Решение № 13079 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7527/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. М. Ю., подадена чрез пълномощник адвокат Е. Томов, против Решение 4146/03.06.2024 г., постановено по административно дело 2320/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-08-728/15.11.2023 г. на Кмета на Община Руен, нареждаща премахване на незаконен строеж, представляващ полумасивна сграда на един етаж, находящ се в [населено място], община Руен. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Томов, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна Кмет на Община Руен посредством писмен отговор, изготвен от адвокат В. Чолаков, оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е заповед, издадена от Кмета на Община Руен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на А. М. Ю. е наредено да премахне строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Установени са всички относими факти, а именно, че постройката, чието премахване е разпоредено представлява строеж по смисъла на закона, като за нейното изграждане не са издавани строителни книжа. Независимо, че имотът се намира в населено място, в което няма действащ регулационен план, за законното изграждане на сградата е било необходимо одобряване на проект и строително разрешение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 58 ЗУТ. Констатираните в хода на административното производство релевантни факти, касаещи параметрите, характеристиките и местонахождението на строежа, не са оборени от оспорващия. Установено е също така, че се касае за нов строеж, реализиран през 2023 г. за което свидетелства както служител, извършил проверка на място, така и самият жалбоподател. Това обстоятелство изключва приложението на разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което строежът не може да се квалифицира като търпим. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Неоснователни са доводите в касационната жалба за това, че преди издаване на заповед за премахване на строежа, е следвало да се постанови заповед по чл. 224а ЗУТ за неговото спиране. Този вид заповеди са привременни принудителни мерки, които са приложими само спрямо недовършени строежи, които са в процес на изграждане, докато процесната сграда е напълно завършена, с изградена бетонова основа, ограждащи тухлени стени и четирискатен покрив, поради което спрямо нея е неприложим редът по чл. 224а ЗУТ. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми, както и е обосновано, след като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,