Решение № 11493 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2009 г.

Решение № 11493 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Лотос - Георги Червенков" срещу Решение № 188/19.02.09 г. по адм. д. 662/08 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 1602734/10.01.08 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив, изменен с Решение № 181/10.03.08 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ") в частта на констатациите по ЗОДФЛ (отм.) относно установените дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 36 183,56 лв. и лихви в размер на 26782,24 лв. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на искането си за отмяна на РА като се мотивира със събраните доказателства, които според него опровергават наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 188/19.02.09 г. по адм. д. 662/08 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на Георги Петров Червенков против РА № 1602734/10.01.08 г. на ТД на НАП - Пловдив, изменен с Решение № 181/10.03.08 г. на Д "ОУИ" относно установените дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 36 183,56 лв. и лихви в размер на 26782,24 лв. Административният съд е направил извод, че данъчните органи законосъобразно са определели данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, защото са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Според решаващият съдебен състав при определяне на данъчната основа за облагане данъчните органи са съобразили всички процесуални и материалноправни предпоставки на закона. Съдът е приел, че по време на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения, като фактическите констатации на ревизиращия екип относно обстоятелствата, които са от значение за размера на облагаемата данъчна основа са преценени правилно съобразно събраните по време на данъчната ревизия и в съдебното производство доказателства. По отношения доводите на Георги Червенков относно получените средства по договори за заем и безвъзмездна помощ от децата му, съдът е приел, че са недоказани. При така установената фактическа обстановка АС-Пловдив е мотивирал решението си за законосъобразност на определената в РА данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и изчислените въз основа на нея като дължим данък и лихви. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения относно преценка доказателствата и доказателствената тежест в процеса. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, както и когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. С оглед на тази правна норма административният съд е възприел правилно събраните по делото доказателства и е направил извод, че не са опровергани фактическите констатации в РА относно наличието на подлежащ на облагане доход на Георги Червенков по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Решаващият съдебен състав подробно е аргументирал приетата за установената от него фактическа обстановка като е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и при съответните логически връзки между установените факти. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е допуснато процесуално нарушение, довело до нарушение на материалния закон, при преценка доказателствата по делото - частни писмени документи, оспорени от представителят на Д "ОУИ" и свидетелски показания. Съдът много прецизно е анализирал всяко едно събрано по делото доказателство и при съпоставката им е достигнал до правилния извод, че са констатирани съществени противоречия между касовите ордери, обясненията на свидетелите и декларираните от данъчнозадълженото лице факти. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е "изопачил действителния смисъл" на доказателствата, както се твърди в касационната жалба, а при правилно разпределение на доказателствената тежест е приел за недоказано получаването на парични средства от различни физически лица по договори за заем и като помощ от роднини. Георги Червенков в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, подавани в ревизията, приключила с обжалвания РА и по време на предходната ревизия на същия данъчен период, е посочил различни стойности и източници на паричните средства. Налице е различие и в обясненията за липса на съставяни документи по повод предоставените средства по договори за заем и допълнително представените приходни и разходни касови ордери. Установено е и разминаване в периодите, през които се твърди, че са давани и връщани тези средства. По отношение получените средства от Галя (Галина) Червенкова (Фершоор) и Петър Червенков административният съд също правилно е преценил доказателствата по делото. Доказването на реализирането на доходи в чужбина от децата на Георги Червенков не може да бъде разглеждано като достатъчно за логическото заключение, че тези средства са предоставяни безвъзмездно от децата на техния баща лично или чрез майка им. В касационната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел, че Галя (Галина) Червенкова не е влизала на територията на Република България, от което косвено е направен извод, че не е имала възможност лично да предоставя парични средства на баща си при посещенията си в страната, както той твърди, защото тя е пътувала с фамилното име на съпруга си като чужда гражданка. Цитираните в касационната жалба писмени доказателства - удостоверение и справки от ОДП - Сектор "Миграция" - гр. Пловдив не са взети предвид от АС - Пловдив, но видно от тяхното съдържание лицето не е влизала и излизала от страната през 2001 г. Допълнително следва да бъде посочено, че и в касационната жалба е посочена нова различна сума на получените средства от Галя (Галина) Червенкова, поради което дори да бяха установят по категоричен начин нейни пътувания до България и в ревизирания период не може да се приеме за безспорен факта, че е предоставяла безвъзмездна парична помощ на баща си, защото не е възможно да бъде установен нейния действителен размер. С оглед правилно установена фактическа обстановка, че не са налице предоставени суми по договори за заем и парична помощ, но извършени разходи за предоставяне на заем срещу договорни ипотеки, административният съд е направил обоснования извод, че данъчните органи законосъобразно са определили данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Следователно законосъобразно с обжалваното решение са определени данъчни задължения по реда на чл. 122 от ДОПК, като по отношение размера на данъчната основа за облагане и не са допуснати нарушения и са използвани всички относими към случая обстоятелства. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и като взе предвид, Д "ОУИ" не е представлявана в открито съдебно заседание на касационната инстанция, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо - А отделение