Решение № 9846 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2013 г.

Решение № 9846 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Десислава Веселинова Белева - Димитрова от град Пловдив, чрез пълномощника си адв. Бенатов против решение № 5510/14.08.2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по административно дело № 14560/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на Белева срещу заповед № ЧР 01-1187/05.11.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията /АП/, за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението на АССГ, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по вписванията град София, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор по касационната жалба, както и в съдебно заседание поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Десислава Веселинова Белева - Димитрова срещу заповед № ЧР 01-1187/05.11.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията /АП/, за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, по съображения, че административният акт е законосъобразен, като са изпълнени всички законови изисквания за неговата редовност. За да постанови своето решение АССГ е приел следната фактическа обстановка: Със заповед № ЧР-01-240/04.03.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, жалбоподателката е била назначена за пръв път на държавна служба, на длъжността "директор" на Регионална дирекция - Пловдив към Главна дирекция "Регистри" на АП, с ранг I младши, считано от 04.03.2009 г., на основание чл. 9, чл. 10в, ал. 4 и чл. 12 от ЗДСл, която длъжност е заемала до прекратяване на служебното й правоотношение с оспорената заповед № ЧР 01-1187/05.11.2012 г., на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в срока на изпитване. Установено е също така, че касаторката е работила по служебното си правоотношение за периода от 04.03.2009 г. до 03.01.2010 г., след което е ползвала различни по вид законоустановени отпуски /за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 годишна възраст./ Ползването на последния отпуск е прекъснато по искане на касаторката с нейна молба, считано от 01.12.2011 г. със заповед на органа по назначаването № ЧР-03-243/24.11.2011 г., като след връщането си на работа, Белева е ползвала платен годишен отпуск, както и отпуск за временна нетрудоспособност. Общият служебен стаж за времето от назначаването на държавната служителка на държавна служба до прекратяване на служебното й правоотношение по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е 9 месеца и 29 дни. При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел за установено, че заповед № ЧР 01-1187/05.11.2012 г., е издадена в рамките на предвидения в закона едногодишен изпитателен срок в полза на органа по назначаване. С тази заповед на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, считано от 05.11.2012 г. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и 3 от ЗДСл и е приел, че срокът за изпитване на жалбоподателката е започнал да тече от датата на встъпването й на държавна служба и не е бил изтекъл към датата на прекратяване на служебното правоотношение, поради което са били налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - жалбоподателката е назначена за пръв път на държавна служба и към датата на прекратяване на служебното й правоотношение не е бил изтекъл едногодишния срок за изпитване. При така установената фактическа обстановка съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон - в случая с нормата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са налице. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба със заповед № ЧР-01-240/04.03.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписвания, на основание чл. 9 във връзка с чл. 12 от ЗДСл, считано от 04.03.2009 г. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателката е встъпила на държавна служба за пръв път на 04.03.2009 г. по силата на заповед на органа по назначаването, а заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е издадена на 05.11.2012 г., като за този период общата продължителност на служебното й правоотношение е 9 месеца и 29 дни, а в останалия период служителката е ползвала различен по вид законоустановен отпуск. Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 3 ЗДСл, срокът за изпитване не тече през времето, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Предвид събраните данни за отсъствие поради отпуск, реално Белева не е изпълнявала служебните си задължения за периода на ползвания такъв. С оглед на това, изискуемият от закона едногодишен срок от първоначалното назначаване не е изтекъл и работодателят е в правото си да прекрати едностранно и без предизвестие служебното й правоотношение.. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателката. Тълкуването на нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗДСл по отношение на обстоятелството, че периода, през който държавната служителка е ползвала законоустановен отпуск представлява обективен факт, независещ от нейната воля, не може да се противопостави на волята на законодателя, че срокът за изпитване трябва реално да се отработи и този срок не тече през времето, през което служителят е в законоустановен отпуск независимо от неговия вид, включително и за отпуск поради временна нетрудоспособност. Неотносими към правния спор са всички останали възражения, направени в касационната жалба, в пледоарията на пълномощника на касаторката в съдебно заседание и в представената писмена защита, относно високата оценка на работата й при атестирането, предвид ограничаването на съдебния контрол само до проверката дали са налице материалноправните предпоставки на чл. 12 от ЗДСл, които в случая са изпълнени. Що се касае до оплакването за дискриминационно отношение към касаторката при прекратяването на правоотношението й, първоинстанционният съд е указал на същата да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива доказателства не са представени, въпреки че тежестта на доказване е била в нейна тежест. Предвид на изложеното, решението на АССГ е валидно и правилно, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на същия следва да бъдат присъдени 300 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение