Решение № 16684 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11882/2013 г.

Решение № 16684 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11882/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Георги Димитров Сеизов и Атанаска Ненова Сеизова за отмяна на решение № 9585 от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3153/2013 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Молителите твърдят, че след постановяване на съдебното решение им е станало известно решение от 18.02.2000 г. по гр. дело № 375/1999 г. на Велинградския районен съд, влязло в сила на 4.04.2000 г., с което е отменен протокол № 5 от 8.07.1999 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ за оценка и обезщетение на недвижим имот от 130 кв. м, придаващ се по регулация от съседен имот, собственост на Йордан Костов, към собствения им УПИ XIV- 5606, 5610, 5611 в кв. 18 по плана на гр. Велинград, като е върнал преписката на комисията за произнасяне по същество. Поддържат, че това съдебно решение ведно с отменения протокол № 5 представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК, които не са били известни на съда, а молителите не са могли да представят. В писмено становище по същество, чрез процесуалните си представители адв. Левичаров и адв. Хрисчев излагат съображения за незаконосъобразност на решението, чиято отмяна претендират, като развиват доводи за висящност на производството по § 6 от ПР на ЗУТ и неприложимост на разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ. Ответникът - кметът на община Велинград в писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доводите в молбата и доказателствата по делото, приема следното: Молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл. 240 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 9585 от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3153/2013 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, е отменено решение № 22/22.01.2013 г. по адм. дело № 921/2012 г. на Административен съд - Пазарджик и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Георги Димитров Сеизов и Атанаска Ненова Сеизова против заповед № 1417/30.11.2004 г. на кмета на община Велинград в частта й за промяна на южната регулационна линия на УПИ V - 5599 в кв. 18 по плана на гр. Велинград в съответствие с южната имотна граница на поземлен имот № 5599. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите обстоятелства или новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото. Представените по делото влязло в сила решение от 18.02.2000 г. по гр. дело № 375/1999 г. на Велинградския районен съд, с което е отменен протокол № 5 от 8.07.1999 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ за оценка и обезщетение на недвижим имот от 130 кв. м, както и този протокол не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК доказателства, нито доказват ново обстоятелство. Тези документи съставляват част от доказателствения материал, приети са от Административен съд - Пазарджик в производството по адм. дело № 175/2011 г. (стр. 254 и стр. 256), решението по което е отменено частично и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, а впоследствие е образувано адм. дело № 921/2012 г. по описа на същия съд. Това обстоятелство напълно опровергава твърдението на искателите, че посочените писмени доказателства са им станали известни в по - късен момент - след постановяване на решението, предмет на искането по чл. 237, ал. 1 от АПК. Производството пред първоинстанционния съд е инициирано по тяхно оспорване, посочените доказателства са приети по делото, поради което не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Релевираните в молбата за отмяна доводи са свързани с неправилно приложение на материалния закон от касационната инстанция, които е недопустимо да се обсъждат в производството за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 237 и на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Твърденията за незавършена процедура по § 6 от ПР на ЗУТ и неприложимост на разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ в случая е следвало да се наведат от молителите в касационното производството по адм. дело № 3153/2013 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,