Решение № 211 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2009 г.

Решение № 211 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадената касационна жалба от "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД) със седалище и адрес на управление в гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона чрез чрез процесуалния му представител адв. Йорданов, против Решение № 61 от 10.07.2009 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 5137/2008 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № К 47-0387/7.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000184/3.05.07 г. за ДДС в размер на 3 327 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че стоката - предмет на внос (меден концентрат) не подлежи на облагане с мита, затова с решението на митническия орган е определено само задължение за ДДС. Не е спорно също така, че по процесния ЕАД е оформен режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" и тази стока не е била поставяна под митнически икономически режими с отложено плащане. Митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна фактура, като цената в нея е подлежала на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса, в резултат на промените в борсовите цени. Доставчикът е издал финална фактура за окончателната стойност на стоката. Към датата на ЕАД митницата е извършила първоначално вземане под отчет на задължението за ДДС, определено въз основа на данните от провизорната фактура. В оспореното решение е определено допълнително задължение за ДДС във връзка с окончателната фактура. То е било взето под отчет на 18.05.08 г., видно от справката, представляваща извлечение от регистъра за вземане под отчет, представена по делото от ответната страна. Дружеството е уведомено за допълнително определеното задължение с уведомление № 4416-0033 от 8.02.08 г., а оспореното решение е издадено на 7.05.08 г., т. е. уведомяването е извършено преди датата на решението и преди вземането под отчет. Задължението е изплатено на 21.05.08 г. Спорен по делото е единствено въпросът за това от кой момент се дължи лихва върху допълнително определеното задължение за ДДС и поради това, решението е оспорено само частта му относно претенцията за лихва от датата на вноса до датата на плащането. В противоречие с разпоредбите на Регламент № 2913/92 и Регламент № 2454/93 първоинстанционният съд е приел, че лихвата се дължи от датата на подаване на ЕАД. Митническото право на Общността предвижда два вида лихви, дължими в строго определени хипотези, от различен начален момент и до различен краен момент - компенсаторни лихви, уредени в чл. 214/3/ от Регламент № 2913, които се начисляват от датата на възникване на митническото задължение до датата на вземане под отчет, които нямат характер на лихви за забава, а се начисляват, за да се елиминира финансовата облага, произтичаща от отлагане на датата за вземане под отчет при поставяне на стоки под митнически икономически режими с отложено плащане, каквито не са налице в случая и лихви за забава на плащане на митни сборове, уредени в чл. 232, § 2 (б), които се дължат за забавено плащане на взето под отчет митническо задължение, като началната дата не е възникването на задължението, а изтичането на определения срок за плащането му. Следователно, митническото законодателство на Общността не дава възможност да се начислява лихва за забава за период предшестващ датата на вземане под отчет и уведомяването на длъжника по реда на чл. 221/1/ от Регламент № 2913. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на Митница София в оспорената негова част и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Столична - оспорва същата чрез юрк. Попгеоргиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било Решение № К 47-0387/07.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по посочения по-горе ЕАД за ДДС в размер на 3 327 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е изложил следното: Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие в случаи като конкретния възниква на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължението не съществува или размерът му е нула. Тогава става изискуем и данъкът. В този случай законът изрично определя момента на данъчното събитие и изискуемостта на данъка - датата, на която е приета митническата декларация, с която стоките са поставени под режим "допускане за свободно обръщение" на основание чл. 201, т. 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, съответно на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за митниците (ЗМ). Това обосновава извода, че изискуемостта на задължението за ДДС е настъпила към датата на подаване на ЕАД. Задължението за заплащане на лихва е акцесорно и е свързано с главното задължение и неговата изискуемост следва тази на главното задължение. След като денят на възникване на главното задължение е законово определен, дължимостта на лихвата следва възникването на задължението за заплащане на данъка. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение е неправилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са такива каквито се твърдят от касатора в неговата касационна жалба. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.