Решение № 2996 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5199/2012 г.

Решение № 2996 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5199/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по чл. 208 АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Трансмондо " ООД, със седалище гр. Благоевград, ул. "Цанко Церковски" № 5, ет. 1, ап. 3, подадена чрез процесуалния представител адв. Виктория Терзиева, със съдебен адрес гр. София, ул. "Братя Миладинови" № 12, ет. 3, срещу решение № 975 от 23.02.2012 г., постановено по адм. д. № 7300/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 22501000024/04.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, дирекция "СДО" в частта, в която е потвърден с решение № 1278/27.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, досежно начислен ДДС за данъчен период м. 06.2008 г. в размер на 62 586.56 лв. и лихва за забава в размер на 9 239.04 лв. по ф-ра № 4045/17.06.2008 г., издадена от "Трансмондо " ООД на "Trasmondo" GMBH, Германия, с предмет превози с влекачи за м. м. януари, февруари и март 2008 г., като в полза на административния орган са присъдени разноски в размер на 1 701.73 лв. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и събраните по делото доказателства - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като са изложени подробни съображения в подкрепа на направените доводи. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалвания ревизионен акт в тази част. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции Ответникът - директор дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, оспорва жалбата. Счита, че в хода на съдебното производство не са оборени направените от органа по приходите констатации, за което в първоинстанционното решение са изложени подробни съображения, които моли да бъдат взети предвид при постановяване на касационното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложени подробни съображения в хода по същество. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, направените в нея оплаквания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема жалбата за допустима, а по същество за основателна, по следните съображения: Установено е по делото с представения договор от 14.12.2007 г., сключен между Transmondo GmbH, в качеството му на възложител и "Трансмондо" ООД, в качеството му на изпълнител, че между двете дружества е възникнало облигационно правоотношение, по което възложителят възлага на изпълнителя да превози полуремаркета, собственост на възложителя, натоварени със стока, по определени маршрути, посочени в товарителниците. Съгласно т. 2 от договора изпълнителят се задължава да изпълни възложената услуга за превоз точно по указаните релации, като за целта използва собствени товарни влекачи и шофьори, като всички направени транспортни разходи, като: гориво, пътни такси, командировъчни на шофьори и други такси, свързани с транспорта, са за сметка на изпълнителя. Установено е също, че изпълнителят по договора притежава лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане № 7895, издаден от министъра на транспорта със срок на валидност от 01.01.2007 г. до 03.12.2011 г., както и че разполага с превозни средства и шофьори за извършване превоза на товари на стоки. За да отхвърли жалбата на "Трансмондо " ООД, съдът е приел, че жалбоподателят с представените по делото доказателства не доказва по несъмнен начин да е извършил доставки на услуги по транспорт на стоки, тъй като не може да се направи обоснован извод, че именно от страна на жалбоподателя, с негови шофьори е осъществяван превоза на стоки, и транспортът на стоките да започва в Република България. Този извод съдът е мотивирал със съображения, че от представените международни товарителници за периода 07.01.2008 г. -27.03.2008 г. само в 69 в кл. 23 "подпис и печат на превозвача" е положен печат и подпис на жалбоподателя, че превозът по всички представени товарителници е започвал и завършвал в населени места в Гърция, Германия и Италия, а превозните средства на дружеството са се намирали на паркинг в страната, видно от сключен от последното договор за наем на 5 паркоместа. Предвид така установеното съдът е възприел извода на ревизиращият орган, че услугата е за отдаване под наем на превозни средства. В резултат на това е направил извод, че не може да намери приложение чл. 22, ал. 3 от ЗДДС (в приложимата редакция за съответния период), поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "ж" ЗДДС, съгласно която услугата е с място на изпълнение на територията на Република България и на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за извършената доставка с данъчна основа 312 932.80 лв. задълженото лице дължи ДДС в размер на 62 586.56 лв., ведно със съответните лихви. Съдът правилно е приел, че страните не спорят по реалността на осъществените доставки, стойността на които е фактурирана с ф-ра № 4045/17.06.2008 г. Правилен е и направения извод, че съгласуваната воля на страните по договора е за извършване на превоз на стоки, а не за отдаването под наем на превозни средства, собственост на дружеството-жалбоподател. В съответствие с доказателствата по делото е и извода, че жалбоподателят разполага с транспортни средства (л. 179-184) и шофьори за извършване на договорената работа (л. 190), както и международен лиценз за извършване на такава дейност (л. 170). Решаващите изводи на съда обаче не съответстват на приетите, без оспорване, доказателства по делото и са направени при допуснати нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Спорът между страните е формиран досежно обстоятелството подлежат ли на облагане с ДДС обективираните в процесната фактура услуги. Ревизиращият орган е твърдял, че ревизираното лице е било длъжно да начисли ДДС, тъй като е приел, че извършените услуги са за отдаване под наем на превозни средства, която услуга е с място на изпълнение на територията на страната и съгласно чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "ж" ЗДДС услугите по отдаване под наем на превозни средства са изключени от услугите, които са с място на изпълнение, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, от където той извършва своята икономическа дейност. Жалбоподателят е твърдял, че е извършвал услуги по транспорт на стоки между държави-членки и не дължи начисляване на ДДС по процесната фактура на основание чл. 22, ал. 3 ЗДДС. Ревизията не е извършена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради което за случая е неприложима презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. В тази връзка разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство е съобразно правилото на чл. 154 ГПК, при съобразяване на чл. 116 ДОПК. Предпоставките за начисляване на ДДС са положителни факти, твърдяни от ревизионния орган, поради което негова е тежестта при пълно и главно доказване да установи наличието на обстоятелствата, на които се позовава за да се приеме, че по процесната фактура дружеството е следвало да начисли ДДС. В противоречие на процесуалния закон съдът е разместил доказателствената тежест в процеса. В случая данъчният орган е направил извод, че възникналите между Transmondo GmbH - Германия и регистрираното в България "Трансмондо" ООД, с представляващ Панайотис Спанос, гражданин на Гърция, правоотношения са по договор за наем, без да изложи каквито и да било мотиви, обосноваващи този му извод, както и без да събере доказателства колко и кои от притежаваните от ревизираното дружество влекачи са отдадени под наем, за какъв срок и срещу заплащането на какво възнаграждение, както и други относими в подкрепа на твърдението му доказателства. Не е доказано също, че с процесната фактура е фактурирана именно наемна цена за отдадени под наем през периода м. януари - м. март 2008 г. превозни средства. От приложената на л. 179 справка № 2 за наличните моторни превозни средства, която не е оспорена, се установява, че жалбоподателят притежава над 150 превозни средства. От представената и приложена на л. 191-195 справка, която също не е оспорена, е видно, че извършените транспортни услуги общо са 137 на стойност 160 000 евро. В нея са посочени датата на натоварване и разтоварване, мястото на натоварване и разтоварване, дължимото навло за извършения превоз и шофьора, извършил превоза. От нея се установява също, че услугите са осъществени с много на брой влекачи, а не с 5 бр., за колкото е бил сключен договора за наем на паркоместа. Установява се също, че превозите на стоки започват и завършват в страни от Европейския съюз, както и че дължимата цена за всяка една транспортна услуга, извършена дори и с един и същ влекач е различна. Всички тези данни сочат, че не може да бъде споделен направения извод за осъществена услуга отдаване под наем на превозни средства, а за осъществени услуги по транспорт на стоки по сключения между двете дружества договор. В тази връзка неправилно е приложена разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "ж" ЗДДС и е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 2 ЗДДС на облагане с данък добавена стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са предмет на освободени доставки, т. е. съществен елемент за облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки. Мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки между държави-членки е регламентирано в чл. 22 ЗДДС. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки е територията на страната, когато транспортът на стоките започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава-членка. Основният принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗДДС е, че мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки между държави-членки, е държавата-членка, в която започва транспортът на стоките. Изключение от този принцип е налице в случаите, когато получателят по доставката е регистрирано за целите на ДДС лице в държава членка, различна от тази, в която транспортът на стоките започва (чл. 22, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС). По силата на чл. 22, ал. 2 ЗДДС, когато получателят по доставката е лице, регистрирано в друга държава-членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата-членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата. В случая е безспорно установено по делото, че доставките на услуги по транспорт на стоки не са с място на изпълнение на територията на страната, поради което и на основание чл. 86, ал. 3, предложение трето ЗДДС в нарушение на закона на дружеството жалбоподател е начислен ДДС по процесната фактура. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА № 22501000024/04.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, дирекция "СДО" в частта, в която е потвърден с решение № 1278/27.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП досежно начислен ДДС за данъчен период м. 06.2008 г. в размер на 62 586.56 лв. и съответната лихва по ф-ра № 4045/17.06.2008 г., издадена от "Трансмондо" ООД на "Trasmondo" GMBH, Германия, с предмет превози с влекачи за м. януари, февруари и март 2008 г. С оглед изхода на спора съдебното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на основание чл. 161 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 2 635 лв., от които 475 лв. за платена държавна такса и депозит за ССЕ, както и 2 160 лв. и възнаграждение за заплатен адвокатски хонорар за двете инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение