Решение № 63 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2016 г.

Решение № 63 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 1257 от 16.06.2016 г., постановено по административно дело № 659 по описа за 2015 г., Административен съд - П. е: 1) отменил Експертно решение № 70, зас. № 017 от 28.01.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Втори специализиран състав по неврологични болести, с което е потвърдено частично Експертно решение № 2937, зас. № 179 от 30.10.2014 г., издадено от Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ "П." АД, Втори състав, и Експертно решение № 81, зас. № 018 от 29.01.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Втори специализиран състав по неврологични болести, с което е потвърдено Експертно решение № 3426, зас. № 205 от 10.12.2014 г., издадено от Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ "П." АД, Втори състав; 2) прекратил производството по жалба на "С." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Т., община М., област П., ул. "К." ..№..., представлявано от управителя А. Д. Ф., срещу Болничен лист А-2014 № 0357760, издаден на 28.08.2014 г. от неврологична ЛКК при МБАЛ "Ц. х." ООД - П. на осигуреното лице С. П. П.; 3) осъдил "С." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Т., община М., област П., ул. "К." ..№..., представлявано от управителя А. Д. Ф., да заплати на Национална експертна лекарска комисия - гр. С., сумата в размер на 300 лв., съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита; 4) осъдил "С." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Т., община М., област П., ул. "К." ..№..., представлявано от управителя А. Д. Ф., да заплати на С. П. П., ЕГН **********, адрес град Б., област П., ул. "Р." ..№..., сумата в размер на 500 лв., съставляваща възнаграждение за един адвокат. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "С." ЕООД, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си адвокат Р. П. П.. Процесуалният представител на касатора навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - П. като неправилно и на процесните експертни решения на НЕЛК и ТЕЛК като незаконосъобразни, като е възведена и претенция да присъдят направените разноски по делото за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - П., действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Т.-К., в писмен отговор е изразил становище за основателност на касационната жалба и неправилност на първоинстанционното решение, като е помолил същото да бъде отменено и спорът да се реши по същество. Другият касационен ответник - С. П. П. от гр. Б., обл. П., действаща чрез пълномощника адвокат М. К. Х., в писмен отговор е оспорила касационната жалба и е поискала същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като е възвела и претенция за присъждане на направените разноски по делото за производството пред касационната инстанция. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, за което предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Административното производство пред ТЕЛК при МБАЛ "П." АД, Втори състав, във връзка с обжалване на болничен лист Серия А-2014 № 0357760, издаден на 28.08.2014 г. от неврологична ЛКК при МБАЛ "Ц. х." ООД - П. на С. П. П., за период на временна неработоспособност от 22.08.2014 г. до 05.09.2014 г., е започнало по повод жалба, подадена чрез ТП на НОИ - гр. П. и изпратена на ТЕЛК с писмо изх. № К - 10489#1 от 13.10.2014 г., с приложен към него болничен лист, от страна на осигурителя "С." ЕООД, с вх. № К-10489/13.10.2014 г. на ТП на НОИ - П.. Към документите по приложеното Медицинско експертно досие се съдържат доказателства за това, че датата, на която болничният лист е бил представен на работодателя от осигуреното лице, е 23.09.2014 г. С Експертно решение № 2937, зас. № 179 от 30.10.2014 г., издадено от Трудово-експертна лекарска комисия при МБАЛ "П." АД, Втори състав, е потвърден Болничен лист Серия А-2014 № 0357760, издаден на 28.08.2014 г. от неврологична ЛКК при МБАЛ "Ц. Х." ООД - П. на осигуреното лице С. П. П.. С Експертно решение № 3426, зас. № 205 от 10.12.2014 г., издадено от Трудово-експертна лекарска комисия при МБАЛ "П." АД, Втори състав, по повод предходно издаденото експертно решение, с което е потвърден Болничен лист А-2014 № 0357760, издаден на 28.08.2014 г. от неврологична ЛКК при МБАЛ "Ц. Х." ООД - П. на осигуреното лице С. П. П., допълнително е уточнено, че нарушението на режима, определен в издадения болничен лист, не се приема за самостоятелно основание за прекратяване на отпуска за временна неработоспособност, съгласно чл. 19, т. 2 от НМЕ/2010 г. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че оспорените административни актове са постановени от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността административен орган и в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, но процесните решения на НЕЛК са постановени при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с приложимата редакция на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ), право да обжалват решенията на ЛКК по чл. 112, т. 2 от ЗЗ имат заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността). Спорният въпрос по делото пред Административен съд - П. е била ли е просрочена жалбата на "С." ЕООД срещу посочения болничен лист, депозирана пред ТЕЛК при МБАЛ "П." АД. Правилно първоинстанционният съд е преценил приложените по делото доказателства, като е съобразил, че от данните, съдържащи се в Медицинското експертно досие, се установява по несъмнен начин, че болничният лист е бил представен на работодателя на 23.09.2014 г. Следователно определеният в чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето 14-дневен преклузивен срок за обжалване е започнал да тече от тази дата, и е изтекъл на 07.10.2014 г., а жалбата от А. Д. Ф., в качеството й на управител на "С." ЕООД, е подадена едва на 13.10.2014 г., тоест след изтичането на преклузивния срок. В Закона за здравето - чл. 112 и 113, законодателят е предвидил специален ред за административен контрол на актовете, издавани от органите на експертизата на работоспособността. Тези разпоредби като специални по отношение на разпоредбите на АПК намират приложение в настоящия случай. Това означава, че трябва да бъде изчерпан редът за административен контрол, предвиден в чл. 112 и 113 от ЗЗ, съгласно които разпоредби болничните листове, издадени от лекуващия лекар, могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ЛКК, а тези, издадени от ЛКК, се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК може да се обжалва пред Националната експертна лекарска комисия, съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, а експертното решение на НЕЛК ще подлежи на обжалване пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на това материално законосъобразен е изводът на съда, че спазването на законоустановените срокове по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето и реда за обжалване пред по-горестоящия по степен орган на актовете на по-долустоящия, е задължително и нарушаването им води до съществено нарушаване на административнопроизводствени правила при постановяване на процесните експертни решения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, а именно противоречие с нормите, регламентиращи сроковете за обжалване на решенията на ЛКК. Изложеното по-горе налага да се приеме, че производството пред ТЕЛК при МБАЛ "П." АД, Втори състав, е било недопустимо, като образувано по просрочена жалба, което има за последица влизане в сила на процесния болничен лист, поради което и същият е породил правни последици, явявайки се задължителен за всички лица, органи и организации в страната, независимо дали е правилно издаден и дали отразява действителното здравословно състояние на лицето съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗ. Настоящата инстанция намира, че атакуваният пред нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу експертните решения на НЕЛК, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за тяхната законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че процесните решения са издадени при нарушение на административнопроизводствените правила. В оспорения съдебен акт решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря, и е опровергал тезата на жалбоподателя. Предвид изложеното, обосновано административният съд е приел, че не са спазени административно-производствените правила и, че направените в тази насока възражения са неоснователни. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените за производството пред двете съдебни инстанции деловодни разноски се явява неоснователна и няма да бъде уважена. Основателно е обаче искането на ответницата С. П. П. да й бъдат присъдени направените от нея разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява пред касационната инстанция адвокат, равняващи се на сумата от 480 лв., видно от номерирания като лист 24 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,