Решение № 4747 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2013 г.

ВАСV отделение07.04.2014 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 932 от 15.04.2013 г., постановено от Административен съд - град Варна по адм. дело № 854/2013 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4747 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мартин Иванов Демирев от гр. Варна против решение № 932 от 15.04.2013 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. дело № 854/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 187/14.02.2013 г., издадена от полицейски орган при Първо РУП при ОД на МВР - гр. Варна, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането му за срок от 24 часа. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - полицейски орган при Първо РУП при ОД на МВР - гр. Варна, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Мартин Иванов Демирев против заповед за задържане на лице рег. № 187/14.02.2013 г., издадена от полицейски орган при Първо РУП при ОД на МВР - гр. Варна, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа" във връзка с досъдебно производство /ДП/ № 461/13.02.2013 г. по описа на Първо РУП - Варна, образувано срещу неизвестен извършител, за това, че има данни за съпричастност на Демирев с извършеното деяние. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, спазени са административнопроизводствените правила, посоченото правно основание кореспондира на фактическото и на събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Решението на Административен съд - Варна е обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. По делото са установени фактически обстоятелства, че за касатора са налице данни за съпричастност в извършване на престъпление, поради което законосъобразно административният орган му е наложил принудителната административна мярка - задържане за срок от 24 часа с оглед предполагаемостта за извършено престъпление. Мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР способства разкриването на извършени престъпления, като въпросът за извършването на конкретното престъпление от задържаното лице подлежи на разглеждане в рамките на последващо образувано наказателно производство. За налагането й е достатъчно да са налице данни, от които да може да се направи обоснован извод за съпричастност на определеното лице към конкретно извършено престъпление. В съдебната практика се приема, че нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не поставя изискването т.н. "данни" да са пълни или категорични, като същите следва да са достатъчно, т.е. да са от такова естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършено престъпление. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от показанията на разпитания пострадал Иван Петров Иванов по несъмнен начин е установено, че Демирев е задържан във връзка с приемането на Иванов в Спешен център гр. Варна с поставена диагноза - прободна рана в кръста, причинена най-вероятно от с нож, като проникването е централно в кръста на дълбочина около 10 /десет/ сантиметра. От проведения разговор с лицето е установено, че на 13.02.2013 г. същият е участвал в протеста в гр. Варна срещу високите сметки за ток и около 20,45 часа след завършването на протеста пред община Варна, заедно със свои познати е тръгнал по бул. "Сливница" в посока ул. "Генерал Колев", като на кръстовището на бул. "Сливница" и ул. "Генерал Колев" се разделя със своите познати и тръгва сам по ул. "Генерал Колев" и на кръстовището на ул. "Генерал Колев" и ул. "Г. С. Раковски" навлиза в градинката и тръгва по пътеката към църквата "Св. Петка". На около два метра от началото на пътеката усеща удар и пробождане отзад по средата на кръста, обръща се и вижда да бяга мъж, около 20 или 21-годишен, висок около 190 сантиметра, със здраво телосложение, около 85 килограма, облечен със синьо яке или грейка, с поставена на главата качулка на якето. Лицето е избягало по ул. "Г. С. Раковски" в посока община Варна. От проведената беседа с пострадалия Иванов е установено, че през деня на 13.02.2013 г. няколко пъти по телефона го е търсил лицето Мартин Иванов Демирев. Също така е установено, че на 11.02.2013 г. по време на протеста в град Варна срещу високите сметки за ток, Мартин Демирев напръсква Иван Иванов с лютив спрей в областта на лицето, като случаят се води по УБДХ, за което на 12.02.2013 г. Районен съд - град Варна е наложил на Мартин Демирев наказание от 5 /пет/ дни лишаване от свобода. В обяснението си Иван Иванов е посочил, че в проведените телефонни разговори Мартин Демирев го е молел да оттегли показанията си, тъй като на 15.02.2013 г. е следвало да се обжалва наложеното наказание по УБДХ. При това положение са установени фактическите предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на процесната принудителна административна мярка - наличие на данни за извършено престъпление. Съответно, обосновано е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР и е мотивирана. Възражението, че в заповедта не са посочени правното и фактическото основание за прилагане на постановената мярка, е неоснователно. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и във връзка с ДП № 461/13.02.2013 г. по описа на Първо РУП - Варна. Наличието на са доказателства за образувано досъдебно производство № 461/2013 г. по описа на Първо РУП - Варна, е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. Изпълнени са законовите предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - наличието на данни, обосноваващи предположение за евентуална съпричастност на жалбоподателя при извършването на конкретно престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК - причиняване другиму средна телесна повреда, са достатъчно основание за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Тази мярка се предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на престъпление или за проверка възможността разследваното деяние да е извършено от жалбоподателя като лице, което на 11.02.2013 г. по време на протеста в град Варна срещу високите сметки за ток напръсква Иван Иванов с лютив спрей в областта на лицето, като случаят се води по УБДХ, за което на 12.02.2013 г. Районен съд - Варна му е наложил наказание от 5 /пет/ дни лишаване от свобода, поради което не е необходимо тези данни да са пълни или категорични относно извършителя. Въпросът дали конкретно лице е извършител на деянието, за което е образувано досъдебното производство, както и относно неговата вина, подлежи на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на друго производство. Изложените в съдебното решение мотиви, основани на доказателствата и закона, обосновават правния извод, че касационната жалба е неоснователна, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1