Решение № 12987 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8969/2016 г.

Решение № 12987 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8969/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба адвокати О. М. и Р. Х., като пълномощници на "Б. Г." ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. П., община А., гр. В. срещу решение № 1264 от 8.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2446/2015 г. по описа на Административен съд - В., ХХVI състав. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответниците - Дирекция "Инспекция по труда" гр. В., Б. Т. Д. и Т. Т. Д., последната чрез настойника си И. Г. С., не са взели отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на "Б. Г." ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. П., община А., гр. В. срещу постановление от 5.05.2015 г., издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. В., за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Т. Д. Т.. Съдът е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка се констатира, че решението е валидно и допустимо. Съдът е разяснил спора от фактическа страна и въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, е направил обосновани правни изводи, с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към спорните правоотношения. От фактическа страна е установено, че на 9.04.2015 г. от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В., извършена проверка на "Б. Г." ЕООД на строителен обект: "Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел "Вероника" и хотел "Мираж", намиращ се в гр. В., к. к. "С. К. и Е.", комплекс "Слънчев ден", за което е съставен протокол № ПР018307 от 4.05.2015 г., който е връчен на работодателя. Поводът за проверката са четири трудови инцидента със смъртен изход, допуснати на 8.04.2015 г., като едно от починалите лица е Т. Д. Т., което се потвърждава и от препис - извлечение акт за смърт от 5.10.2015 г. Към момента на инцидента лицето е извършвало подсичане на носещи колони на партерен етаж на хотел "Вероника". С. Т. е допуснат до обекта, не е бил отстранен и е извършвал трудова дейност. На лист 9 от административната преписка се съдържа протокол от 9.04.2015 г, подписан от четирима работници, които са свидетели на инцидента. В него е посочено, че работят на 8-часов работен ден, парите изплаща Йовко, а 5-те човека са "вкарани" в сградата от Юрий техника. В книгата за инструктаж за и здраве на "Б. Г." ЕООД фигурира Ю. Н. К.-отговорник в "Б. Г." ЕООД. В протокол от 4.04.2015 г., съставен от техническия ръководител инж. Д. Г. е отразено, че за отцеплението на хотел "Вероника" до разрушаването му в радиус от 50 м. около него носи отговорност Ю. Н. К., отговорник "Механизация" при Фирма "Б. Г.". По силата на договор за строителство от 21.03.2015 г., сключен между "Планекс" ООД, в качеството му на главен изпълнител и "Б. Г." ЕООД - като подизпълнител, второто дружество е поело задължение да извърши разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на строителни отпадъци на обект: "Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел "Вероника" и хотел "Мираж" - чл. 1, раздел I от договора. Сроковете са посочени в чл. 3 от договора, като началото на изпълнението е 23.03.2015 г. и 8.04.2015 г., която е датата на инцидента, е включена в тези срокове. Видно от чл. 1, т. I от договора от 23.03.2015 г., "Р. Г. 74" ЕООД е имал задължения по демонтаж, почистване, селектиране на отпадъци и материали на обекта, а не разрушаване. Тодоров фигурира в книгата за инструктаж за безопасност и здраве на "Б. Г." ЕООД с длъжност "резач" - лист 8 от административната преписка, като срещу името му липсва запис "Р. Г.", за разлика от други работници. Й. П. Р. е записан като бригадир. Пак от същото писмено доказателство се установява, че П. С. Н. е бил вписан като "ръководител транспорт". По силата на споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от 21.03.2015 г., сключено между главния изпълнител "Планекс" ООД и подизпълнителя "Б. Г." ЕООД, П. Н. е натоварен да извършва координирането на съвместното прилагане на споразумението от името на подизпълнителя. С. Р. дава показания, които са в смисъл, че това е лицето, което фактически управлява фирмата и по негово искане е осигурил работници на обекта. С. Й. П. Русев и Р. Й. А. познават Тодоров, знаят че е работил на обекта, как са възлагани задачите, какво е било работното време и начина на заплащане. Те са свидетели и на инцидента. Тези показания недвусмислено сочат престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, през определен период от време, срещу уговорено възнаграждение. От тях се установява също така наличие на работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството спрямо работниците по време на извършваната работа. При тези данни по делото обосновано първоинстанционния съд е приел, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. При сключване на договора от 21.03.2015 г. Й. П. Р., е действал като физическо лице, а не като фирма. В протокол № ПР017569 от 4.05.2015 г. е констатирано, че Русев е осъществил посредническа дейност по информиране, консултиране, насочване за започване на работа на девет лица, сред които е и Т. Т., без да е лицензиран като посредник, с което е нарушил чл. 28, ал. 1 ЗНЗ. Впоследствие той е разяснил условията на работа на конкретния обект, какво е работното време, почивките и възнаграждението. По делото липсват данни Русев да е "строител" по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ и да отговаря на изискването на чл. 157, ал. 2, предложение второ ЗУТ. В тази връзка не трябва да се съобразяват клаузите на цитирания договор, които противоречат на закона. Ето защо следва да бъде прието, че при изпълнението на договора от 21.03.2015 г. и с оглед текста на б. "б" от този договор (...включително чрез ангажиране на правоспособни и квалифицирани лица.), Русев е наел Тодоров от името на "Б. Г." ЕООД. В хода на извършване на разрушителната дейност е осъществявал плащания на работниците със средства на дружеството, които е получавал от П. С. Н.. По делото липсват доказателства Тодоров да е бил нает от друго дружество. Изложеното налага извод за изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила от страна на Тодоров за "Б. Г." ЕООД, поради което теза за различен работодател не може да бъде споделена. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно началната дата на възникване на трудовото правоотношение на Тодоров. В книгата за инструктаж за безопасност и здраве на "Планекс" ООД, в частта й за работници на "Б. Г." ЕООД, е отразен проведен на 25.03.2015 г. инструктаж, и Тодоров фигурира като лице, подлежащо на инструктаж, което се е подписало на същата дата. Следователно на 25.03.2015 г. той е бил на обекта. Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Втората алинея на същия текст изрично сочи, че постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. С оглед на гореизложеното като е приел, че с оспореното постановление, компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващото правоотношение като трудово и законосъобразно е обявил съществуването му, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който поради липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими, а ответниците не са поискали присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,