Решение № 7839 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2009 г.

Решение № 7839 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Енвер Али Атип от гр. Благоевград срещу решение № 477 от 28.07.2009 г., постановено по адм. дело № 444/2009 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 969 от 23.04.2009 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР - Благоевград. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно. Ответникът моли съда да отхвърли жалбата, като излага подробни съображение за неоснователността й в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора му против заповед № 969 от 23.04.2009 г. на Директора на ОД на МВР - Благоевград, с която на Атип на основание чл. 75, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, със сега действащо заглавие Закон за българските лични документи ЗБЛД) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за напускане на Република България и забрана за издаване на нов паспорт. Обжалвания административен акт е издаден въз основа на постановление от 15.04.2009 г. на Районна прокуратура Гоце Делчев по наказателно производство № 1573/2007 г. по описа на същата прокуратура с което на основание чл. 68, ал. 1 НПК е постановена забрана Енвер Атип да напуска пределите на РБ без разрешение на прокурора и е разпоредено копие от постановлението да се изпрати на МВР, ГД "Охранителна полиция", Дирекция "Български документи за самоличност" - гр. София, на Директора на ОД на МВР Благоевград и на Началника на РУ на МВР - Гоце Делчев и на Атип. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Правилно в мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че административния орган в случая действа при условията на обвързана компетентност. Изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган и при наличие на основанията за това е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, в редакцията действала към момента на издаване на заповедта (ДВ, бр. 86/2005 г.) не се разрешава напускане на страната, а паспортите се изземват при наложена забрана по чл. 68 от НПК. Следователно за налагане на ПАМ следва да е налице забраната по НПК - прокурорът да е наложил забрана да се напуска страната. В случая този релевантен факт е бил налице, при което правилно в обжалваното решение е прието, че при издаване на административния акт са били налице фактическите основания за издаването му. Доводите за неспазване на чл. 68, ал. 2 от НПК при издаване на постановлението са неотносими и това не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство. Доколкото в тази норма е предвидено незабавно уведомяване на граничното КПП това не променя изискването при издадено постановяване за забрана, т. е. при наличие на забрана по чл. 68 да се наложи ПАМ по ЗБЛД. Обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 8 НПК взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, ако основанието за нейното налагане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи не води до извод за незаконосъобразност на постановения административен акт, тъй като наложената с него ПАМ е до настъпване на законно основание за нейната отмяна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение