Решение № 6587 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16239/2013 г.

ВАСV отделение16.05.2014 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Соня Николова Николова-Стефанова против заповед № К-1037/4.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи. ОСЪЖДА Соня Николова Николова-Стефанова да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 6587 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16239/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Соня Николова Николова-Стефанова против заповед № К-1037/4.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 1 от Правилника за приложение на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" и на служителката е отправено предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1 от ЗМВР в срока на изтърпяване на наложеното наказание, ще й бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд приема за установена следната фактическа обстановка: По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателката е старши разследващ полицай в РУ към отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на МВР гр. Видин. Със заповед № з-688/27.06.2013 г. директорът на ОД на МВР гр. Видин е постановил да се извърши проверка по повод получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателката. Назначил е комисия и е разпоредил да се изготви писмена справка. Служителката е запозната със заповедта на 28.06.2013 г. На 8.08.2013 г. назначената комисия е изготвила справка, с която жалбоподателката е запозната на същата дата. В справката е установено, че на Соня Николова Николова-Стефанова е било възложено разследване по досъдебно производство № ЗМ 1269/2012 г. по описа на РУП Видин. Срокът за разследването е бил удължаван два пъти, но независимо от това служителката не е изпълнила указанията, дадени в постановлението за образуване на досъдебното производство - не са повдигнати обвинения, не са разпитани извършителите, не са приобщени относимите доказателства и не са назначени указаните експертизи. Констатирано е, че поради тези пропуски с постановление от 20.06.2013 г. зам.-окръжният прокурор на Окръжна прокуратура Видин е отстранил жалбоподателката от разследването и е постановил да се определи нов разследващ полицай. В справката е посочено, че на Соня Николова-Стефанова са налагани четири дисциплинарни наказания, като последното наложено е "порицание за срок от една година" със заповед № 1122/5.11.2012 г., който срок към момента на проверката, респективно към момента на извършване на дисциплинарното нарушение не е изтекъл, поради което е направено предложение на служителката да се наложи наказание по чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". С предложение от 9.08.2013 г. директорът на ОД на МВР Видин е предложил на министъра на вътрешните работи да наложи на Соня Николова-Стефанова посоченото дисциплинарно наказание. Жалбоподателката е депозирала писмени обяснения, с които дисциплинарнонаказващият орган е запознат, видно от поставената резолюция. С оспорената заповед министърът на вътрешните работи е наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено - "за периода 1.02.2013 г. - 20.06.2013 г. инспектор Соня Николова не е изпълнила служебните си задължения, разписани в раздел трети на типова длъжностна характеристика - да провежда разследване на дела за престъпления от общ характер по реда на НПК в предвидените процесуални срокове, да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, да събира доказателства и да извършва необходимите действия съобразно НПК за разкриване на обективната истина по възложеното й за разследване досъдебно производство № ЗМ-1269/12/1.02.2013 г., за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ППЗМВР (неизпълнение на служебни задължения) се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" и тъй като нарушението е извършено в срока на изтърпяване на предходно дисциплинарно наказание "порицание", то разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория и степен". По делото е приложена и заповед № з-1122/5.11.2012 г., с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година", както и доказателства, че същата не е обжалвана. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 288, т. 1 вр. чл. 170, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Заповедта е издадена след приемане на писмените обяснения на държавния служител съобразно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, както и в преклузивния срок по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение е установено след като назначената комисия е установила, извършителя, както и фактите и обстоятелствата при които е извършено. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР регламентира, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая това е станало с получаване на предложението за налагане на дисциплинарното наказание, изпратено на 9.08.2013 г. Следователно оспорената заповед е издадена в предвидения в закона срок. Писмените обяснения на жалбоподателката са приети от дисциплинарно наказващия орган. От събраните по делото доказателства се установява спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", с оглед издадената заповед от прекия началник на жалбоподателката за служебна проверка във връзка с получените данни, събирането на относимите доказателства, снемането на писмени обяснения на лицето, запознаването му със събраните доказателства и изготвените предложения и заповеди. По изложените съображения съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на жалбоподателката, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, са неоснователни. При определяне на наказанието са взети предвид обстоятелствата, визирани в цитираната норма, като в изготвената справка, на която се е позовал и дисциплинарно наказващият орган в заповедта, е взето предвид и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение, тъй като нормата на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР императивно разпорежда, че този вид наказание се налага при извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма като съдържа реквизитите съобразно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че в заповедта не са посочени конкретните служебни задължения, които са нарушени. В административния акт са цитирани п. 1 и 2 от Раздел III на длъжностната характеристика, които са нарушени. Оспорената заповед е и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателката не е изпълнила служебните си задължения по възложено й за разследване досъдебно производство, което е довело до отстраняването й от разследването и възлагане на същото на друг разследващ полицай. Следователно държавната служителка е осъществила, описаните в оспорената заповед нарушения на служебните задължения, които съгласно чл. 227, ал. 1, т. 11 вр. чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР са основание за налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми. Предвид изложеното се налага изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и спазване на административнопроизводствените правила, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Соня Николова Николова-Стефанова да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

3