Решение № 15091 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2014 г.

Решение № 15091 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Цанов Атанасов, гр. Троян, чрез проц. си представител адв. Бисер Димов, против решение № 60/30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 73/2014 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Милка Петкова Доновска против заповед № 18-1310/18.02.2014 г. на началника на СГКК, гр. Ловеч, с която на осн. чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР е одобрено изменение на КККР чрез нанасяне на нови обекти, подробно описани в акта. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При съдебния контрол за законосъобразност на оспорения административен акта съдът е установил основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и е постановил отмяната му. Неоснователен е доводът, че спорът за материално право е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Такова решение по делото няма. Наличното съдебно решение от 12.02.2010 г. по гр. д. № 58/2008 г. на РС Троян е по спор с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и не разрешава спора за право на собственост между касатора и заинтересованото в производството по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР /приложима редакция, ДВ, бр. 34/2000 г./ лице Доновска. Същата не е подписала акта за непълноти и грешки, което е индиция за съществуващ спор за материално право, който следва да бъде разрешен предварително по общия исков ред. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав