Решение № 168 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4959/2007 г.
ВКСI гражданско отделение25.02.2009 г.докладчик т Теодора Нинова
Диспозитив
Отменява решение № 182а, постановено на 1.06.2007 г. по в. гр. дело № 35/2007 г. по описа на П. окръжен съд, в отхвърлената част и разноските. Връща делото на Окръжен съд - П. за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 168 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4959/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 182а на 1.06.2007 г. по в. гр. дело № 35/2007 г., с което е отменено решение № 323 от 13.11.2006 г. по гр. дело № 288/2006 г. по описа на Р. районен съд в уважената част на иск с правно основание чл. 108 ЗС, съгласно чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) спорът е решен по същество като е отхвърлен иска на посоченото основание, предявен от "Я"А. със седалище и адрес на управление гр. Р. срещу О. Р. за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищцовото дружество е собственик на каменоделна работилница за паметници, находяща се в гр. Р., представляваща масивна едноетажна сграда с площ от 64.30 кв. м, изградена в УПИ *, в кв. 173 по сега действащия регулационен план на гр. Р., на основание давностно владение, както и да бъде осъдена общината да предаде владението на имота с присъждане на разноски. Недоволен от въззивното решение е касаторът (ищец по спора) "Я" А. със седалище и адрес на управление гр. Р., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано - § 7, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, чл. 3, ал. 3, чл. 6 ЗОС, чл. 154 ГПК (отм.). Поддържа, че към 3.06.1995 г., когато влиза в сила ЗИД на ЗМСМА процесната сграда-каменоделна е била включена в активите на "Я" ЕООД, преобразувано по-късно в А., при което е изтекла 10-годишна придобивна давност към 3.06.2005 г., поради което не намира приложение чл. 81 ЗС и § 1 ЗДЗС. Процесуалният представител адвокат К. от АК П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по касация О. Р. в писмена защита на главен юрисконсулт Е. Б. К. заявява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесната сграда е ползвана от ищцовото А. и неговите праводатели, но не е неин собственик, нито неин владелец, защото не владее от свое име, а от името на държавата и по силата на чл. 86 ЗС, редакцията преди 17.04.1990 г. не може да придобие собствеността по давностно владение. По силата на чл. 3, ал. 3 ЗОС процесната каменоделна представлява частна общинска собственост, а съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОС процесният УПИ * в кв. 73 по сега действащия регулационен план на гр. Р., който е отреден и се ползва за гробищен парк се явява публична общинска собственост. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Видно от съдържанието на исковата молба ищцовото дружество навежда доводи за ревандикиране на процесния недвижим имот не само на основание давностно владение, а в обстоятелствената част се излагат съображения за стопанисване и управление на същия от праводателите му, считано още от 1976 година, за което няма произнасяне. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд като инстанция по съществото на спора е следвало да обсъди събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като направи свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция, при отчитане изискването на чл. 186 ГПК (отм.). Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр.2 ГПК (отм.) касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени, като делото върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 2 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение