-аперитив и магазин. Предвидено е, че в кафе-аперитива на туристите ще се предлага меню за закуска, кафе/чай, напитки, но същевременно той ще изпълнява и функция на лоби-бар за гостите. В раздел II- Описание на кандидата и осъществяваната от него дейност, т. 1- Кратка информация за дейността на кандидата, изрично е посочено, че туристическото настаняване е с капацитет 16 човека, в цената на нощувката е включена закуска (респ. кафе и чай), но се предлагат и допълнителни напитки в кафе-аперитива към къщата за гости. Като допълнителна услуга е предвидена и продажбата на еко-продукти в магазина. Ето защо, след като продажбата в кафе-аперитива е елемент от основната субсидирана дейност по туристическо настаняване, то и генерираните от тази дейност приходи следва да бъдат зачетени при определяне изпълнението на бизнес плана. Настоящият състав също споделя мотивите на административния съд, че кандидатът е задължен да опише производствената и търговска програма за целия период на бизнес плана по години. Той е сторил това, като в описателната част изрично е посочил, че в кафе-аперитива ще се предлагат напитки не само по време на закуска. Макар и в табличната част тези приходи да не са посочени отделно като стойностно изражение, след като такива приходи от предоставяна туристическа услуга са налице и те са генерирани в обект, който представлява част от инвестицията, те следва да бъдат отчетени при изчисляването на изпълнението на плана. Да се приеме противното е в противоречие не само с материалните разпоредби, но и с целта на закона. Ето защо касационната инстанция приема за законосъобразни изводите на административния съд за липсата на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, тъй като безспорно се установява,че общият размер на приходите на едноличния търговец за посочените три години е над 20% от заложените в бизнес-плана. Поради това определеният от административния орган размер на финансовата корекция от 342155.66 лева представляващи 100% от предоставената финансова помощ от договора, е в несъответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП във връзка с т. 30 от приложението към Правилата. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил установените при извършената проверка на място факти. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, в това число и представените такива от извършена проверка на място. Никъде в мотивите на постановеното решение не е посочено, че извършените от административния орган установявания при проверките на място са неправилни. Напротив- прието е, че като е изключил част от реализираните в обекта- предмет на инвестицията приходи, органът е подходил формално, без да прецени смисъла и целите на инвестицията, в това число предлагане на туристически продукти и услуги, които включват не само настаняване. Оплакванията относно приетата по делото експертиза също са неоснователни. На първо място следва да се изтъкне, че формираният между страните спор касае обстоятелството дали конкретни приходи следва да бъдат съобразени при изчисляване на процентното изпълнение на бизнес-плана. В тази връзка съдът е възложил на вещото лице да изготви заключението във варианти- с включването на тези приходи и без те да бъдат включени. Заключението е възприето от съда като компетентно и обективно. Видно от протокола от проведеното на 28.11.2022 год. публично заседание по делото, на което в присъствието на процесуалните представители на страните е изслушано вещото лице, същите са задали въпроси по представената съдебно-икономическа експертиза. Процесуалният представител на ответника е направил волеизявление за оспорване на част от същата, но то е напълно бланкетно и не почива на конкретни факти. Отделно от това, в случай на несъгласие с приетото заключение, ответникът (касационен жалбоподател в настоящото производство) е следвало да поиска възлагане на повторна, допълнителна или дори тричленна експертиза, но това не е сторено. Самото заявяване на оспорване на експертното заключение, без ангажиране на доказателства в подкрепа на изразеното несъгласие с него, не задължава съда да сподели тезата на оспорващата страна. Противно на застъпеното становище, настоящият състав намира, че административният съд аргументирано и при съобразяване на цялостния доказателствен материал е дал вяра на заключението на съдебно- икономическа експертиза. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя основателностт на заявената от ответната страна претенция за разноски. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК същите възлизат на 18 400 лева и представляват адвокатски хонорар. Заплащането на това възнаграждение се доказва изцяло от представените към списъка договор за правна защита и съдействие операционна бележка, поради което претенцията на ответника следва да бъде уважена изцяло. Не е направено възражение от касационния жалбоподател за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ответната страна. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,