Решение № 2858 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 706 от 18.04.2023 г. по административно дело 1382/2021 г., поправено с решение 743 от 21.04.2023 г. по същото дело, Административен съд Пловдив е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Кисов от гр. Раковски против решение 2153-15-146 от 11.05.2021 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер] по протокол 2146-15-1 от 01.03.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив; 2) осъдил С. Кисов да заплати в полза на ТП на НОИ Пловдив сумата от 120 лева, съставляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита пред първоинстанционния съд. Постановеното съдебно решение е оспорено с касационна жалба от С. Кисов, действащ чрез пълномощника адвокат Божинов. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се реши по същество чрез отмяна на потвърдените административни актове. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Пловдив, действащ чрез пълномощника си главен юрисконсулт Велева-Минкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като инвокира възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 01.03.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Пловдив от 11.05.2021 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. а от КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО е отменено разпореждане 64/29.05.2000 г., с което на С. Кисов на основание чл. 2, ал. 1 от отменения Закон за пенсиите (ЗП, отм.) е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.10.1999 г., и всички последващи разпореждания, с които тази пенсия е осъвременявана и актуализирана, като на Кисов отново е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но считано от 23.12.2015 г. и при променени основание, индивидуален коефициент и размер на осигурителен стаж и доход. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е уважил жалбата на Кисов срещу това разпореждане, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пловдивският административен съд е обосновал теза, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи в изискуемата форма при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимия материален закон. Приел е, че събраните в административното производство доказателства установяват наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. а от КСО, а именно отменено е първото разпореждане за отпускане на пенсия от 2000 г. и всички следващи го по инициатива на органа, понеже пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или документ с невярно съдържание, както сочи разпоредбата. Съдът е анализирал документите, налични в намереното оригинално пенсионно досие на Кисов и послужили за първоначалното отпускане на пенсия, при което е установил, че УП-2 52/20.03.2000 г., удостоверяващо осигурителен стаж от 7 години, 8 месеца и 5 дни, е неистински документ, защото не е издадено от посочения като негов издател Горубсо-Лъки ЕАД, а и Кисов в периода от 15.05.1998 г. до 30.06.1999 г. жалбоподателят не е полагал труд като подземен крепач при този осигурител. Установено е и, че УП-30 190/08.041990 г. с посочен издател Маджарово ЕАД поне за периода, за който са запазени данни 01.01.1970 г. 31.10.1973 г., също е с невярно съдържание, защото Кисов не фигурира в разплащателните ведомости, предадени от осигурителя в архива, и няма данни и там да е работил на същата длъжност. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание (както в случая). Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Касаторовите възражения срещу първоинстанционния съдебен акт не могат да бъдат споделени. По делото безспорно е доказано, че обсъжданото намерено пенсионно досие е именно на С. Кисов, защото в него се съдържат документите, въз основа на които през 2000 г. му е била отпусната пенсия. В случая е без значение, че Кисов не е подписал лично заявлението за отпускане на такава, защото не се обсъжда неговата добросъвестност, а дали пенсията му е била отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание, което е установено по делото по несъмнен начин. Неоснователен е и доводът, че не е изпълнено постановено предходно решение на ВАС, защото при откриване на оригиналното пенсионно досие на лицето не се налага неговото възстановяване. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Пловдив също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касатора за отмяна на оспорения от него съдебен акт няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция (за предходната му е присъдено такова от първоинстанционния съд), съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,